Най-пъстрата, най-игривата, най-забавната и най-жизнената птичка е вълнистото папагалче. Това

Най-пъстрата, най-игривата, най-забавната и най-жизнената птичка е вълнистото папагалче. Това определение изяснява за какво то е най-популярният домакински любим, незабавно след кучето и котето. Голямото преимущество да бъде опитомявано и да живее предостатъчно в домашна среда е измежду щастливите стечения на събитията към красивата шарена птичка.

Като прибавим положителният манталитет, силата и занимателното държание на вълнистото папагалче, това е идеалният вид за новак собственик на папагалова птица. Няма по какъв начин това приятно творение да не стане любим на фамилията, когато се научи да имитира човешкия диалект.

За да може всеки запленен по красивата птичка собственик, да се грижи съответно за нея, нужно е да знае повече за присъщите особености на типа вълнист папагал.

Класификация, етимология и разпространяване на вълнист папагал

Вълнистият папагал Melopsittacus undulatus е единствен тип от рода Melopsittacus. Родовото име на старогръцки значи благозвучен папагал, а видовото име идва от латински и се превежда като вълнист или вълнообразен. Така се е получило названието на птичката.

За първи път те са записани през 1805 година като тип от Джордж Шоу, а настоящето биномиално име им е обещано от Джон Гулд през 1840 година. Принадлежат към номадските папагали, отглеждани като домашни любимци от ХІХ век.

Птицата се среща в диво положение в по-сухите места на Австралия, където е оживяла в суровите условия повече от 5 милиона години. Успешното развиване на типа се дължи най-вероятно на номадския живот и способността им да се развъждат в придвижване.

Описание на вълнисто папагалче

Дивите вълнисти папагалчета са приблизително 18 сантиметра на дължина и тежат 30-40 грама. Размахът на крилцата им е 30 сантиметра.

Коремът и задните им елементи са зелени, само че с мрачно черни мантии с жълти вълнички. Точно цветът на гърба и покривните пера, който припомня жълти вълнички на черен декор е дал името на папагалчето.

Челото и лицето са жълти при възрастните птици. Младите човеци до 3-4 месеца демонстрират дребни преливащи се синьо- виолетови петна по бузите и по 3 черни петна на всяка страна на гърлото.

Опашката им е кобалтово синя, а външните опашни са жълти.

Крилата им имат зеленикаво-черни махови пера и черни корици с жълти ресни, които са забележими единствено при полет.

Човките им са с маслинено сив цвят, а краката синкаво-сини, като пръстите на краката им са зигодактилови.

В естествените си австралийски местообитания вълнистите папагалчета са доста по-дребни от тези, които се отглеждат в плен. Домашните любимци от типа са и доста по-пъстри - сини, сиви, синьо-зелени, виолетови, жълто-сини.

Горната половина на човката им е по-висока от долната и я покрива, когато е затворена. Клюнът не стърчи доста поради пухкавата перушина. Полът на птичето се познава по цвета на региона към ноздрите, наречена восковица - при мъжките е синя, а при женските- кафява.

Както множеството птици, вълнистият папагал също има тетрахроматично зрение. Това значи, че вижда цветовете. Може да вижда и ултравиолетовата светлина, която осветява перата им, с цел да притеглят партньорки. Когато птицата е на 1 до 5 месеца тя няма ирис, а след тази възраст той се появява.

Поведение на вълнистите папагали в дивата природа

Като номадски птици, вълнистите папагали живеят в отворен хабитат в полета и гори. Движат се на дребни ята, само че в случай че изискванията на живот се влошат, те могат да се съберат и на по-големи групи. При придвижването си те се управляват от съществуването на храна и вода. Тревата и семената са главният им хранителен запас, когато са на независимост, само че в плен имат доста по-богато меню. Препоръчват се за храна на вълнистите папагалчета ечемик, просо, овес, листенца от глухарче, зеле, карфиол, както и марули. Ядат на драго сърце всички плодове, без авокадото, което е отровно за папагалите. Морковите и краставиците също са обичан деликатес.

Малките леки птички обичат да се катерят по дърветата, вървят изтънчено и гладко и по земята. Освен остро зрение, те се радват и на отличен слух. Имат 2 разнообразни скорости на полет, които сменят съгласно събитията.

Размножаване на вълнист папагал

Размножаването в дивата природа нормално се прави от юни до септември в Северна Австралия и сред август и януари на юг, макар че реагират на дъждовете и щом тревата и семената станат по-обилни, те се засилват. Показването на обвързаност става като се припичат дружно или се хранят едно друго.

Гнездата си вършат в дупки на дърветата, стълбове за огради или дървени трупи, лежащи на земята. В гнездото вълнистите папагалчета снасят от 4 до 6 яйца и се инкубират от 18 до 21 дни.

Тъй като в дивата природа, папагалчетата търсят кухо дърво за гнездо, в плен се развъждат, когато им бъде предоставена гнездова кутия.

Яйцата са бели, 1-2 сантиметра и женските могат да снасят и без мъжки, само че такива яйца не се излюпват. Яйцата не се снасят едновременно, а в продължение на към 21 дни, с няколко дни разлика сред всяко снесено яйце. По време на мътенето женските биват хранени извънредно от мъжките.

На към 10 дни очите на дребните, които се излюпват напълно безпомощни, стартират да се отварят и им поникват пера надолу като станат на към 3 седмици. Тогава мъжкият към този момент влиза в гнездото, с цел да оказва помощ в развъждането на дребните. До този миг женската не го позволява и се грижи сама за пилетата.

На 5 седмици пилетата към този момент са задоволително мощни, с цел да стоят отвън гнездото. Те разтягат перата си и се пробват да летят. Те нормално напущат гнездото на към 5 седмици и на 6 до 8 седмици са изцяло отбити. Най-напред първото излюпено пиле се отбива и след това го следват останалите по реда на излюпването си.

Отглеждане на вълнисти папагалчета

За да се усещат щастливи като домашни питомци тези красиви папагали имат потребност от необятно пространство за живот и придвижване. Комфортно се усещат единствено в необятна клетка, в която се поддържа добра хигиена.

Храненето на вълнистите папагалчета не е мъчно, в комерсиалната мрежа има богат избор на храни за тях, а понякога е добре да им се дават пресни плодове и зеленчуци. Малките ядат повече, пият повече вода, по-активни са и пеят повече. Мъжките са по-социални, по-контактни, само че по-лесно се ядосват и подвигат звук. Женските са по-мнителни, по-тихи, по-бавно се сприятеляват с индивида.

Тъй като са доста обществен тип животни, и двата пола се нуждаят от стимулация под формата на играчки и взаимоотношение с хората или с други себеподобни. Когато се почувстват застрашени, те се качват допустимо най-високо в клетката си и свиват перата си, с цел да наподобяват по-малки.

Могат да се научат да приказват, свирят разнообразни мелодии и да играят с хората. Имитират добре звуци и вършат елементарни трикове, само че мимикрията и пеенето се отдават по-добре на мъжките. Докато женските научават към дузина думи, мъжките са в положение да научат до 100 думи в речника си.

За да поддържат клюна си, те дъвчат всичко в близост си. Добре е да им се обезпечат минерални блокове и меки дървени части.

Заболявания при вълнистите папагали

Вълнистите папагалчета живеят приблизително от 5 до 8 години, само че има случаи на 15-20 години дълготрайност на живота в плен, което зависи главно от положителната профилактика на болесттите при тях. Трябва да сте наясно с това при избор на вълнисто папагалче за питомец. Упражненията и диетата са доста значими, с цел да се предотвратят най-опасните измежду тях.

Пситакозата или папагалска болест е една от най-разпространените заболявания при папагалчетата, причинявана от бактерии. Птицата може да загине за няколко дни, в случай че не се лекува, въпреки заболяването да не протича тежко.

Рахитът е присъщ за птици с недостиг на витамин Д. Вижда се по оперението и неналичието на вкус, а гръдната кости и пръстите им се изкривяват.

Най-често вълнистите папагалчета страдат от разстройства на стомаха. Диарията и запекът са проблеми, с които съвсем всеки собственик се сблъсква. Причиняват се от неправилни грижи за вълнистото папагалче - застояла вода, влажна храна, некачествени хранителни артикули.

Често папагалите са нападани и от паразити, което изисква интервенция на ветеринар, с цел да се прочистят от акарите, въшките или други паразити, които изсмукват силите на птицата.

Ако и вие мечтаете за такова приятелче, вижте тези разгласи за вълнисти папагалчета.