Бюджет 2018 – в добри времена трябва да се пести
Най-сериозният риск за българската стопанска система би бил забавянето на растежа в Европейския съюз
Определянето на цел за уравновесен бюджет спрямо фактическото осъществяване за 2016 година в действителност значи разхлабване на бюджетната позиция през 2017 година
Министерският съвет внесе законопроекта за бюджет 2018 в Народното събрание. Това е най-значимият финансов проект, защото съставлява най-пълно желанията и политиката на държавното управление. Затова актуалната и идната ми публикация са отдадени на тази значима за цялата стопанска система тематика.
Какво може и какво не може да се реализира посредством фискалната политика?
Сред учените и политиците липсва консенсус по отношение на размера на въздействието на фискалната политика върху стопанската система. То може да варира в огромни граници за обособените страни. Това се отнася даже за развитите стопански системи, за които са налични задоволително данни, тъй че оценката и прогнозирането на резултатите от разнообразни ограничения са по-надеждни. Повечето проучвания обаче удостоверяват, че резултатите са доста по-силни по време на криза, в сравнение с при агресия.
Освен това при дребна и отворена стопанска система стимулирането на вътрешното търсене посредством бюджета въздейства както върху потреблението и вложенията, по този начин и върху вноса на артикули и услуги. Без съответстващи ограничения върху съвкупното предложение обаче, по този начин държавното управление способства за прегряването на стопанската система, без да усилва капацитета є. По тази причина общият резултат върху брутния вътрешен артикул (БВП) е дребен. Освен това е значимо къде се намира стопанската система по отношение на капацитета си – в случай че има необработен потенциал, тогава обществените разноски изтласкват в по-малка степен частните вложения и фискалната политика е по-ефективна. Ако обаче стопанската система краткотрайно е надхвърлила капацитета си, тогава резултатът може да бъде даже негативен. Тогава междинната заплата се покачва в номинално изражение, само че покупателната є дарба не се трансформира. Същевременно ускоряването на темпа на инфлация способства за преразпределение на благосъстояние и приходи измежду обособените групи в обществото. Натрупват се непродуктивни вложения, а основаните работни места са неустойчиви. Икономиката прегрява.
По-развитите финансови пазари укрепват въздействието на фискалната политика посредством намаление размера на рисковата награда по държавния дълг. Особеност на по-слабо развитите стопански системи е, че при тях ограниченията в приходната част въздействат по-силно, в сравнение с тези в разходната, изключително в кратковременен интервал. Повишаването на настоящите разноски не носи изгода за стопанската система и не може да се компенсира от растежа на финансовите.
Изследване за България на Международния валутен фонд (МВФ) от 2013 година демонстрира, че първичните резултати върху Брутният вътрешен продукт са близки по мярка, без значение дали става въпрос за повишение на обществените разноски или понижаване на налози. В по-дългосрочен интервал обаче най-силен резултат върху стопанската система има понижаването на корпоративния налог, следвано от растежа на капиталовите разноски на страната. Ефектите върху Брутният вътрешен продукт обаче са по-малки от самите промени на приходите или разноските, т.е. ограниченията не са изключително ефикасни. Следователно при дребна и отворена стопанска система, която е покрай капацитета си, бързият напредък на разноските не е добра концепция, защото може да способства за прегряването є, вместо да сътвори предпоставки за резистентен напредък.
Цели за бюджетното салдо и държавния дълг
Определянето на цел за уравновесен бюджет спрямо фактическото осъществяване за 2016 година (излишък от съвсем 1.5 милиарда лева по националната методология и най-малък недостиг по европейската) в действителност значи разхлабване на бюджетната позиция през 2017 година Това се случва при предстоящо повишаване на данъчните доходи с над 2.3 милиарда лева Проблемът при неданъчните доходи е обвързван с концесиите, при които приходите през 2017 година се чакат в действителност да спаднат по отношение на 2016 година от 184.3 млн. лева до 149.4 млн. лева, макар че по план са били заложени 711.4 млн. лева Основната причина за това развиване е, че концесията на летище София към момента не е осъществена, което беше планувано в разбора ми за бюджет 2017.
Най-същественото несъблюдение на приходите през 2017 година е в следствие от забележителния спад на помощите от чужбина. През 2016 година са осъществени 2 875.3 млн. лева, до момента в който през 2017 година предстоящите доходи са едвам 1 411.3 млн. лева при планувани 2 623.4 млн. лева Причината за това е забавянето при усвояването на европейските средства. Това развиване е за сметка на финансовите разноски. Въпреки че размерът им се усилва от 3.8 милиарда лева през 2016 година до 4 милиарда лева през 2017 година, на процедура е налице доста закъснение по отношение на плануваните разноски, които са били почти 6.2 милиарда лева Така всички “спестени ” разноски за 2017 година са поради неизпълнението на финансовите разноски, до момента в който настоящите в действителност са по-високи от в началото заложените с съвсем 270 млн. лева
Определената цел за недостиг от 1.1 милиарда лева на касова основа (1% от упования БВП) за 2018 година ще съставлява в допълнение разхлабване на бюджетната позиция по отношение на настоящата година. Това се случва при прогноза на Министерството на финансите, че през посочената година Брутният вътрешен продукт ще надвиши евентуалния, т.е. стопанската система ще стартира да прегрява. Основният фактор за това ще бъде пазарът на труда, където капацитетът за повишаване на заетите ще се изчерпи. При такава обстановка се предлага реализирането най-малко на уравновесен бюджет, а по-подходящо би било да има остатък.
Едната от аргументите за следване на по-консервативна политика е изглаждането на бизнес-цикъла, а другата е натрупването на запаси, които да бъдат употребявани по време на възможен спад на стопанската система. Другият вид е с превишението на приходите над разноските да се изплаща част от съществуващия държавен дълг. И в двата случая чистият държавен дълг понижава, само че преимуществото на втория вид е, че изплащането на брутния дълг не дава опция на държавните управления при настъпване на спад в стопанската система да похарчат бързо насъбраните запаси за финансиране на настоящи разноски.
От друга страна заложеното през 2018 година нарастване на финансовите разноски до 6.15 милиарда лева наподобява мъчно осъществимо. Всъщност, за поредна година при подготовката на плана за бюджет финансовите разноски се преглеждат значително като буфер, който би могъл да бъде употребен при нужда, обвързвана с несъблюдение на данъчните доходи. Въпреки ниската успеваемост на тези разноски те въпреки всичко способстват в доста по-голяма степен за повишение на капацитета на стопанската система, в сравнение с настоящите. По тази причина сходна политика в по-дългосрочен интервал не е целесъобразна, само че е по-лесна за осъществяване, което способства най-много за практикуването й.
Политиката за ръководство на държавния дълг е ориентирана към опазване на абсолютния му размер релативно непрекъснат (25.2 – 25.4 милиарда лева.) и понижаването му в релативно изражение заради растежа на номиналния Брутният вътрешен продукт. По тази причина не се плануват огромни излъчвания на дълг през идващите години.
Макрорамка
За разлика от предходния бюджет, актуалният се основава на настоящите все още статистически данни за българската стопанска система. Така брутният вътрешен артикул в номинално изражение за 2017 година е с над 7 милиарда лева по-висок, в сравнение с беше размерът му, употребен при подготовката на бюджета за тази година. По този метод той се чака да доближи 99.6 милиарда лева, а през 2018 година да нарасне до 105.6 милиарда лева, като се увеличи с 3.9% в действително изражение. Това е най-високият ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт, който е заложен в държавния бюджет след началото на международната финансова рецесия. Въпреки това се чака леко закъснение на действителния напредък по отношение на 2017 година Той ще бъде движен от вътрешното търсене, като потреблението се чака да нарасне с 4.7%, а вложенията – с 4.3%, до момента в който външният бранш ще има негативен принос, защото вносът ще нараства по-бързо от износа. Положителното развиване ще откри израз в повишението на заетостта с 0.6% и в спада в нормата на безработица до 6.2%. Средногодишният ритъм на инфлация се чака да се форсира до 1.4% при 1.1% през 2017 година Съществен фактор за тези развития ще бъде разширението на вътрешния заем, като повишаването му за семейства и компании ще бъде надлежно 5.7% и 5.5% през 2018 година Освен това се чака закъснение на повишаването на заетостта и продължаващ напредък на заплатите, който в някои браншове ще надвишава този на продуктивността на труда. Приносът на фискалната политика ще бъде важен заради осъществяваните нараствания на възнагражденията в системата на образованието, въоръжените сили, армията, както и на минималната работна заплата.
Рискове
Докато в средносрочен интервал устойчивостта на обществените финанси не е застрашена, то в дълготраен е налице риск, подбуден от влошаващите се демографски индикатори. Ситуацията не е изменена по отношение на предходния бюджет, като съгласно Министерството на финансите демонстрира нужда от понижаване на бюджетните разноски с 0.4 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт. Тази промяна наподобява по-скоро оптимистична оценка на казуса.
Най-сериозният риск за българската стопанска система би бил забавянето на растежа в Европейския съюз. Германската стопанска система демонстрира дарба да пораства без фискални тласъци в изискванията на ниска инфлация и евентуално съставянето на нова ръководеща коалиция няма да промени цялостната консервативна политика. Френският президент показва предпочитание за промени на пазара на труда, който е проблематичен за страната му. Ситуацията в Гърция бележи усъвършенстване.
Същевременно обаче положението на държавните финанси в Италия и Португалия поражда съществени опасения. Преговорите за напускането на Обединеното кралство предстоят и генерират неустановеност. Освен това Европейската централна банка разгласи, че ще понижи месечния размер на изкупуваните облигации, което може да разкрие нерешените финансови проблеми измежду засегнатите емитенти.
Текущото развиване на стопанската система дава опция на българската страна да усилва приходите и разноските си, което намира израз в бюджет 2018. Необходимо е обаче да се подходи деликатно. При ниската успеваемост на разноските и приближаването на стопанската система до капацитета й, разхлабването на фискалната политика не е най-хубавото решение.
Определянето на цел за уравновесен бюджет спрямо фактическото осъществяване за 2016 година в действителност значи разхлабване на бюджетната позиция през 2017 година
Министерският съвет внесе законопроекта за бюджет 2018 в Народното събрание. Това е най-значимият финансов проект, защото съставлява най-пълно желанията и политиката на държавното управление. Затова актуалната и идната ми публикация са отдадени на тази значима за цялата стопанска система тематика.
Какво може и какво не може да се реализира посредством фискалната политика?
Сред учените и политиците липсва консенсус по отношение на размера на въздействието на фискалната политика върху стопанската система. То може да варира в огромни граници за обособените страни. Това се отнася даже за развитите стопански системи, за които са налични задоволително данни, тъй че оценката и прогнозирането на резултатите от разнообразни ограничения са по-надеждни. Повечето проучвания обаче удостоверяват, че резултатите са доста по-силни по време на криза, в сравнение с при агресия.
Освен това при дребна и отворена стопанска система стимулирането на вътрешното търсене посредством бюджета въздейства както върху потреблението и вложенията, по този начин и върху вноса на артикули и услуги. Без съответстващи ограничения върху съвкупното предложение обаче, по този начин държавното управление способства за прегряването на стопанската система, без да усилва капацитета є. По тази причина общият резултат върху брутния вътрешен артикул (БВП) е дребен. Освен това е значимо къде се намира стопанската система по отношение на капацитета си – в случай че има необработен потенциал, тогава обществените разноски изтласкват в по-малка степен частните вложения и фискалната политика е по-ефективна. Ако обаче стопанската система краткотрайно е надхвърлила капацитета си, тогава резултатът може да бъде даже негативен. Тогава междинната заплата се покачва в номинално изражение, само че покупателната є дарба не се трансформира. Същевременно ускоряването на темпа на инфлация способства за преразпределение на благосъстояние и приходи измежду обособените групи в обществото. Натрупват се непродуктивни вложения, а основаните работни места са неустойчиви. Икономиката прегрява. По-развитите финансови пазари укрепват въздействието на фискалната политика посредством намаление размера на рисковата награда по държавния дълг. Особеност на по-слабо развитите стопански системи е, че при тях ограниченията в приходната част въздействат по-силно, в сравнение с тези в разходната, изключително в кратковременен интервал. Повишаването на настоящите разноски не носи изгода за стопанската система и не може да се компенсира от растежа на финансовите.
Изследване за България на Международния валутен фонд (МВФ) от 2013 година демонстрира, че първичните резултати върху Брутният вътрешен продукт са близки по мярка, без значение дали става въпрос за повишение на обществените разноски или понижаване на налози. В по-дългосрочен интервал обаче най-силен резултат върху стопанската система има понижаването на корпоративния налог, следвано от растежа на капиталовите разноски на страната. Ефектите върху Брутният вътрешен продукт обаче са по-малки от самите промени на приходите или разноските, т.е. ограниченията не са изключително ефикасни. Следователно при дребна и отворена стопанска система, която е покрай капацитета си, бързият напредък на разноските не е добра концепция, защото може да способства за прегряването є, вместо да сътвори предпоставки за резистентен напредък.
Цели за бюджетното салдо и държавния дълг
Определянето на цел за уравновесен бюджет спрямо фактическото осъществяване за 2016 година (излишък от съвсем 1.5 милиарда лева по националната методология и най-малък недостиг по европейската) в действителност значи разхлабване на бюджетната позиция през 2017 година Това се случва при предстоящо повишаване на данъчните доходи с над 2.3 милиарда лева Проблемът при неданъчните доходи е обвързван с концесиите, при които приходите през 2017 година се чакат в действителност да спаднат по отношение на 2016 година от 184.3 млн. лева до 149.4 млн. лева, макар че по план са били заложени 711.4 млн. лева Основната причина за това развиване е, че концесията на летище София към момента не е осъществена, което беше планувано в разбора ми за бюджет 2017.
Най-същественото несъблюдение на приходите през 2017 година е в следствие от забележителния спад на помощите от чужбина. През 2016 година са осъществени 2 875.3 млн. лева, до момента в който през 2017 година предстоящите доходи са едвам 1 411.3 млн. лева при планувани 2 623.4 млн. лева Причината за това е забавянето при усвояването на европейските средства. Това развиване е за сметка на финансовите разноски. Въпреки че размерът им се усилва от 3.8 милиарда лева през 2016 година до 4 милиарда лева през 2017 година, на процедура е налице доста закъснение по отношение на плануваните разноски, които са били почти 6.2 милиарда лева Така всички “спестени ” разноски за 2017 година са поради неизпълнението на финансовите разноски, до момента в който настоящите в действителност са по-високи от в началото заложените с съвсем 270 млн. лева
Определената цел за недостиг от 1.1 милиарда лева на касова основа (1% от упования БВП) за 2018 година ще съставлява в допълнение разхлабване на бюджетната позиция по отношение на настоящата година. Това се случва при прогноза на Министерството на финансите, че през посочената година Брутният вътрешен продукт ще надвиши евентуалния, т.е. стопанската система ще стартира да прегрява. Основният фактор за това ще бъде пазарът на труда, където капацитетът за повишаване на заетите ще се изчерпи. При такава обстановка се предлага реализирането най-малко на уравновесен бюджет, а по-подходящо би било да има остатък.
Едната от аргументите за следване на по-консервативна политика е изглаждането на бизнес-цикъла, а другата е натрупването на запаси, които да бъдат употребявани по време на възможен спад на стопанската система. Другият вид е с превишението на приходите над разноските да се изплаща част от съществуващия държавен дълг. И в двата случая чистият държавен дълг понижава, само че преимуществото на втория вид е, че изплащането на брутния дълг не дава опция на държавните управления при настъпване на спад в стопанската система да похарчат бързо насъбраните запаси за финансиране на настоящи разноски.
От друга страна заложеното през 2018 година нарастване на финансовите разноски до 6.15 милиарда лева наподобява мъчно осъществимо. Всъщност, за поредна година при подготовката на плана за бюджет финансовите разноски се преглеждат значително като буфер, който би могъл да бъде употребен при нужда, обвързвана с несъблюдение на данъчните доходи. Въпреки ниската успеваемост на тези разноски те въпреки всичко способстват в доста по-голяма степен за повишение на капацитета на стопанската система, в сравнение с настоящите. По тази причина сходна политика в по-дългосрочен интервал не е целесъобразна, само че е по-лесна за осъществяване, което способства най-много за практикуването й.
Политиката за ръководство на държавния дълг е ориентирана към опазване на абсолютния му размер релативно непрекъснат (25.2 – 25.4 милиарда лева.) и понижаването му в релативно изражение заради растежа на номиналния Брутният вътрешен продукт. По тази причина не се плануват огромни излъчвания на дълг през идващите години.
Макрорамка
За разлика от предходния бюджет, актуалният се основава на настоящите все още статистически данни за българската стопанска система. Така брутният вътрешен артикул в номинално изражение за 2017 година е с над 7 милиарда лева по-висок, в сравнение с беше размерът му, употребен при подготовката на бюджета за тази година. По този метод той се чака да доближи 99.6 милиарда лева, а през 2018 година да нарасне до 105.6 милиарда лева, като се увеличи с 3.9% в действително изражение. Това е най-високият ритъм на напредък на Брутният вътрешен продукт, който е заложен в държавния бюджет след началото на международната финансова рецесия. Въпреки това се чака леко закъснение на действителния напредък по отношение на 2017 година Той ще бъде движен от вътрешното търсене, като потреблението се чака да нарасне с 4.7%, а вложенията – с 4.3%, до момента в който външният бранш ще има негативен принос, защото вносът ще нараства по-бързо от износа. Положителното развиване ще откри израз в повишението на заетостта с 0.6% и в спада в нормата на безработица до 6.2%. Средногодишният ритъм на инфлация се чака да се форсира до 1.4% при 1.1% през 2017 година Съществен фактор за тези развития ще бъде разширението на вътрешния заем, като повишаването му за семейства и компании ще бъде надлежно 5.7% и 5.5% през 2018 година Освен това се чака закъснение на повишаването на заетостта и продължаващ напредък на заплатите, който в някои браншове ще надвишава този на продуктивността на труда. Приносът на фискалната политика ще бъде важен заради осъществяваните нараствания на възнагражденията в системата на образованието, въоръжените сили, армията, както и на минималната работна заплата.
Рискове
Докато в средносрочен интервал устойчивостта на обществените финанси не е застрашена, то в дълготраен е налице риск, подбуден от влошаващите се демографски индикатори. Ситуацията не е изменена по отношение на предходния бюджет, като съгласно Министерството на финансите демонстрира нужда от понижаване на бюджетните разноски с 0.4 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт. Тази промяна наподобява по-скоро оптимистична оценка на казуса.
Най-сериозният риск за българската стопанска система би бил забавянето на растежа в Европейския съюз. Германската стопанска система демонстрира дарба да пораства без фискални тласъци в изискванията на ниска инфлация и евентуално съставянето на нова ръководеща коалиция няма да промени цялостната консервативна политика. Френският президент показва предпочитание за промени на пазара на труда, който е проблематичен за страната му. Ситуацията в Гърция бележи усъвършенстване.
Същевременно обаче положението на държавните финанси в Италия и Португалия поражда съществени опасения. Преговорите за напускането на Обединеното кралство предстоят и генерират неустановеност. Освен това Европейската централна банка разгласи, че ще понижи месечния размер на изкупуваните облигации, което може да разкрие нерешените финансови проблеми измежду засегнатите емитенти.
Текущото развиване на стопанската система дава опция на българската страна да усилва приходите и разноските си, което намира израз в бюджет 2018. Необходимо е обаче да се подходи деликатно. При ниската успеваемост на разноските и приближаването на стопанската система до капацитета й, разхлабването на фискалната политика не е най-хубавото решение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ