За първи път правят мониторинг на рибните запаси в цялото Черно море
Най-после потегля решаването на огромния въпрос за мониторинга и ръководството на рибните ресурси, който да обгръща цялата акватория на Черно море. Т.е., в него се включват и страните, които не са членки на Европейския съюз.
Това става по взаимна самодейност на EС и Генералната комисия по риболовство за Средиземно море ( GFCM) към ФАО -Организацията по издръжка и земеделие към Организация на обединените нации, в която членува Турция, а Украйна, Русия и Грузия поддържат активността й, заяви за в. „ Черно море ” ихтиологът и морски еколог доцент доктор Виолин Райков от Института по океанология към Българска академия на науките. По неговите думи подобен повсеместен мониторинг става за първи път.
Досега се правеше от генералната дирекция по морско дело и риболовство към Европейска комисия и беше наложителен единствено за черноморските страни членки на Европейски Съюз - България и Румъния, които имат незабележим дял от размера на риболова. За Русия не се знае тъкмо, само че на Турция се падат над 80% от общия улов; нейният бряг е 1200 км и е доста по-дълъг от останалите страни, граничещи с Черно море.
Начинанието, което потегля, е и най-обхватното до момента. Предвижда се да бъде осъществено огромно проучване на промишлените ресурси от риба. То ще обхване както дънните типове - калкан, акула, барбун, меджид, по този начин и пелагичните - сафрид, лефер, паламуд, хамсия. Идеята е да бъдат включени и други модули, като събирането на данни за дребномащабния лов на риба, икономическата резистентност на бранш „ Рибарство ”и да бъдат направени разбори за цялото Черно море.
Предвидени са и обучителни курсове за повишение на административния и теоретичен потенциал. Ще бъдат направени разбори на слабите места, с цел да може незабавно те да бъдат покрити. Тоест, ще бъдат обхванати всички аспекти на ефикасното ръководство на рибните ресурси. В тази тенденция друга самодейност ще бъде организирането на огромен конгрес за рибата през идната година, на който семейството още не е несъмнено, само че най-вероятно ще бъде в Италия.
Ще вземат участие и страните от Средиземно море, с цел да бъдат обхванати и двата огромни водни басейна, които са свързани, сподели доцент Райков. На него ще бъдат прегледани въпросите на устойчивия лов на риба, потенциала на научния капацитет, на риболовните флоти, на производството на риба, битката с недекларирания и противозаконен улов, ограниченията за надзор и така нататък, които също са детайли на мониторинга. Тоест, ще се сътвори обща платформа въз основата на връзка и взаимно взимане на решения.
Ученият е оптимист, че най-сетне ще проработи концепцията за мониторинг и ръководство на рибните ресурси, който да обхване всички черноморски страни. Неговите упования са, без значение от политическите пристрастия на една или друга от тях, в последна сметка всички да се включат интензивно в процеса. В Грузия към този момент има огромен прогрес във връзка с привличането на нейни учени, в връзката с тях.
Турция също е доста дейна. От огромно значение са и страните от Северното Черноморие - Абхазия, Русия, Украйна, с които също има условия за взаимоотношение. Обяснението е просто - взаимният интерес. Няма смисъл някоя страна да се дърпа, защото рибният запас е общ и основава занаят на немалка част от популацията по морското им крайбрежие.
В същото време има доста проблеми за решение, с цел да не се повтори картината от близкото минало, когато изцяло изчезнаха такива рибни типове в Черно море, като черноморската скумрия, от шестте есетрови риби към този момент ги няма шипът и атлантическата есетра. Появиха се хибриди, които след първо потомство към този момент нямат плодовитост, т.е. продължение. Под сериозна заплаха към този момент е и черноморската акула (виж „ Учени предизвестяват - акулата в Черно море може да изчезне ” в броя от 24 април т.г. във в. „ Черно море ” ). В целия свят има към 440 типа акули - това са хрущялни риби с доста античен генезис и всичките са застрашени, акцентира ихтиологът.
За негова изненада в листата на GFCM към ФАО наред с черноморската бодлива акула попада и още една, наречена акула ангел, която е била разказана през 1964 година по турското крайбрежие. Този тип не е локален и е малко евентуално повторното му определяне в Черно море.
Поведението на черноморската акула е доста характерно, което, за жалост, не е задоволително изучавано. Навремето откъслечни проучвания са правили единствено съветски и украински учени. Но у нас - в никакъв случай. А черноморската акула има необикновен метод на битие, който е доста друг от останалите морски типове.
Събират се единствено през размножителния интервал, като стотици женски може да привлекат единствено един мъжки образец тогава. Най-подходящите региони за акулата са необятните шелфове на Украйна, Румъния и частично на България. Това са най-подходящите места, където има и доста мигриращи типове риба, защото акулите са измежду най-големите хищници наред с делфините. Причината за намаляването на популациите от акула не са единствено в риболова. За страдание, нито една страна, като се изключи България, не заявява улова на акула.
Само го означават като приеулов. В същото време никой не може да каже какъв е действителният размер на запасите от този тип. Няма информация, само че очевидно е намаляването на уловите на акула, също и на регистрирания приеулов, изясни ихтиологът. Тоест, запасите действително понижават и това би трябвало да бъде обезпокоителен сигнал за нуждата от осъществяването на настрана по-мащабно проучване особено на черноморската акула.
Първо, би трябвало да се изчислят действителните ресурси и да се направи цялостна картина на размерната им и възрастова конструкция. Нещо, което никой не е правил до момента. А това е огромна празнина в знанието за нея. До известна степен тя ще се попълни от идните проучвания по мониторинговата стратегия, които ще обзет и акулата. Това обаче е извънредно незадоволително, с цел да бъдат взети незабавни ограничения за запазване на застрашения тип. Дори може да се каже, че към този момент сме закъснели с въвеждането им и прекомерно евентуално е скоро Европейска комисия да вкара нулева квота за черноморска акула. Нещо, което към този момент няколко пъти се пробва да направи. И в случай че продължава незаинтересуваността към финансиране на проучванията на този изключително значим морски тип, неизбежно ще се стигне до цялостната възбрана на неговия улов.
СТЕФАН ДЕНКОВ,chernomore.bg
Това става по взаимна самодейност на EС и Генералната комисия по риболовство за Средиземно море ( GFCM) към ФАО -Организацията по издръжка и земеделие към Организация на обединените нации, в която членува Турция, а Украйна, Русия и Грузия поддържат активността й, заяви за в. „ Черно море ” ихтиологът и морски еколог доцент доктор Виолин Райков от Института по океанология към Българска академия на науките. По неговите думи подобен повсеместен мониторинг става за първи път.
Досега се правеше от генералната дирекция по морско дело и риболовство към Европейска комисия и беше наложителен единствено за черноморските страни членки на Европейски Съюз - България и Румъния, които имат незабележим дял от размера на риболова. За Русия не се знае тъкмо, само че на Турция се падат над 80% от общия улов; нейният бряг е 1200 км и е доста по-дълъг от останалите страни, граничещи с Черно море.
Начинанието, което потегля, е и най-обхватното до момента. Предвижда се да бъде осъществено огромно проучване на промишлените ресурси от риба. То ще обхване както дънните типове - калкан, акула, барбун, меджид, по този начин и пелагичните - сафрид, лефер, паламуд, хамсия. Идеята е да бъдат включени и други модули, като събирането на данни за дребномащабния лов на риба, икономическата резистентност на бранш „ Рибарство ”и да бъдат направени разбори за цялото Черно море.
Предвидени са и обучителни курсове за повишение на административния и теоретичен потенциал. Ще бъдат направени разбори на слабите места, с цел да може незабавно те да бъдат покрити. Тоест, ще бъдат обхванати всички аспекти на ефикасното ръководство на рибните ресурси. В тази тенденция друга самодейност ще бъде организирането на огромен конгрес за рибата през идната година, на който семейството още не е несъмнено, само че най-вероятно ще бъде в Италия.
Ще вземат участие и страните от Средиземно море, с цел да бъдат обхванати и двата огромни водни басейна, които са свързани, сподели доцент Райков. На него ще бъдат прегледани въпросите на устойчивия лов на риба, потенциала на научния капацитет, на риболовните флоти, на производството на риба, битката с недекларирания и противозаконен улов, ограниченията за надзор и така нататък, които също са детайли на мониторинга. Тоест, ще се сътвори обща платформа въз основата на връзка и взаимно взимане на решения.
Ученият е оптимист, че най-сетне ще проработи концепцията за мониторинг и ръководство на рибните ресурси, който да обхване всички черноморски страни. Неговите упования са, без значение от политическите пристрастия на една или друга от тях, в последна сметка всички да се включат интензивно в процеса. В Грузия към този момент има огромен прогрес във връзка с привличането на нейни учени, в връзката с тях.
Турция също е доста дейна. От огромно значение са и страните от Северното Черноморие - Абхазия, Русия, Украйна, с които също има условия за взаимоотношение. Обяснението е просто - взаимният интерес. Няма смисъл някоя страна да се дърпа, защото рибният запас е общ и основава занаят на немалка част от популацията по морското им крайбрежие.
В същото време има доста проблеми за решение, с цел да не се повтори картината от близкото минало, когато изцяло изчезнаха такива рибни типове в Черно море, като черноморската скумрия, от шестте есетрови риби към този момент ги няма шипът и атлантическата есетра. Появиха се хибриди, които след първо потомство към този момент нямат плодовитост, т.е. продължение. Под сериозна заплаха към този момент е и черноморската акула (виж „ Учени предизвестяват - акулата в Черно море може да изчезне ” в броя от 24 април т.г. във в. „ Черно море ” ). В целия свят има към 440 типа акули - това са хрущялни риби с доста античен генезис и всичките са застрашени, акцентира ихтиологът.
За негова изненада в листата на GFCM към ФАО наред с черноморската бодлива акула попада и още една, наречена акула ангел, която е била разказана през 1964 година по турското крайбрежие. Този тип не е локален и е малко евентуално повторното му определяне в Черно море.
Поведението на черноморската акула е доста характерно, което, за жалост, не е задоволително изучавано. Навремето откъслечни проучвания са правили единствено съветски и украински учени. Но у нас - в никакъв случай. А черноморската акула има необикновен метод на битие, който е доста друг от останалите морски типове.
Събират се единствено през размножителния интервал, като стотици женски може да привлекат единствено един мъжки образец тогава. Най-подходящите региони за акулата са необятните шелфове на Украйна, Румъния и частично на България. Това са най-подходящите места, където има и доста мигриращи типове риба, защото акулите са измежду най-големите хищници наред с делфините. Причината за намаляването на популациите от акула не са единствено в риболова. За страдание, нито една страна, като се изключи България, не заявява улова на акула.
Само го означават като приеулов. В същото време никой не може да каже какъв е действителният размер на запасите от този тип. Няма информация, само че очевидно е намаляването на уловите на акула, също и на регистрирания приеулов, изясни ихтиологът. Тоест, запасите действително понижават и това би трябвало да бъде обезпокоителен сигнал за нуждата от осъществяването на настрана по-мащабно проучване особено на черноморската акула.
Първо, би трябвало да се изчислят действителните ресурси и да се направи цялостна картина на размерната им и възрастова конструкция. Нещо, което никой не е правил до момента. А това е огромна празнина в знанието за нея. До известна степен тя ще се попълни от идните проучвания по мониторинговата стратегия, които ще обзет и акулата. Това обаче е извънредно незадоволително, с цел да бъдат взети незабавни ограничения за запазване на застрашения тип. Дори може да се каже, че към този момент сме закъснели с въвеждането им и прекомерно евентуално е скоро Европейска комисия да вкара нулева квота за черноморска акула. Нещо, което към този момент няколко пъти се пробва да направи. И в случай че продължава незаинтересуваността към финансиране на проучванията на този изключително значим морски тип, неизбежно ще се стигне до цялостната възбрана на неговия улов.
СТЕФАН ДЕНКОВ,chernomore.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ