Гърбат кит - всичко за морския гигант
Най-силният тон, издаван от кое да е създание на Земята, идва от морско творение. Това е гърбатият кит. Той е незабравим артист, чиято ария се носи в океанските дълбини в продължение на 15-20 минути. С нея типът е доста прочут.
Този великански морски бозайник също така е незабравим човеколюбец. Той може да бъде следен по какъв начин оказва помощ на други морски типове. Документирано е, че гърбати китове избавят тюлени от нахлуване на косатки.
Междувидовата взаимопомощ не им е непозната.
Гърбатите китове дават едно същинско естествено знамение за наблюдаване - бял гърбат кит. Това е доста рядко събитие, сега в света живее единствено 1 сходен уникат.
Още доста обстоятелства могат да бъдат научени за тези забележителни морски бозайници.
Класификация на гърбатия кит
Гърбатият кит е с научно наименование Megaptera novaeangliae и е член на фамилията на ивичестите китове - Balaenopteridae в подразреда на беззъбите китове - Mysticeti.
В фамилията на ивичестите китове гърбатият кит е кръвен на още няколко типа - наследник кит, финвал, сейвал, ивичест кит на Брюде, дребен ивичест кит и други.
Семейство Balaenopteridae се е отделило от другите фамилии на беззъби китове в средата на миоцена. Не е известно по кое време те се разминават с други членове на фамилията.
Гърбатият кит е единствен член на своя жанр, без значение от връзката му с други китове колоси от фамилията.
За първи път е разпознат като тип от Брисън през 1756 година, а Георг Хайнрих Боровски го разказва за първи път през 1781 година.
През 1846 година Джон Едуард Грей основава жанр Megaptera. Това родово име идва от древногръцките думи. Mega - колос и ptera - крило поради огромните предни плавници.
Популярното име идва от извития тил на бозайника при гмуркането му- гърбат кит.
Разпространение и местообитания на гърбатия кит
Гърбатите китове живеят в полярни и тропически води, най-много тези в Атлантическия океан, Арктическия и Тихия океан. Обхватът им включва също водите на Берингово море и тези към Антарктида, където живеят и красиви полярни животни като полярна лисица, елени, зайци, сови.
Местообитанието на гърбатите китове са както студени полярни, по този начин и топли тропически води. По време на миграция те се намират в крайбрежни и дълбоки океански води. Като цяло не влизат в крайбрежните води, до момента в който не стигнат до географските ширини на Лонг Айлънд, Ню Йорк и Кейп Код. Умерената тропическа и полярната солена вода са местообитание на гърбатите китове.
Описание на гърбатия кит
Малкият мозък на гърбатия кит съставлява към 20 % от общото тегло на мозъка му и по това той не се отличава от другите представители на разреда. Предполага се, че единствено едната половина на мозъка спи по време на сън, тъй като те дишат волево.
Обонятелните му органи са мощно понижени и е подозрително дали въобще има подушване.
Очите на гърбатия кит са дребни и пригодени да устоят на водно налягане, а външните им слухови проходи са тесни.
Видът се отличава елементарно по жилавото тяло с явна гърбица, черното дорзално оцветяване и удължените гръдни перки. Тези перки са най-дългите при всички китоподобни и заемат една трета от дължината на цялото тяло. Предполага се, че това е с цел да се получи добра опция за манервиране, както и опция да се управлява температурата при мигриране сред топъл и леден климат.
Гърбатите китове имат и система за топлообмен, сходна на тази на акулите и още някои типове риби.
Главата и долната челюст на бозайника са покрити с подутини, които са известни като туберкули. Те съставляват космени фоликули и са още една от особеностите на типа.
Уникална е и опашката на всеки субект и служи за идентифициране на всеки един образец.
Всеки гърбат кит има от 270 до 400 оцветени в мрачно балени. Това е система за дестилация на храната при беззъбите китове. Тя замества изчезналите зъби. Намират се от всяка страна на устата. Те са от 46 до 91 сантиметра, като нарастват от предната част към задната, зад челюстната става.
От долната челюст до пъпа се проточват коремни линии. Те съставляват вдлъбнатини, сходни на тези при други китове, само че към 14 до 22 на брой, т.е. по-малко в съпоставяне на други ивичести китове.
Гърбатият кит има носови отвори, дълги 3 метра с форма на сърце, от които дишат и от време на време изхвърлят вода, която плисва като гейзер. Един възрастен образец може да изхвърли вода на височина над 6 метра.
Новородените са огромни колкото главата на женската почти. Те са дълги към 6 метра и тежат 1800 кг.
Възрастните мъжки са 13-14 метра, женските са по-големи, към 15-16 метра. Теглото на гърбатите китове варира към 25-30 тона, само че едрите екземпляри надвишават 40 тона. Гръдната перка е към 6 метра.
Женските имат лоб с форма на хемисфера в региона на гениталиите и това ги разграничава образно от мъжките. Половият орган на мъжкия е прикрит в генитална цепка. Най-едрият гърбат кит е 19 метра и е женска.
Поведение и метод на живот на гърбатия кит
Гърбатите китове живеят на групи. Те мигрират сезонно от тропиците към северните си хранителни зони.
В тропиците се срещат в плитките крайбрежия. Мнозинството от тях обаче не навлизат в крайбрежните зони, до момента в който не доближат Лонг Айлънд, Ню Йорк или Кейп Код, Масачузетс. Разпръскват се на по-широка повърхност когато са в по-дълбоки води, в сравнение с когато са на по-плитко.
Миграцията на гърбатите китове е обвързвана с храненето и възпроизвеждането. Този тип кит постоянно оставя по-студените води, където се храни напролет, лятото и есента и отива в зимния си обсег от плитки тропически крайбрежия, където не се храни, а живее от мастните си ресурси.
Миграцията настава и тъй като те търсят по-топли води, с цел да родят дребните си.
Няма директни доказателства за териториалност при гърбатия кит. Съществуват обаче видове желания към избрани места, където гърбатите китове се завръщат сезонно.
Скоростта им на плуване е към 27 километра в час, като по време на миграцията може да доближи до 14 километра в час. Китовете с дребни пътуват най-бавно, а самотните плувци пътуват най-бързо.
Гърбатият кит се гмурка на дълбочина 6-7 метра за 15- 20 минути.
При миграция се следи събитие, при което един или два индивида охраняват група от майка с малко. При подобен случай те може да проявят експанзия към приближаващи се до охраняваните обекти други китове или лодки.
Забележителна е песента на гърбатия кит. Вокализация се следи както при мъжките, по този начин и при женските, само че единствено мъжките създават дълга, шумна и комплицирана ария. Тя се състои от няколко звука с невисок указател, която трае от 10 до 20 минути.
Хората могат да пеят 24 часа, само че китовете нямат гласни струни и издават звука посредством конструкция, сходна на ларингса, която се намира в гърлото им. Нейният механизъм не е разпознат. Не е нужно да издишат, с цел да издадат тон.
Китовете от една зона пеят една единствена ария. Китовете от друга зона пеят друга. Песента на всяка група се трансформира постепенно, в течение на години.
Не е ясно за какво пеят. Предполага се, че мъжките по този начин търсят женски или провокират еструс при тях. Смята се, че песента има функционалност и на ехолокация.
За да споделят издават и други звучи като щракане, грухтене и джавкане.
Хранене на гърбатия кит
Гърбатият кит се храни с планктон, растителен и скотски свят на повърхността на водата или рибни пасажи. Храненето става през лятото. Рибата е към 95 % от хранителната диета.
Обикновено тези китове поемат с устата си вода и храна по едно и също време. Те са в огромни размери., тъй като вентралните канали в гърлото могат да се уголемяват. След като устата се изпълни, тя се затваря и водата се прецежда.
Междувременно храната се улавя, при което езика подкрепя процеса, и след това се гълтам.
Размножаване на гърбатия кит
При гърбатия кит мъжките се състезават за достъп до женските при размножаване. Размножителният сезон е през зимата, а размножаването става в тропически води.
Мъжкия и женската първо плуват в линия преди копулацията. След това се гмуркат дружно и са в непосредствен контакт. Показват се от водата до точката на плавниците. Самото чифтосване става в подводна среда.
Бременността при гърбатия кит е 11-11, 5 месеца.
Половата зрялост настава сред 4 и 5 години. Обикновено има единствено една овулация през размножителния сезон. Размножават се един път на 2 години. Кърменето на дребното трае 5 месеца. Мъжкият не взе участие в развъждането на потомството.
