"Най-опасното в политиката на Радев е нежеланието да се съобрази

"Най-опасното в политиката на Радев е нежеланието да се съобрази с отредените му функционалности и откровеният му блян да стане президент на опозицията, вместо да е президент на нацията ", това сподели проф. Антоанета Христова. Тя разяснява и митингите, най-лошия вид и най-опасното в политиката на президента.

Ето какво още показа проф. Христова в изявление за " ":
- Проф. Христова, какво очаквате да се случи на 2 септември?
- Предполагам, че на 2 септември на улицата ще излязат хора най-вече от средите на политическите партии, които са интензивно опозиционни - Българска социалистическа партия и Демократична България, както и хора, които носят мощен протестен заряд поради посланието към протестиращите за въстание.

Не подценявам обаче заплахата от ексцеси, които могат да бъдат провокирани от платени групи младежи с черни фланелки и бръснати глави. Призивите за въстание постоянно носят капацитет за експанзия, реваншизъм и крайни страсти. Подобни апели могат да повлияят на хора и у нас, и в чужбина, които са мощно неудовлетворени, които имат нужда да запазят личната си самокритика, търсейки отговорните отвън себе си.

Също и на такива, които са имали свои лични проекти за кариера в политиката, само че тя до момента не се е случила. Всички други, които имат своите хрумвания за смяна, въпреки и неформулирани до момента, не носят нападателни настроения.

Липсата на просветително изпитание за създаване на ценностна система измежду младежите, която да им помогне да разграничават независимо истината от фалша, също ги прави уязвими по отношение на посланията за протест. Именно този разнобой в настройките и оценката на организационното водачество на митинга, както и подозренията за опцията да бъде манипулиран, може да редуцира силата му и го прави мъчно прогнозируем.

В същото време най-удачното за сходен протест време сякаш отмина, тъй като такава опция нормално е налице през първите дни на митинга.
- Какви са възможностите за триумф на заплануваната конституционна промяна? И по какъв начин ще реагират протестиращите?
- Не мога да преценява възможностите за триумф на предлаганата от ръководещите конституционна промяна, защото публичен спор за нуждата от промяна на настоящата конституция към момента не се е състоял, а философията за сходна смяна остава мистерия. Но какъвто и спор да стартира сега, за протестиращите той е без значение - те не одобряват нищо, с изключение на оставки.

Тяхната мантра, че Народното събрание не е законен, опонира на действителността - ние имаме законно определено и настоящо Народно заседание.

Добре е да се означи, че тъкмо при ръководството на премиера Борисов бе засилено гражданското присъединяване в ръководството - единствено тези, които не стачкуваха, не получиха решения на проблемите си. И тъкмо тази логика на психиката на ръководството е в основата на относително дългото престояване на сегашните ръководещи във властта, макар че този метод не допуска изясненост във връзка с стратегическите цели.

От друга страна при настоящето държавно управление тези цели сякаш пораждат от единствено себе, в случай че се вгледаме в резултатите: финансова непоклатимост, обезпечена национална сигурност и положителни межународни връзки, както и построяването на националната инфраструктура като съществена активност в профила на ГЕРБ.

- Как оценявате реакцията на ръководещите в отговор на митингите?
- През първите дни на митингите обществото и ръководещите просто изчакваха развоя на събитията в опит да разграничат основателите от участниците. След това бе възприета тактиката да не се предизвика по никакъв метод реакция от страна на протестиращите и да не се дава отговор на провокации, което, съгласно мен, е заслуга и на ръководещите. Последва мощният ход на премиера Борисов да предложи привикване на Велико национално заседание за разработване на нова конституция.

Но Борисов и обкръжението му се оказаха неподготвени за цялостната реализация на концепцията. Защото тя изисква доста по-продължителни интелектуални старания от страна на първо място на готови специалисти на фона на несъстоялия се публичен спор. Все отново подобен спор би могъл да се случи при надпартиен и виновен метод от страна на участниците в процеса, тъй като в този момент могат да се очертаят новите вероятности на бъдещото ни развиване.

За това се изисква голямо експертно и психическо изпитание, в основата на които да е отговорността към страната. Големият проблем обаче е, че може би никой от опозиционните играчи не може да надскочи егоцентричната си позиция. Имам поради точно тях, тъй като ръководещите подадоха ръка.

- Каква поддръжка имат, съгласно Вас, протестиращите измежду българските гласоподаватели и измежду опозиционните партии?
- Всички проучвания сочат, че тя е висока и това е изцяло обикновено поради оценката за поредност от съществени пропуски в обособените секторни политики. Когато обаче стане дума за формите на митинга и подозренията за операция, съотношението се обръща: виждате, че ръководещите към момента водят в избора на гласоподавателите. В момента по-голямата част от негласуващите и неподкрепящите митинга се опасяват да не пристигна нещо по-лошо от това, което е в този момент.

- Какво, съгласно Вас, ще се случи на идващите избори, без значение дали ще са постоянни или предварителни?
- Очаквам да бъде конституирано доста „ шарено “ Народно заседание, което няма да е в положение бързо да излъчи ръководеща коалиция. Ще се образува извънредно неустойчива парламентарно показана политическа среда, което доста ще затрудни вземането на значими за нацията решения.

Единствената светлина в сходен тунел виждам в вероятно решение за привикване на Велико национално заседание, което да реши алтернативата каква тъкмо България е нужна на нейните жители. А може би идва времето и на експертно държавно управление.

Големият боязън е от образуване на изборите от президента Радев, тъй като има подозрения за промяна на посоката за развиване на страната. Протестният избор най-вероятно ще бъде „ усвоен “ от „ Да, България “ на Христо Иванов и от партията на Слави Трифонов, а измежду пострадалите от този отлив на гласоподаватели ще бъде основно Българска социалистическа партия и по-малко ГЕРБ. Смятам обаче, че Трифонов ще бъде сюрпризиран от доста по-ниските си изборни резултати спрямо тези, които в този момент дават социологическите сондажи.

Не чакам готовност в така наречен градска десница, която е разединена и мощно разочарована от водачите си, една част от които симпатизират на ГЕРБ, а друга част на извънредно леви хрумвания като тези на „ Да, България “. Много значимо за прогнозирането на изборните резултати е да се проследят електоралните настройки измежду преселилите се в столицата и огромните градове хора в дейна възраст, които срещат компликации в реализацията си.

Тези „ столичани допълнително “ може би ще наклонят везните в интерес на опозицията против ГЕРБ. Най-лошият следизборен вид е сформирането на ляво популистко държавно управление, което да осуети нужните ефикасни стопански и обществени политики на фона на продължаващата короновирусна пандемия.

- А по какъв начин виждате ролята на президента Румен Радев?
- За страдание още от началото на мандата си президентът се ориентира към изяви, които способстват за разделянето на нацията. Ще посоча за образец развитата от Радев концепция за превръщането на България в президентска република.

Най-опасното в политиката на Радев обаче е нежеланието да се съобрази с отредените му по конституция функционалности и отговорности и откровеният му блян да се трансформира в президент на опозицията, вместо да бъде президент на нацията.