Еволюцията на автоматите „Калашников“ през ХХ и ХХI век
Най-разпространеният автомат в света е основан преди 75 години. Променил ли се е доста?
Втората международна война разкрива нова епоха в оръжията – автоматите. Те са по-мощни спрямо картечниците, само че по-леки и комфортни в съпоставяне със общоприетите дълги пушки.
Немците са първите, които употребяват такива оръжия на бойното поле. През първите години на Втората международна война те шокират врага с изцяло автоматизираните си автомати StG-44, до момента в който съперниците им са въоръжени с картечници от по-малък диаметър и полуавтоматични пушки. Преди това единствено картечници са способни да отприщят същия пъклен огън на бойното поле като StG-44.
Немските автомати имат нови 7.92×33-мм патрони и могат да произведат до 600 изстрела в минута. Военните по света виждат какви благоприятни условия дава новото оръжие на армиите и пробват да основат нещо и за своите войски допустимо най-скоро.
Съветската войска не е изключение.
АК-47
Първи вид на АК-47Свободни източници
В края на Втората международна война руското командване афишира конкурс за нови автомати за армията.
Те желаят оръжие, което да извършва избрани критерии. Първо, би трябвало да е надеждно и да устоя в блата и нечистотия, като по едно и също време с това да може да създава 600 изстрела в минута.
Второ, би трябвало да бъде елементарно за схващане и потребление.
Трето, би трябвало да е на ниска цена и елементарно за серийно произвеждане.
Всички тези критерии важат за първите АК-47. Оръжието получава патрони на новата епоха, които могат да поразяват цели на до 200 м разстояние.
„Дизайнът е елементарен, поддръжката е минимална и лесна, а автоматът е относително пай и комфортен. Междинните муниции подсигуряват дейно поразяване на най-реалистични бойни разстояние. И, най-важното, АК-47 дава на бойците голяма убеденост в оръжието им“, споделя Владимир Оконой от отдела за военнотехническо съдействие на група „Калашников“.
Както той отбелязва, основната характерност на АК са новите 7.62×39-мм боеприпаси, което разрешава на инженерите да комбинират мощта на пушките със скорострелността на картечните револвери от тези времена.
По този метод потребителят може да стреля на залпове и в същото време да поразява задачите на разстояние 100-200 м, тъкмо като пушките. AK получава и пълнители с потенциал от 30 патрона, което разрешава на бойците да носят повече боеприпаси на бойното поле.
Въпреки това първите версии на АК-47 са груби и имат потребност от още доста преправка. Те дават отговор на критериите за надеждност, редовност и лесна производственост, само че им липсва задоволителна акуратност, а и са прекомерно тежки и неуместни за потребление първоначално.
Доказалият се дизайн на АК в последна сметка е признат на въоръжение в руската войска през 1949 година и незабавно е изпратен във военни институции за модификации.
АКМ
Модернизирана 7,62-мм АКМ с подцевен гранатомет ГП-25
АКМ идва от „АК модернизиран“. Тази версия е призната на въоръжение в късните 1950-те години и въплъщава всичко, с което платформата на „Калашников“ е известна – лесна производственост, надеждност и устойчивост.
Например първите версии на АК-47 в началото се вършат посредством щамповане и има висок % на дефектни оръжия, тъй че този индустриален развой последователно е сменен с фрезоване.
„АКМ има две основни усъвършенствания по отношение на АК-47 – по-малка маса и по-лесно произвеждане. АКМ има щампована цевна кутия, която е по-лесна и евтина за произвеждане, а това спомага за по-бързия и ефикасен трансфер на технологии към страните във Варшавския контракт: Румъния, Унгария, Полша, Източна Германия и други“, отбелязва Онокой.
Първоначално версиите на АК-47 нямат и дулен спирач. Поради това оръжието „подскача“ в ръцете на бойците при пукотевица и не е способно на прецизна пукотевица. Така че инженерите слагат „стабилизатор“, който да „успокои“ оръжието и да го направи по-стабилно. Той също по този начин разрешава монтирането на заглушители.
Новата пушка става по-лека и може да поразява устойчиво цели на 250 м разстояние.
АКМ получават и нощен мерник, както и 40-мм подцевен гранатомет и щик.
По-просто казано, оръжието получава доста дребни „поправки“, които го трансформират в най-надеждния и мечтан автомат в света.
Между другото, версията АКМ към момента се употребява в армиите по света и даже е увековечена във знамена и национални знаци. Кликнете, с цел да научите кои страни изобразяват АКМ на знамената си.
АК-74
АК-74Свободни източници
В ранните 1960-те инженерите на „Калашников“ желаят да модифицират АКМ. Те тестват новопоявили се полимери и патрони и изследват какво показва на своите пазари задграничната конкуренция.
Към този миг войната във Виетнам към този момент е избухнала и американската войска показва пред света новите си автомати М-16. Те са леки и имат боеприпаси от ново потомство, които дават нови благоприятни условия на бойното поле. Така че руските инженери вземат решение да основат свои лични оръжия, основани на нискоумпулсните боеприпаси от новата епоха.
Новият автомат на „Калашников“, който има всички нови технологии, е АК-74.
Той получава 5.45×39-мм патрони, които превъзхождат мунициите на АКМ по редица характерности.
„АК-74 има 5.45×39-мм патрони, които имат по-голяма скорост и затова по-дълъг ефикасен обсег. Новият дулен спирач понижава отката и отскока на цевта, боеприпасите са по-леки и по-лесни за пренасяне“, показва специалистът.
Първо, атоматът с нов диаметър е по-стабилен – 7.62×39-мм диаметър е по-мощен, само че откатът и дисперсията са твърди високи. Новите 5.45×39-мм патрони имат по-малък обратен тласък и са по-точни.
„Калашников“ основава и приклад, дръжка и пълнител от новопоявилите се полимерни материали. Те са по-издръжливи спрямо металните и дървените, употребявани за по-ранните АК, а също по този начин фрапантно понижават тежестта на АК. Това позволявана армията да обезпечи на бойците си 4 спомагателни пълнителя (просто казано, спомагателни 120 патрона за всеки боец на бойното поле).
Въпреки всички тези нововъведения, другите армии не бързат да преминат от АКМ към АК-74. Причината е елементарна – прекомерно скъпо е да отстранен предходните автомати и мунициите от арсеналите си, а след това да се снабдят с нови оръжия и съответните за тях боеприпаси. Сред тези страни са Индия, Пакистан, страните от Варшавския контракт, страни в Африка, частично Китай и доста други.
Това е и една от аргументите съветската и американската армии да не бързат през днешния ден да одобряват на въоръжение нови автомати и боеприпаси.
АК-12
AK-12 за 5,45×39-мм боеприпасиNickel nitride
В средата 2010-те съветската войска получи осъвременената версия на АК-74 – АК-12.
„АК-12 е планиран да се употребява с съвременна оптика и нощен прицел, има пригодим приклад, бързо махащ се стабилизатор и свободно плаваща ложа. Той е по-точен и има по-дълъг радиус на видимост, както и стоманени пръстеновидни прицели“, отбелязва Онокой.
AK-12 може да се пригажда ръчно към антропометрията на всеки, с помощта на регулируемия си приклад. Той имаи планки „Пикатини“ от горната страна, в профил и изпод за инсталиране на оптика, фенерчета, лазери и всевъзможни съоръжения. По-просто казано, тази дребна специфичност разрешава на човек да „вижда“ врага с принадлежности за нощно виждане и прицели в най-тъмните вероятни места, защото предходните стоманени прицели на AK не позволяваха.
Нововъведеният дулен спирач скрива изстрелните свелтини през нощта, като по този метод не разкрива позицията на стрелеца.
Както допускат специалистите на концерна „Калашников“, новото потомство АК е фокусирано основно върху стелт и безшумна пукотевица и интервенции, а не върху директни битки в центъра на град или в селски региони.
aвтор: НИКОЛАЙ ЛИТОВКИН
източник: bg.rbth.com
Втората международна война разкрива нова епоха в оръжията – автоматите. Те са по-мощни спрямо картечниците, само че по-леки и комфортни в съпоставяне със общоприетите дълги пушки.
Немците са първите, които употребяват такива оръжия на бойното поле. През първите години на Втората международна война те шокират врага с изцяло автоматизираните си автомати StG-44, до момента в който съперниците им са въоръжени с картечници от по-малък диаметър и полуавтоматични пушки. Преди това единствено картечници са способни да отприщят същия пъклен огън на бойното поле като StG-44.
Немските автомати имат нови 7.92×33-мм патрони и могат да произведат до 600 изстрела в минута. Военните по света виждат какви благоприятни условия дава новото оръжие на армиите и пробват да основат нещо и за своите войски допустимо най-скоро.
Съветската войска не е изключение.
АК-47
Първи вид на АК-47Свободни източници
В края на Втората международна война руското командване афишира конкурс за нови автомати за армията.
Те желаят оръжие, което да извършва избрани критерии. Първо, би трябвало да е надеждно и да устоя в блата и нечистотия, като по едно и също време с това да може да създава 600 изстрела в минута.
Второ, би трябвало да бъде елементарно за схващане и потребление.
Трето, би трябвало да е на ниска цена и елементарно за серийно произвеждане.
Всички тези критерии важат за първите АК-47. Оръжието получава патрони на новата епоха, които могат да поразяват цели на до 200 м разстояние.
„Дизайнът е елементарен, поддръжката е минимална и лесна, а автоматът е относително пай и комфортен. Междинните муниции подсигуряват дейно поразяване на най-реалистични бойни разстояние. И, най-важното, АК-47 дава на бойците голяма убеденост в оръжието им“, споделя Владимир Оконой от отдела за военнотехническо съдействие на група „Калашников“.
Както той отбелязва, основната характерност на АК са новите 7.62×39-мм боеприпаси, което разрешава на инженерите да комбинират мощта на пушките със скорострелността на картечните револвери от тези времена.
По този метод потребителят може да стреля на залпове и в същото време да поразява задачите на разстояние 100-200 м, тъкмо като пушките. AK получава и пълнители с потенциал от 30 патрона, което разрешава на бойците да носят повече боеприпаси на бойното поле.
Въпреки това първите версии на АК-47 са груби и имат потребност от още доста преправка. Те дават отговор на критериите за надеждност, редовност и лесна производственост, само че им липсва задоволителна акуратност, а и са прекомерно тежки и неуместни за потребление първоначално.
Доказалият се дизайн на АК в последна сметка е признат на въоръжение в руската войска през 1949 година и незабавно е изпратен във военни институции за модификации.
АКМ
Модернизирана 7,62-мм АКМ с подцевен гранатомет ГП-25
АКМ идва от „АК модернизиран“. Тази версия е призната на въоръжение в късните 1950-те години и въплъщава всичко, с което платформата на „Калашников“ е известна – лесна производственост, надеждност и устойчивост.
Например първите версии на АК-47 в началото се вършат посредством щамповане и има висок % на дефектни оръжия, тъй че този индустриален развой последователно е сменен с фрезоване.
„АКМ има две основни усъвършенствания по отношение на АК-47 – по-малка маса и по-лесно произвеждане. АКМ има щампована цевна кутия, която е по-лесна и евтина за произвеждане, а това спомага за по-бързия и ефикасен трансфер на технологии към страните във Варшавския контракт: Румъния, Унгария, Полша, Източна Германия и други“, отбелязва Онокой.
Първоначално версиите на АК-47 нямат и дулен спирач. Поради това оръжието „подскача“ в ръцете на бойците при пукотевица и не е способно на прецизна пукотевица. Така че инженерите слагат „стабилизатор“, който да „успокои“ оръжието и да го направи по-стабилно. Той също по този начин разрешава монтирането на заглушители.
Новата пушка става по-лека и може да поразява устойчиво цели на 250 м разстояние.
АКМ получават и нощен мерник, както и 40-мм подцевен гранатомет и щик.
По-просто казано, оръжието получава доста дребни „поправки“, които го трансформират в най-надеждния и мечтан автомат в света.
Между другото, версията АКМ към момента се употребява в армиите по света и даже е увековечена във знамена и национални знаци. Кликнете, с цел да научите кои страни изобразяват АКМ на знамената си.
АК-74
АК-74Свободни източници
В ранните 1960-те инженерите на „Калашников“ желаят да модифицират АКМ. Те тестват новопоявили се полимери и патрони и изследват какво показва на своите пазари задграничната конкуренция.
Към този миг войната във Виетнам към този момент е избухнала и американската войска показва пред света новите си автомати М-16. Те са леки и имат боеприпаси от ново потомство, които дават нови благоприятни условия на бойното поле. Така че руските инженери вземат решение да основат свои лични оръжия, основани на нискоумпулсните боеприпаси от новата епоха.
Новият автомат на „Калашников“, който има всички нови технологии, е АК-74.
Той получава 5.45×39-мм патрони, които превъзхождат мунициите на АКМ по редица характерности.
„АК-74 има 5.45×39-мм патрони, които имат по-голяма скорост и затова по-дълъг ефикасен обсег. Новият дулен спирач понижава отката и отскока на цевта, боеприпасите са по-леки и по-лесни за пренасяне“, показва специалистът.
Първо, атоматът с нов диаметър е по-стабилен – 7.62×39-мм диаметър е по-мощен, само че откатът и дисперсията са твърди високи. Новите 5.45×39-мм патрони имат по-малък обратен тласък и са по-точни.
„Калашников“ основава и приклад, дръжка и пълнител от новопоявилите се полимерни материали. Те са по-издръжливи спрямо металните и дървените, употребявани за по-ранните АК, а също по този начин фрапантно понижават тежестта на АК. Това позволявана армията да обезпечи на бойците си 4 спомагателни пълнителя (просто казано, спомагателни 120 патрона за всеки боец на бойното поле).
Въпреки всички тези нововъведения, другите армии не бързат да преминат от АКМ към АК-74. Причината е елементарна – прекомерно скъпо е да отстранен предходните автомати и мунициите от арсеналите си, а след това да се снабдят с нови оръжия и съответните за тях боеприпаси. Сред тези страни са Индия, Пакистан, страните от Варшавския контракт, страни в Африка, частично Китай и доста други.
Това е и една от аргументите съветската и американската армии да не бързат през днешния ден да одобряват на въоръжение нови автомати и боеприпаси.
АК-12
AK-12 за 5,45×39-мм боеприпасиNickel nitride
В средата 2010-те съветската войска получи осъвременената версия на АК-74 – АК-12.
„АК-12 е планиран да се употребява с съвременна оптика и нощен прицел, има пригодим приклад, бързо махащ се стабилизатор и свободно плаваща ложа. Той е по-точен и има по-дълъг радиус на видимост, както и стоманени пръстеновидни прицели“, отбелязва Онокой.
AK-12 може да се пригажда ръчно към антропометрията на всеки, с помощта на регулируемия си приклад. Той имаи планки „Пикатини“ от горната страна, в профил и изпод за инсталиране на оптика, фенерчета, лазери и всевъзможни съоръжения. По-просто казано, тази дребна специфичност разрешава на човек да „вижда“ врага с принадлежности за нощно виждане и прицели в най-тъмните вероятни места, защото предходните стоманени прицели на AK не позволяваха.
Нововъведеният дулен спирач скрива изстрелните свелтини през нощта, като по този метод не разкрива позицията на стрелеца.
Както допускат специалистите на концерна „Калашников“, новото потомство АК е фокусирано основно върху стелт и безшумна пукотевица и интервенции, а не върху директни битки в центъра на град или в селски региони.
aвтор: НИКОЛАЙ ЛИТОВКИН
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ