Най-новата биография на Дейвид и Виктория Бекъм, написана от известния

Най-новата биография на Дейвид и Виктория Бекъм, написана от известния проверяващ публицист Том Бауър, провокира талази от неодобрение със своето язвително и сензационно наличие. Антъни Къминс разказва книгата като „ смешно горчив хибрид от таблоидни злословия, остарели вести и повърхностно писане “. Изглежда главната цел на Бауър е да унищожи блестящия имидж на семейство Бекъм, противопоставяйки се на по-дезинфекцираното изображение, забелязано в сериала на Netflix предходната есен, „ Бекъм “.

Дейвид Бекъм, разсъждавайки върху сериала Netflix, призна, че е било предизвикателство да се обърне внимание на някои от „ ужасните истории “, които са оказали напън върху брака му с Виктория, изключително обвиняванията от 2004 година, включващи Ребека Лус, които явно отсъстваха от сериала. Книгата на Бауър обаче съществува, с цел да упорства, че персоналният живот на семейство Бекъм е чисто и просто игра за публичен надзор.

Разказът на Бауър показва Дейвид като „ избягващ налози сериен бандит “ и омаловажава футболната му мощност. Виктория, въпреки това, е изобразена като „ бездарно безличие “, което разчита на брака си за популярност и благосъстояние. Тонът на Бауър е изключително горчив, оплаквайки правните бариери, които попречиха на таблоидите да експлоатират изцяло персоналните кавги на семейство Бекъм.

Биографията натъртва на хипотетичните изневери и финансови несъгласия на семейство Бекъм . Бауър се задълбочава във финансовите покупко-продажби на Дейвид в Мадрид, Маями и Дубай, само че огромна част от информацията му е рециклирана от по-стари отчети, като седемгодишна лъжичка на Der Spiegel за данъчните проблеми на Бекъм и осуетеното му рицарство.

Бауър също преразглежда остарели таблоидни истории, свързвайки Дейвид с разнообразни дами и внушавайки нередности, постоянно без съответни доказателства. Например, той загатва голословни клюки за взаимоотношенията на Дейвид със звезди като Кейт Бекинсейл и Чарлийз Терон и отчети за негови визити на празненства, където други са употребявали кокаин.

Въпреки сензационността, книгата не съумява да даде нови или завладяващи разкрития. Cummins показва, че множеството от източниците на Bower са публично притежание, най-вече остарели таблоидни отчети. Малкото „ поверителни източници “ оферират тривиални прозрения, като детайлности за ранните фешън инициативи на Виктория и тихото държание на Дейвид по време на фотоси за реклама през 1997 година

Стилът на писане на Бауър е подложен на критика поради своите хиперболични и постоянно неуместни изказвания, като слагане под въпрос на потреблението на риба от детството на Дейвид или избора му на напитка, когато посещава Виктория в болничното заведение. Бауър също неведнъж осъжда ролята на Дейвид като дипломат на Световното състезание в Катар, предполагайки, че той е пренебрегнал противоречивото финансиране от Катар за Хамас.

В умозаключение, до момента в който Бауър понякога улавя парадокса на живота на Бекъм с остроумни изречения, книгата му значително се проваля заради зависимостта си от остарели злословия и неналичието на основна нова информация. „ Домът на Бекъм “ в последна сметка се чете по-скоро като горчива рецензия, в сравнение с като сериозна проверяваща биография, която се бори да опетни имиджа на една от най-известните двойки в света с малко свежи доказателства в поддръжка на изказванията си.