Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството“.

Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството “. Тези думи на Атанас Буров срещаме в дебютния разказ „ Море от фантазии “ на българската емигрантка Мари Робес, който е по книжарниците неотдавна.

Лека и многопластова, занимателна и смислена, книгата ухае на лято и се чете на един мирис. Отвежда ни на обичани български местоположения, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета, и сменя пред нас като на калейдоскоп Несебър, Велека, Созопол, селца в Струмската котловина. Озовававаме се на цветните тераси на Ботаническата градина в Балчик. Политаме с балон над залива на Албена.

Улавяме дъха на Родопите. Разхождаме се по калдъръмените улички на Стария Пловдив. От страниците ни трогва българска ария, която припомня за Балкана и морето, за полет на чучулига и котловина от рози. Гледаме звездите в мастилено небе над крепостта Калиакра.

И на този хубав декор се споделя историята. Виждаме България през погледа на двама чужденци. И през очите на възрастния български таксиметров водач Камен – бивш преподавател, който не се отхвърля от фантазията си, макар натиска на битието.

Увлекателно и свежо, романът слага безконечни въпроси: Как да водиш логичен живот? Как да дръзнеш и да осъществиш фантазия? И да свържеш фантазията с обичта към родината. Не икономисва и съществени тематики – за мъжделеенето на духа, за обезлюдените села, за унищожаването на земята, за грабежа на златните ни залежи… Неусетно научаваме къде са лети камбаните, които възвестяват Освобождението на България. От къде се виждат Родопите, Рила и Пирин по едно и също време. Кое цвете символизира силата на българския дух и не се среща другаде по света.

Kнигата е дебютен разказ на Мари Робес – създател на две книги за интериорен дизайн и украса, станали бестселъри в Германия и Китай.

„ Третото ми дете се роди тук. През четирите дни, когато бях в родилното поделение, не се роди друго дете. И усетих, че България изчезва. Трябваше да направя нещо. Да опиша Балкана и морето по този начин, че повече младежи да се влюбят в родината. Така, както я обичам аз. Да основа книга, която се чете на един мирис – даже от тези, които не обичат да четат, “ споделя Мари.

„ Написах „ Море от фантазии “, тъй като липсват романи с красиви български местоположения и тъй като имам вяра в смисъла на романа. Ще го разпространя гратис в български библиотеки в чужбина. Надявам се да е късче ентусиазъм за българи в чужбина да се върнат назад. Както и хора от България да не отпътуват на открито. Като парченце към „ зърно за посева “, за което приказва Шекспир в Сонет 14.