Теодора Димова за неплатените путинофили – какво остава, когато е изчегъртана човещината
Най-отблъскващата линия на путинофилията е отричането на героизма на украинците, отричането на достолепието им, отричането на страданието на бягащите дами и деца, отричането на очевидната истина, споделя писателката Теодора Димова в коментар за:
Те са забавни. Имат заряд от сила, енергично ентусиазъм и извършват дълг. Те имат достоверен психически профил, който заслужава внимание. Докато с платените е просто и ясно. Те са транспарантни. При тях забавното е цената и спазаряването – по какъв начин се реализира договорката, кой за какъв брой съумява да се спазари, тъй като купуващият постоянно желае да заплати по-малко, а този, който се предлага, желае да завоюва повече. Тарифата не е идентична за всички, зависи от доста условия. Освен това пазарът е разнороден и богат – не пострадвам от наивната илюзия, че единствено Путин заплаща на хора, които са съгласни да го обслужват против пари. Парите са водеща мощ в света, поради пари множеството хора са способни да пречупят мисленето си или да го продадат по този начин, както се продават гласове при избори. И Ботев го е споделил:
… за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
Но в никакъв случай не съм си обяснявала всичко единствено с пари. Ако беше по този начин, светът щеше да бъде плосък, сив и първичен. Най-честите обвинявания към съперниците, че са платени, са глуповати. Затова доста повече са ми забавни неплатените путинофили.
През последните седмици те са измежду тези 15 или 16 % от българското население, които поддържат и оправдават войната в Украйна, потайни, мимикриращи под разнообразни тези, обтекаеми, многословни. Всъщност декларират, че са срещу войната, само че не пропущат да кажат, че Путин е прав. Привидно кимат с глава, сякаш се съгласяват с рационалните причини и внезапно те карат да онемееш: „ въпреки всичко Путин избавя света от украинските нацисти”. А наподобява образован, мислещ, честен – работещ човек на междинна възраст, гръбнакът на днешна България. В визията ми днешният путинофил е интелигент с обучение и обща просвета, с компютърни качества, учтив, ученолюбив, доста постоянно набожен християнин, църковен човек, съчувствен и милосърден. В общи линии естествен човек.
Първата му характерност, която бие на очи: той е сериозен към демокрацията и безкритичен към комунизма. Никога не се е изказвал срещу комунистическата тоталитарна система, в никакъв случай не е бил сериозен към нея, тези 45 години от българската история не са нито неприятни, нито положителни, просто са били такива, каквито са и не е негова работа да им дава оценка. Когато се спомене някой от пороците на комунистическата система, той незабавно опонира с някой минус на демокрацията. Дори да го затрупаш с причини и цифри, той си следва своята посока – демокрацията не му е по усета. Изпълва го с недоверчивост – не е тя това, за което се показва. И не си дава сметка, че присъщо за демокрацията е да е самокритична, точно тъй като не се възприема като съвършена. Точно това я прави витална и устойчива. А таман комунизмът задушаваше и най-тихия сериозен глас. И най-добронамерената рецензия възприемаше като враждебна. За рецензия наказваше със затвор, лагер и гибел.
В това отношение актуалното съветско общество малко се е развило спрямо развития социализъм. Вероятно това усеща актуалният путинофил и с цел да оправдае задушаването на свободата през днешния ден, по нужда е безкритичен и към тоталитарната несвобода.
По множеството въпроси днешният български путинофил не показва ясна и безапелационна позиция. Той по принцип гледа да осредни мястото си, визията си, сякаш постоянно е срещу крайните оценки, уверен, че това е най-умната и най-справедливата позиция. Не си дава сметка и не се смущава, че най-често това е просто липса на позиция. Това се демонстрира като нрав, а той има дълбоки корени. Неговият произход е в това прословуто емблематично „ снишаване “. Дори още по-първичното – „ преклонена главица сабя не я сече “. В суровата османска реалност и в жестоката комунистическа тирания това е животоспасяваща житейска философия. Какъв е смисълът да се рита против ръжен? Системата е мощна и безжалостна – в случай че не се снишиш, ще обречеш и себе си и децата си на страдалчество. При това безсмислено, тъй като системата е непобедима. Как да схванат тези хора днешната опозиция на украинците против могъщата съветска войска!
Израсналите в тези години имаме ясни мемоари по какъв начин работеше комунистическият шаблон. Голяма част от хората, даже такива, родени в богати фамилии, се нагаждаха и ставаха партийци, приспособяваха се към новите условия, с цел да оцелеят. Дори деца на убити от комунистическия режим ставаха доносници на Държавна сигурност. Правеха се, че одобряват новата система, а новата система се правеше, че приема тях. Най-важното беше да не се изтърван и да кажат някоя дума където не би трябвало. Самоцензурата беше заменила първата Божия заповед. Някогашните дейни борци и техните потомци можеха да си разрешат да бъдат сериозни до избрани граници, само че за буржоазните потомци това беше неприемливо. Така продължи десетилетия… В такава среда израснаха генерации. Споменавам единствено незадълбочено атмосферата на оня строй. Те по тази причина го и бяха нарекли „ строй “.
Именно онази отровна атмосфера токсини надълбоко съзнанието на доста хора. Тя сложи своя отпечатък върху културата, естетическите усети, историческите оценки, мисленето, езика, построяването на привички, възпитанието на потомците. В такава атмосфера е роден и израсъл актуалният български путинофил. Той не е болшевик в тогавашния смисъл. Ако той или родителите му са били партийци, то не е било по разбиране. Но това не прави дамгата върху съзнанието по-слаба. У нас комунизмът не беше идеология, а нрав. Затова когато наложителното изповядване на идеологията отпадна, манталитетът остана. В течение на годините той мутира – през днешния ден доста постоянно е облечен в православна одежда. Ако тази одежда е свещеническа – тя е златоткана, в случай че е мирянска – тя е забрадена под брадата. А пример за православие е матушката Русия, където всичко е свято. А висш страж на тази святост е великанът Путин.
А на него по никакъв начин не му е леко! Той би трябвало да строи ракети, самолети, танкове, с цел да брани светостта. Руските танкове и самолети не стрелят по цивилен цели. Десетките хиляди фрагменти на разрушени и опожарени жилищни блокове, лечебни заведения, цели градове, които към този момент четвърта седмица гледаме непрекъснато с изправени коси – всичко това са го разрушили украинските фашисти, които избиват личния си народ, танковете на Путин не са изстреляли нито един снаряд в Украйна, те са там, с цел да освободят народа от нацистките му управници. Съвременните путинофили имат вяра във всичко това, имат вяра, че Украйна е отговорна за войната, уверени са, че съпротивляващите се украинци са нацисти. Убедени са, че единственото вярно държание на украинците е да вдигнат бялото знаме, с цел да бъдат освободени.
Съмнява ли се някой, че путинофилите са миролюбци и ненавиждат войната. Но поддържат Путин, тъй като той води освободителна интервенция. Ако доставяме муниции на украинците да се отбраняват – ще горим в пъкъла. Може да се молим. В краен случай може да доставяме марли и бинтове, макар че Путин не стреля по мирни жители.
Най-отблъскващата линия на путинофилията е отричането на героизма на украинците, отричането на достолепието им, отричането на страданието на бягащите дами и деца, отричането на очевидната истина. За всичко може да се заблуди човек, изключително когато пропагандата е попаднала на обработена почва. Но упоритото отказване на очевидното, вкаменяването на сърцето за страданието на прокудените от домовете им бежанци, насаждането на злоба поради двайсетте евро за настаняването им – това е изчегъртване на последните останки от човечност в душите.
И какво остава, когато е изчегъртана човещината? Патриотизмът на киселите млека, национални поверия, топлата скара пред манастирите, чудотворните икони по енергийните места. И несъмнено „ Бяла роза ще закича”, от която кръвта кипва. Децата дано да учат в европейски университети, значимото е да не не помнят ритъма на „ Бяла роза”. Но най-важното е Путин да победи.
Те са забавни. Имат заряд от сила, енергично ентусиазъм и извършват дълг. Те имат достоверен психически профил, който заслужава внимание. Докато с платените е просто и ясно. Те са транспарантни. При тях забавното е цената и спазаряването – по какъв начин се реализира договорката, кой за какъв брой съумява да се спазари, тъй като купуващият постоянно желае да заплати по-малко, а този, който се предлага, желае да завоюва повече. Тарифата не е идентична за всички, зависи от доста условия. Освен това пазарът е разнороден и богат – не пострадвам от наивната илюзия, че единствено Путин заплаща на хора, които са съгласни да го обслужват против пари. Парите са водеща мощ в света, поради пари множеството хора са способни да пречупят мисленето си или да го продадат по този начин, както се продават гласове при избори. И Ботев го е споделил:
… за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
Но в никакъв случай не съм си обяснявала всичко единствено с пари. Ако беше по този начин, светът щеше да бъде плосък, сив и първичен. Най-честите обвинявания към съперниците, че са платени, са глуповати. Затова доста повече са ми забавни неплатените путинофили.
През последните седмици те са измежду тези 15 или 16 % от българското население, които поддържат и оправдават войната в Украйна, потайни, мимикриращи под разнообразни тези, обтекаеми, многословни. Всъщност декларират, че са срещу войната, само че не пропущат да кажат, че Путин е прав. Привидно кимат с глава, сякаш се съгласяват с рационалните причини и внезапно те карат да онемееш: „ въпреки всичко Путин избавя света от украинските нацисти”. А наподобява образован, мислещ, честен – работещ човек на междинна възраст, гръбнакът на днешна България. В визията ми днешният путинофил е интелигент с обучение и обща просвета, с компютърни качества, учтив, ученолюбив, доста постоянно набожен християнин, църковен човек, съчувствен и милосърден. В общи линии естествен човек.
Първата му характерност, която бие на очи: той е сериозен към демокрацията и безкритичен към комунизма. Никога не се е изказвал срещу комунистическата тоталитарна система, в никакъв случай не е бил сериозен към нея, тези 45 години от българската история не са нито неприятни, нито положителни, просто са били такива, каквито са и не е негова работа да им дава оценка. Когато се спомене някой от пороците на комунистическата система, той незабавно опонира с някой минус на демокрацията. Дори да го затрупаш с причини и цифри, той си следва своята посока – демокрацията не му е по усета. Изпълва го с недоверчивост – не е тя това, за което се показва. И не си дава сметка, че присъщо за демокрацията е да е самокритична, точно тъй като не се възприема като съвършена. Точно това я прави витална и устойчива. А таман комунизмът задушаваше и най-тихия сериозен глас. И най-добронамерената рецензия възприемаше като враждебна. За рецензия наказваше със затвор, лагер и гибел.
В това отношение актуалното съветско общество малко се е развило спрямо развития социализъм. Вероятно това усеща актуалният путинофил и с цел да оправдае задушаването на свободата през днешния ден, по нужда е безкритичен и към тоталитарната несвобода.
По множеството въпроси днешният български путинофил не показва ясна и безапелационна позиция. Той по принцип гледа да осредни мястото си, визията си, сякаш постоянно е срещу крайните оценки, уверен, че това е най-умната и най-справедливата позиция. Не си дава сметка и не се смущава, че най-често това е просто липса на позиция. Това се демонстрира като нрав, а той има дълбоки корени. Неговият произход е в това прословуто емблематично „ снишаване “. Дори още по-първичното – „ преклонена главица сабя не я сече “. В суровата османска реалност и в жестоката комунистическа тирания това е животоспасяваща житейска философия. Какъв е смисълът да се рита против ръжен? Системата е мощна и безжалостна – в случай че не се снишиш, ще обречеш и себе си и децата си на страдалчество. При това безсмислено, тъй като системата е непобедима. Как да схванат тези хора днешната опозиция на украинците против могъщата съветска войска!
Израсналите в тези години имаме ясни мемоари по какъв начин работеше комунистическият шаблон. Голяма част от хората, даже такива, родени в богати фамилии, се нагаждаха и ставаха партийци, приспособяваха се към новите условия, с цел да оцелеят. Дори деца на убити от комунистическия режим ставаха доносници на Държавна сигурност. Правеха се, че одобряват новата система, а новата система се правеше, че приема тях. Най-важното беше да не се изтърван и да кажат някоя дума където не би трябвало. Самоцензурата беше заменила първата Божия заповед. Някогашните дейни борци и техните потомци можеха да си разрешат да бъдат сериозни до избрани граници, само че за буржоазните потомци това беше неприемливо. Така продължи десетилетия… В такава среда израснаха генерации. Споменавам единствено незадълбочено атмосферата на оня строй. Те по тази причина го и бяха нарекли „ строй “.
Именно онази отровна атмосфера токсини надълбоко съзнанието на доста хора. Тя сложи своя отпечатък върху културата, естетическите усети, историческите оценки, мисленето, езика, построяването на привички, възпитанието на потомците. В такава атмосфера е роден и израсъл актуалният български путинофил. Той не е болшевик в тогавашния смисъл. Ако той или родителите му са били партийци, то не е било по разбиране. Но това не прави дамгата върху съзнанието по-слаба. У нас комунизмът не беше идеология, а нрав. Затова когато наложителното изповядване на идеологията отпадна, манталитетът остана. В течение на годините той мутира – през днешния ден доста постоянно е облечен в православна одежда. Ако тази одежда е свещеническа – тя е златоткана, в случай че е мирянска – тя е забрадена под брадата. А пример за православие е матушката Русия, където всичко е свято. А висш страж на тази святост е великанът Путин.
А на него по никакъв начин не му е леко! Той би трябвало да строи ракети, самолети, танкове, с цел да брани светостта. Руските танкове и самолети не стрелят по цивилен цели. Десетките хиляди фрагменти на разрушени и опожарени жилищни блокове, лечебни заведения, цели градове, които към този момент четвърта седмица гледаме непрекъснато с изправени коси – всичко това са го разрушили украинските фашисти, които избиват личния си народ, танковете на Путин не са изстреляли нито един снаряд в Украйна, те са там, с цел да освободят народа от нацистките му управници. Съвременните путинофили имат вяра във всичко това, имат вяра, че Украйна е отговорна за войната, уверени са, че съпротивляващите се украинци са нацисти. Убедени са, че единственото вярно държание на украинците е да вдигнат бялото знаме, с цел да бъдат освободени.
Съмнява ли се някой, че путинофилите са миролюбци и ненавиждат войната. Но поддържат Путин, тъй като той води освободителна интервенция. Ако доставяме муниции на украинците да се отбраняват – ще горим в пъкъла. Може да се молим. В краен случай може да доставяме марли и бинтове, макар че Путин не стреля по мирни жители.
Най-отблъскващата линия на путинофилията е отричането на героизма на украинците, отричането на достолепието им, отричането на страданието на бягащите дами и деца, отричането на очевидната истина. За всичко може да се заблуди човек, изключително когато пропагандата е попаднала на обработена почва. Но упоритото отказване на очевидното, вкаменяването на сърцето за страданието на прокудените от домовете им бежанци, насаждането на злоба поради двайсетте евро за настаняването им – това е изчегъртване на последните останки от човечност в душите.
И какво остава, когато е изчегъртана човещината? Патриотизмът на киселите млека, национални поверия, топлата скара пред манастирите, чудотворните икони по енергийните места. И несъмнено „ Бяла роза ще закича”, от която кръвта кипва. Децата дано да учат в европейски университети, значимото е да не не помнят ритъма на „ Бяла роза”. Но най-важното е Путин да победи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ