Томислав Дончев: България вече се движи с 13 млрд. лева назад, не знаем как да си вземем парите от Брюксел
Най-рано през 2023 година бизнес, общини, организации и компании ще имат достъп до средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност. Това разяснява пред " Труд " някогашният вицепремиер, отговарящ за еврофондовете Томислав Дончев. Прогнозата му бе доказана от стопански и финансови специалисти. Подчертано бе, че при най-оптимистичния сюжет парите биха пристигнали в страната ни най-рано през май, което значи, че достъпът до тях ще е вероятен в първите месеци на идната година.
България към този момент се движи с 13 милиарда лв. обратно, безапелационен бе Томислав Дончев. Той акцентира, че последствията от бавенето на проекта за възобновяване ще бъдат тежки за бюджета и за стопанската система на страната.
Резултатът от бавенето са неосъществени вложения във всички основни браншове, неспособност да се вършат промени и политики, разяснява депутатът от ГЕРБ.
Другият отрицателен резултат, който бе бележит от представители на бизнеса е обвързван с невъзможността България да компенсира последствията от рецесията, както и да форсира икономическото си развиване. Това значи да се оформи бездна сред страната ни и другите страни от Европейски Съюз.
" Неполучаването на средствата, при изискване, че всички останали страни от Европейски Съюз работят с тези пари значи да се оформи една бездна сред България и другите страни членки. Не е за подценяване и резултатът върху бюджета, тъй като една огромна част от приходите са основани на проекта. В миналогодишния бюджет беше очакван задатък по проекта, подобен не е получен и тази година няма по какъв начин да бъде получен, тъй като крайният период за приемане на този задатък от 1,6 милиарда лева беше декември, предходната година ", разяснява Томислав Дончев.
Той акцентира, че значителните въпроси са по кое време ще има публично изпратен проект, по кое време ще бъде утвърден този проект и по кое време България ще стартира да получава пари по него.
Миналата седмица в петък, по време на блиц контрола в Народно събрание Дончев попита премиера Кирил Петков какво се случва с целия пакет европейско финансиране. Петков отговори, че проектът е изпратен и чакаме коментар.
Същия ден, следобяд от Европейска комисия опровергаха Петков като оповестиха, че последната версия на проекта, която имат е изпратена на 15 октомври.
Оттук нататък плановете по проекта би трябвало да се финансират от държавния бюджет. Когато разноските бъдат направени, документите (фактурите след съответната процедура по проверка) се изпращат в Европейската комисия (ЕК), която взема решение дали да ги осребри.
Експерти, работили по проекта за възобновяване припомниха, че всяко изобретение в него лишава към месец и половина. През този интервал се създава система от знаци, прави се предварителна оценка на въздействието и самостоятелен одит на ценообразуването от Изпълнителна организация " Одит на средствата ". След това проектът би трябвало да бъде признат от Министерски съвет и да бъде подложен на публично разискване. Такова е условието по правилник.
Процедурата е когато има забележки от Европейска комисия, да им се отговори. Комисията може да одобри мненията, или да не ги одобри. Ако одобри всички мнения, проектът би могъл да бъде утвърден. Сега се случва нещо друго - проектът за следващ път се пренаписва, а няколко министри оповестиха, че ще вършат промени в него в региона на енергетиката, на културата, на превоза.
При пренаписване Европейска комисия би трябвало още веднъж да прегледа всички нови оферти за планове, което ще отнеме най-малко два месеца, безапелационни са специалисти, работещи по европроекти.
Томислав Дончев, народен представител от ГЕРБ: Нито един от инструментите за 50 милиарда лева не е утвърден
При по-внимателен разбор на проектобюджета за 2022 година има сигнали, че се подценява използването на европейско финансиране за сметка на генерирането на заемен запас. Това не е добра политика. Никой не е споделил, че обществените финанси и заеми са неразрешени, само че логиката е следната: Прави се нещо на заем, което ще се употребява от няколко генерации напред, а не с цел да се харчи, или както споделят на диалект финансистите за " течни разноски ".
Впрочем, проектът не е единственият проблем - той е за 13 милиарда лева Има още 50 милиарда лв. финансиране - по стратегия за развиване на селските региони, директни заплащания, Оперативни стратегии. Напомням, че нито един от тези финансови принадлежности не е утвърден. Разходите по тези принадлежности са възможни от 1 януари 2021 година, само че всекидневно от есента на първата година, т. е. на 2021 година, страните, които са с положителни администрации, в добра кондиция, с положителни политически управления имат първите утвърдени стратегии и стартират да разходват парите.
Изявления на премиера Кирил Петков за Плана за възобновяване:
20.06.2021 - Няма да имаме втори подобен План
Не имам вяра, че ще имаме втори подобен План за възобновяване. Един път ни се е случило такива големи пари да влязат. Тези пари би трябвало да могат да имат дълготраен резултат.
Най-важното е не концепцията държавните пари да се дадат на някой, а държавните пари да подтикват частни вложения. (интервю за БНР)
28.06.2021 - Правим го отначало
Изцяло преработваме два плана в Националния проект за възобновяване и резистентност, който следва да предадем в Европейската комисия. Правим ги безусловно отначало. (интервю за BgOnAir)
03.08.2021 - Трябва да не е популистки
Разгледахме доста деликатно структурата на стопанската система, това което видяхме е, че 15% от фирмите имат експортен капацитет, а 85% работят локално. Тези 85% не вкарват свежи пари, има 1,5% от компаниите, които са с работливост над междинната в Европа. Трябва План за възобновяване, който е упорит, а не популистки. Ако се фокусираме над тези 15% от компаниите и те стартират да имат работливост над междинната, то стопанската система ни ще се промени напълно. (пред БНТ)
17.12.2021 - Ще го забавим с няколко седмици
България ще направи промени в Плана за възобновяване и резистентност. Иcкaмe дa пoмиcлим пo нaй-дoбpия нaчин зa eнepгийнaтa cиcтeмa - кoгaтo гoвopим зa пapoгaзoвa цeнтpaлa, дa изпoлзвaмe тoзи мoмeнт дa нaпpaвим нaй-дoбpoтo зa Бългapия. Дopи дa зaбaвим c някoлкo ceдмици Плaнa, пo-дoбpe дa cмe гo нaпpaвили възмoжнo нaй-дoбpe. (след първата си среща с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел).
04.02.2022 - Предаден е в Европейска комисия
Директно мога да кажа, че Планът за възобновяване и развиване е предаден на Европейската комисия и тя го преглежда. (по време на блиц надзор в НС)
04.02.2022 - По-добре е да изчакаме 2-3 седмици
Ще има публични разисквания по Плана. Много по-добре е да изчакаме още 2-3 седмици, в сравнение с да похарчим милиарди, които да трансформират бъдещето на България по извънредно неверен метод за част от политиките, които ние заварихме, наследени тъкмо от вашата работа (В Народно събрание в отговор на въпроса на Томислав Дончев - " Защо никой не е виждал новата версия на Плана? " )
България към този момент се движи с 13 милиарда лв. обратно, безапелационен бе Томислав Дончев. Той акцентира, че последствията от бавенето на проекта за възобновяване ще бъдат тежки за бюджета и за стопанската система на страната.
Резултатът от бавенето са неосъществени вложения във всички основни браншове, неспособност да се вършат промени и политики, разяснява депутатът от ГЕРБ.
Другият отрицателен резултат, който бе бележит от представители на бизнеса е обвързван с невъзможността България да компенсира последствията от рецесията, както и да форсира икономическото си развиване. Това значи да се оформи бездна сред страната ни и другите страни от Европейски Съюз.
" Неполучаването на средствата, при изискване, че всички останали страни от Европейски Съюз работят с тези пари значи да се оформи една бездна сред България и другите страни членки. Не е за подценяване и резултатът върху бюджета, тъй като една огромна част от приходите са основани на проекта. В миналогодишния бюджет беше очакван задатък по проекта, подобен не е получен и тази година няма по какъв начин да бъде получен, тъй като крайният период за приемане на този задатък от 1,6 милиарда лева беше декември, предходната година ", разяснява Томислав Дончев.
Той акцентира, че значителните въпроси са по кое време ще има публично изпратен проект, по кое време ще бъде утвърден този проект и по кое време България ще стартира да получава пари по него.
Миналата седмица в петък, по време на блиц контрола в Народно събрание Дончев попита премиера Кирил Петков какво се случва с целия пакет европейско финансиране. Петков отговори, че проектът е изпратен и чакаме коментар.
Същия ден, следобяд от Европейска комисия опровергаха Петков като оповестиха, че последната версия на проекта, която имат е изпратена на 15 октомври.
Оттук нататък плановете по проекта би трябвало да се финансират от държавния бюджет. Когато разноските бъдат направени, документите (фактурите след съответната процедура по проверка) се изпращат в Европейската комисия (ЕК), която взема решение дали да ги осребри.
Експерти, работили по проекта за възобновяване припомниха, че всяко изобретение в него лишава към месец и половина. През този интервал се създава система от знаци, прави се предварителна оценка на въздействието и самостоятелен одит на ценообразуването от Изпълнителна организация " Одит на средствата ". След това проектът би трябвало да бъде признат от Министерски съвет и да бъде подложен на публично разискване. Такова е условието по правилник.
Процедурата е когато има забележки от Европейска комисия, да им се отговори. Комисията може да одобри мненията, или да не ги одобри. Ако одобри всички мнения, проектът би могъл да бъде утвърден. Сега се случва нещо друго - проектът за следващ път се пренаписва, а няколко министри оповестиха, че ще вършат промени в него в региона на енергетиката, на културата, на превоза.
При пренаписване Европейска комисия би трябвало още веднъж да прегледа всички нови оферти за планове, което ще отнеме най-малко два месеца, безапелационни са специалисти, работещи по европроекти.
Томислав Дончев, народен представител от ГЕРБ: Нито един от инструментите за 50 милиарда лева не е утвърден
При по-внимателен разбор на проектобюджета за 2022 година има сигнали, че се подценява използването на европейско финансиране за сметка на генерирането на заемен запас. Това не е добра политика. Никой не е споделил, че обществените финанси и заеми са неразрешени, само че логиката е следната: Прави се нещо на заем, което ще се употребява от няколко генерации напред, а не с цел да се харчи, или както споделят на диалект финансистите за " течни разноски ".
Впрочем, проектът не е единственият проблем - той е за 13 милиарда лева Има още 50 милиарда лв. финансиране - по стратегия за развиване на селските региони, директни заплащания, Оперативни стратегии. Напомням, че нито един от тези финансови принадлежности не е утвърден. Разходите по тези принадлежности са възможни от 1 януари 2021 година, само че всекидневно от есента на първата година, т. е. на 2021 година, страните, които са с положителни администрации, в добра кондиция, с положителни политически управления имат първите утвърдени стратегии и стартират да разходват парите.
Изявления на премиера Кирил Петков за Плана за възобновяване:
20.06.2021 - Няма да имаме втори подобен План
Не имам вяра, че ще имаме втори подобен План за възобновяване. Един път ни се е случило такива големи пари да влязат. Тези пари би трябвало да могат да имат дълготраен резултат.
Най-важното е не концепцията държавните пари да се дадат на някой, а държавните пари да подтикват частни вложения. (интервю за БНР)
28.06.2021 - Правим го отначало
Изцяло преработваме два плана в Националния проект за възобновяване и резистентност, който следва да предадем в Европейската комисия. Правим ги безусловно отначало. (интервю за BgOnAir)
03.08.2021 - Трябва да не е популистки
Разгледахме доста деликатно структурата на стопанската система, това което видяхме е, че 15% от фирмите имат експортен капацитет, а 85% работят локално. Тези 85% не вкарват свежи пари, има 1,5% от компаниите, които са с работливост над междинната в Европа. Трябва План за възобновяване, който е упорит, а не популистки. Ако се фокусираме над тези 15% от компаниите и те стартират да имат работливост над междинната, то стопанската система ни ще се промени напълно. (пред БНТ)
17.12.2021 - Ще го забавим с няколко седмици
България ще направи промени в Плана за възобновяване и резистентност. Иcкaмe дa пoмиcлим пo нaй-дoбpия нaчин зa eнepгийнaтa cиcтeмa - кoгaтo гoвopим зa пapoгaзoвa цeнтpaлa, дa изпoлзвaмe тoзи мoмeнт дa нaпpaвим нaй-дoбpoтo зa Бългapия. Дopи дa зaбaвим c някoлкo ceдмици Плaнa, пo-дoбpe дa cмe гo нaпpaвили възмoжнo нaй-дoбpe. (след първата си среща с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел).
04.02.2022 - Предаден е в Европейска комисия
Директно мога да кажа, че Планът за възобновяване и развиване е предаден на Европейската комисия и тя го преглежда. (по време на блиц надзор в НС)
04.02.2022 - По-добре е да изчакаме 2-3 седмици
Ще има публични разисквания по Плана. Много по-добре е да изчакаме още 2-3 седмици, в сравнение с да похарчим милиарди, които да трансформират бъдещето на България по извънредно неверен метод за част от политиките, които ние заварихме, наследени тъкмо от вашата работа (В Народно събрание в отговор на въпроса на Томислав Дончев - " Защо никой не е виждал новата версия на Плана? " )
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ