На колко години е бельото?
Най-старата форма по всяка възможност е препаската, направена от памучен плат или кожа. Има сведения, че даже царете и цариците на Древен Египет не са покривали горната половина на тялото си, а единствено срамните елементи с тази къса тясна препаска. Едва когато на мода излизат дългите одежди, препаската за слабините е префасонирана в долно облекло.
В Римската империя както мъжете, по този начин и дамите носели така наречен подлигакулум (набедрена кърпа). Той приличал на препаската за слабините, само че се различавал от нея по пришитите крачоли. Женското долно долни дрехи се допълвало от строфиум – лента от плат или кожа, носена под туниката, която пазела и прикривала гърдите. Смята се за предходник на днешния сутиен.
Със залеза на Римската империя изчезнали освен прогресивните познания, само че и долното облекло от плат. През Средновековието само благородниците можели да си разрешат лукса да носят гащи. Нисшите съсловия се задоволявали с ризи, задоволително дълги, с цел да прикриват задника и срамните им елементи. Жените до ХIX век пък единствено в редки случаи обували гащи – да вземем за пример в случай че работели като танцьорки или миячки на прозорци. След този интервал известни станали кюлотите – изначало вълнени, след това и от по-ефирни материи. Впрочем корсетът не се считал за долно долни дрехи, тъй като не можел да се пере.
Едва при индустриализацията дружно с техническия прогрес гащите още веднъж навлезли в живота на необятните маси. Една от аргументите била изобретяването на предачната машина, която дружно с механизирания тъкачен стан положила основите на текстилната индустрия и всеобщото произвеждане на памучни тъкани.
Въпреки това едвам в края на 30-те години на ХХ век долни гащи почнали да носят всички, в това число жителите на селските области. Така да вземем за пример през 1939 година бойци, разквартирувани в някакво затънтено немско село, оповестяват, че остарели селянки драговолно си вдигали полите – под които нямали нищо, - с цел да задоволят потребностите на симпатичните „ фелдграу “ (така наричали бойците в Третия райх поради сиво-зеленикавия цвят на униформите им). Оттогава кройките и материалите на гащите непрестанно се трансформират – това, което, несъмнено, не се е трансформирало до през днешния ден, е фактът, че долното долни дрехи е неотменима част от облеклото.
