"Война и мир" излиза с експресивните илюстрации на Теодор Ушев
Най-успешният актуален български аниматор Теодор Ушев е илюстрирал новото издание на класическата творба на Толстой " Война и мир ", заяви издателство " Кръг ". Той е работил по плана повече от година, създавайки 60 илюстрации, 50 от които влизат в четирите тома. Ползвал е китайски туш върху оризова хартия.
" Целта беше да основа експресивни изображения, които да кореспондират по необикновен метод с този опус на любовта, войната, мира и човешкия екзистенциализъм ", споделя Ушев.
Луксозното издание в четири тома ще бъде в книжарниците от 8 декември, прецизират от " Кръг ". Използван е класическият превод на Константин Константинов, основан през 1957 година, а цялостното оформление на плана е на дизайнера Григор Григоров.
" Война и мир " е определян като най-великия разказ в историята на литературата, а създателят му - Лев Толстой, е приет от рецензията и читателите за най-хубавия белетрист на всички времена. Той основава най-известното си произведение в интервала 1863 - 1869 година, в разцвета на младостта си, съумял да се посвети напълно на писането в първите години на брака си. Заглавието на творбата става дефинитивно след първите два разновидността - " Три времена " и " Всичко е хубаво ".
© Теодор Ушев, Издателство "Кръг "
Лев Толстой (1828 - 1910) е апетитен за един от най-великите писатели, творили в миналото. Той е номиниран за Нобелова премия за литература всяка година от 1902 до 1906-а и за Нобелова премия за мир през 1901, 1902 и 1909-а. Освен " Война и мир " международна популярност му носи и романа " Ана Каренина ".Белетристиката му включва още десетки разкази и няколко повести: " Смъртта на Иван Илич " (1886), " Семейно благополучие " (1859), " След бала " (1911) и " Хаджи Мурат " (1912). В богатото му творчество има и нехудожествени произведения, измежду които се откроява есето " Изповед ", отдадено на най-преломния миг в живота му, когато Толстой се отхвърля от благосъстоянията си и се обръща към религията.
Теодор Ушев живее и работи в Канада. Носител е на голям брой награди. Сред тях най-ярко се откроява номинацията за " Оскар " за късометражен анимационен филм през 2017 година за " Сляпата Вайша ".
Из " Война и мир " от Лев Толстой
Война и мир - том 1С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Княз Василий не обмисляше проектите си. Още по-малко мислеше да стори зло на хората, с цел да добие някаква полза. Той беше единствено всемирски човек, който имаше триумф във висшето общество и за който тоя триумф беше станал табиет.
Според събитията, след доближаването си с хората, непрекъснато съставяше разнообразни проекти и замисли, за които самичък не си даваше очевидна сметка, само че които бяха целият интерес на неговия живот. Той прилагаше не един и не два такива проекти и замисли, а десетки, някои от които едвам почваха да се оформят, други се осъществяваха, а трети се унищожаваха. Той не си споделяше да вземем за пример: " Тоя човек в този момент е мощен, аз би трябвало да печеля доверието и другарството му и да си издействам посредством него еднократна помощ ", или не си споделяше: " Ето, Пиер е богат, аз би трябвало да го подмамя да се ожени за щерка ми и да ми даде в заем четиридесетте хиляди, които ми трябват " ; само че срещнеше ли мощния човек, още в същия момент инстинктът му подсказваше, че тоя човек може да му бъде потребен, и княз Василий се сближаваше с него и при първа благоприятност, без да се подготвя, по инстинкт, го ласкаеше, ставаше безцеремонен, приказваше му това, което трябваше.
Война и мир - том 2С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
В Москва Пиер му беше подръка и княз Василий издейства да го назначат камерюнкер, което тогава по чин се равняваше на статски консултант, и настоя младежът да замине с него за Петербург и да отседне в неговата къща. Някак разсеяно и в това време с несъмнената убеденост, че така би трябвало да бъде, княз Василий правеше всичко, което бе належащо, с цел да ожени Пиер за щерка си.
Ако би обмислял авансово проектите си, княз Василий не би могъл да бъде толкоз натурален в обноските си и да има такава елементарност и безцеремонност в връзките си с всички хора, сложени нагоре или по-долу от него. Нещо непрекъснато го привличаше към по-силните и по-богати от него и той бе талантлив с рядкото изкуство да улучва таман оная минута, когато трябваше и можеше да употребява хората.
Пиер, който ненадейно бе станал богат и граф Безухов, се почувства след досегашната самотия и равнодушие дотолкоз заобиколен от хора и ангажиран, че единствено в леглото успяваше да остане уединено със себе си. Той трябваше да подписва бумаги, да се опознава с институции, за смисъла на които нямаше ясна пред¬става, да пита за това или това своя основен шеф, да върви в имението си край Москва и да приема доста лица, които преди този момент не желаеха и да знаят за неговото битие, а в този момент щяха да бъдат афектирани и огорчени, в случай че той не поискаше да ги види.
Война и мир - том 3С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Всички тия разнородни лица - ония, които идеха по работа, както родственици и познати, - всички бяха еднообразно добре и общително ситуирани към младия наследник; всички явно и безспорно бяха уверени във високите качества на Пиер. Той непрекъснато чуваше думите: " С вашата невероятна доброта " или: " С вашето прелестно сърце ", или: " Самият вие сте така чист, графе ", или: " Ако той беше толкоз интелигентен като вас ", и по този начин нататък, така че почваше откровено да има вяра в своята невероятна добрина и в своя невероятен разум, толкоз повече че в дъното на душата си постоянно му се струваше, че в действителност е доста добър и доста интелигентен.
Дори хора, които по-рано бяха зли и очевидновраждебни, ставаха с него нежни и любещи. Толкова ядосана по-рано, най-голямата от княжните, с дългата талия, с коса, пригладена като на кукла, след погребението пристигна в стаята на Пиер. С наведени очи и като се изчервяваше непрестанно, тя му сподели, че доста съжалява за станалите посред им недоразумения и в този момент усеща, че няма право да моли за нищо, с изключение на може би да й бъде разрешено след сполетелия я удар да остане няколко седмици в къщата, която толкоз обичала и дето е правила толкоз жертви. При тия думи тя не можа да се сдържи и заплака. Разчувстван от това, че тая сходна на скулптура княжна е могла толкоз да се промени, Пиер хвана ръката й и я помоли да го извини, без самичък да знае защо. От тоя ден насетне княжната почна да плете за Пиер шалче на линии и напълно се промени към него.
Война и мир - том 4С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- Направи това за нея, mon cher, въпреки всичко тя доста си е изпатила от починалия - сподели му княз Василий, като му даде да подпише някакъв документ в интерес на княжната.
Княз Василий бе решил, че тоя кокал - запис за трийсет хиляди - трябваше въпреки всичко да се подмятна на клетата княжна, с цел да не й хрумне да разправя за присъединяване на княз Василий в историята с мозаечната чанта.
Пиер подписа записа и от този момент княжната стана още по-добра. По-малките сестри също по този начин станаха общителни към него и изключително най-малката, хубавичката, с бенката, когато видеше Пиер, постоянно го смущаваше със своите усмивки и със разстройването си.
На Пиер му се струваше по този начин естествено, че всички го обичат, по този начин неестествено би му се сторило, в случай че някой не би го обикнал, че не можеше да не има вяра в искреността на обкръжаващите го хора. А също така нямаше време да се запитва за искреността или неискреността на тия хора. Нему непрекъснато липсваше време, той непрекъснато се усещаше в положение накротко и радостно замайване.
Чувстваше се център на някакво значимо общо движение; усещаше, че от него непрекъснато чакат нещо; че в случай че не стори еди-какво си, ще огорчи мнозина и ще ги лиши от предстоящото, а в случай че стори еди-какво си, всичко ще бъде добре - и той правеше това, което желаеха от него, само че това, което щеше да е добре, все оставяше за в бъдеще.
© Теодор Ушев, Издателство "Кръг "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Целта беше да основа експресивни изображения, които да кореспондират по необикновен метод с този опус на любовта, войната, мира и човешкия екзистенциализъм ", споделя Ушев.
Луксозното издание в четири тома ще бъде в книжарниците от 8 декември, прецизират от " Кръг ". Използван е класическият превод на Константин Константинов, основан през 1957 година, а цялостното оформление на плана е на дизайнера Григор Григоров.
" Война и мир " е определян като най-великия разказ в историята на литературата, а създателят му - Лев Толстой, е приет от рецензията и читателите за най-хубавия белетрист на всички времена. Той основава най-известното си произведение в интервала 1863 - 1869 година, в разцвета на младостта си, съумял да се посвети напълно на писането в първите години на брака си. Заглавието на творбата става дефинитивно след първите два разновидността - " Три времена " и " Всичко е хубаво ".
© Теодор Ушев, Издателство "Кръг "
Лев Толстой (1828 - 1910) е апетитен за един от най-великите писатели, творили в миналото. Той е номиниран за Нобелова премия за литература всяка година от 1902 до 1906-а и за Нобелова премия за мир през 1901, 1902 и 1909-а. Освен " Война и мир " международна популярност му носи и романа " Ана Каренина ".Белетристиката му включва още десетки разкази и няколко повести: " Смъртта на Иван Илич " (1886), " Семейно благополучие " (1859), " След бала " (1911) и " Хаджи Мурат " (1912). В богатото му творчество има и нехудожествени произведения, измежду които се откроява есето " Изповед ", отдадено на най-преломния миг в живота му, когато Толстой се отхвърля от благосъстоянията си и се обръща към религията.
Теодор Ушев живее и работи в Канада. Носител е на голям брой награди. Сред тях най-ярко се откроява номинацията за " Оскар " за късометражен анимационен филм през 2017 година за " Сляпата Вайша ".
Из " Война и мир " от Лев Толстой
Княз Василий не обмисляше проектите си. Още по-малко мислеше да стори зло на хората, с цел да добие някаква полза. Той беше единствено всемирски човек, който имаше триумф във висшето общество и за който тоя триумф беше станал табиет.
Според събитията, след доближаването си с хората, непрекъснато съставяше разнообразни проекти и замисли, за които самичък не си даваше очевидна сметка, само че които бяха целият интерес на неговия живот. Той прилагаше не един и не два такива проекти и замисли, а десетки, някои от които едвам почваха да се оформят, други се осъществяваха, а трети се унищожаваха. Той не си споделяше да вземем за пример: " Тоя човек в този момент е мощен, аз би трябвало да печеля доверието и другарството му и да си издействам посредством него еднократна помощ ", или не си споделяше: " Ето, Пиер е богат, аз би трябвало да го подмамя да се ожени за щерка ми и да ми даде в заем четиридесетте хиляди, които ми трябват " ; само че срещнеше ли мощния човек, още в същия момент инстинктът му подсказваше, че тоя човек може да му бъде потребен, и княз Василий се сближаваше с него и при първа благоприятност, без да се подготвя, по инстинкт, го ласкаеше, ставаше безцеремонен, приказваше му това, което трябваше.
В Москва Пиер му беше подръка и княз Василий издейства да го назначат камерюнкер, което тогава по чин се равняваше на статски консултант, и настоя младежът да замине с него за Петербург и да отседне в неговата къща. Някак разсеяно и в това време с несъмнената убеденост, че така би трябвало да бъде, княз Василий правеше всичко, което бе належащо, с цел да ожени Пиер за щерка си.
Ако би обмислял авансово проектите си, княз Василий не би могъл да бъде толкоз натурален в обноските си и да има такава елементарност и безцеремонност в връзките си с всички хора, сложени нагоре или по-долу от него. Нещо непрекъснато го привличаше към по-силните и по-богати от него и той бе талантлив с рядкото изкуство да улучва таман оная минута, когато трябваше и можеше да употребява хората.
Пиер, който ненадейно бе станал богат и граф Безухов, се почувства след досегашната самотия и равнодушие дотолкоз заобиколен от хора и ангажиран, че единствено в леглото успяваше да остане уединено със себе си. Той трябваше да подписва бумаги, да се опознава с институции, за смисъла на които нямаше ясна пред¬става, да пита за това или това своя основен шеф, да върви в имението си край Москва и да приема доста лица, които преди този момент не желаеха и да знаят за неговото битие, а в този момент щяха да бъдат афектирани и огорчени, в случай че той не поискаше да ги види.
Всички тия разнородни лица - ония, които идеха по работа, както родственици и познати, - всички бяха еднообразно добре и общително ситуирани към младия наследник; всички явно и безспорно бяха уверени във високите качества на Пиер. Той непрекъснато чуваше думите: " С вашата невероятна доброта " или: " С вашето прелестно сърце ", или: " Самият вие сте така чист, графе ", или: " Ако той беше толкоз интелигентен като вас ", и по този начин нататък, така че почваше откровено да има вяра в своята невероятна добрина и в своя невероятен разум, толкоз повече че в дъното на душата си постоянно му се струваше, че в действителност е доста добър и доста интелигентен.
Дори хора, които по-рано бяха зли и очевидновраждебни, ставаха с него нежни и любещи. Толкова ядосана по-рано, най-голямата от княжните, с дългата талия, с коса, пригладена като на кукла, след погребението пристигна в стаята на Пиер. С наведени очи и като се изчервяваше непрестанно, тя му сподели, че доста съжалява за станалите посред им недоразумения и в този момент усеща, че няма право да моли за нищо, с изключение на може би да й бъде разрешено след сполетелия я удар да остане няколко седмици в къщата, която толкоз обичала и дето е правила толкоз жертви. При тия думи тя не можа да се сдържи и заплака. Разчувстван от това, че тая сходна на скулптура княжна е могла толкоз да се промени, Пиер хвана ръката й и я помоли да го извини, без самичък да знае защо. От тоя ден насетне княжната почна да плете за Пиер шалче на линии и напълно се промени към него.
- Направи това за нея, mon cher, въпреки всичко тя доста си е изпатила от починалия - сподели му княз Василий, като му даде да подпише някакъв документ в интерес на княжната.
Княз Василий бе решил, че тоя кокал - запис за трийсет хиляди - трябваше въпреки всичко да се подмятна на клетата княжна, с цел да не й хрумне да разправя за присъединяване на княз Василий в историята с мозаечната чанта.
Пиер подписа записа и от този момент княжната стана още по-добра. По-малките сестри също по този начин станаха общителни към него и изключително най-малката, хубавичката, с бенката, когато видеше Пиер, постоянно го смущаваше със своите усмивки и със разстройването си.
На Пиер му се струваше по този начин естествено, че всички го обичат, по този начин неестествено би му се сторило, в случай че някой не би го обикнал, че не можеше да не има вяра в искреността на обкръжаващите го хора. А също така нямаше време да се запитва за искреността или неискреността на тия хора. Нему непрекъснато липсваше време, той непрекъснато се усещаше в положение накротко и радостно замайване.
Чувстваше се център на някакво значимо общо движение; усещаше, че от него непрекъснато чакат нещо; че в случай че не стори еди-какво си, ще огорчи мнозина и ще ги лиши от предстоящото, а в случай че стори еди-какво си, всичко ще бъде добре - и той правеше това, което желаеха от него, само че това, което щеше да е добре, все оставяше за в бъдеще.
© Теодор Ушев, Издателство "Кръг "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ