Европейски експерт: Разходите за лекарства в България са твърде високи
Най-ниска дълготрайност на живота, висока шишкавина измежду децата, извънредно високи разноски за медикаменти. Това са някои от главните констатации на европейски специалисти за положението на опазването на здравето в България. Те показаха елементи от здравните профили на страните (изготвени от специалисти от Организацията за икономическо съдействие и развиване и Европейската обсерватория за здравни системи и политики и оповестени през ноември 2019 година - вижте тук), както и от съпътстващия отчет, хвърлящ светлина върху някои трендове, които се виждат.
Ане Шпрангер, специалист от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, посочи, че България през 2017 година е имала най-ниската дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Показателят се покачва за две години. Има и други страни с по-ниска дълготрайност, като Румъния, Естония, Латвия, само че там този индикатор доста по-бързо се е повишил, повече, в сравнение с в България. Най-лошо е ситуацията при дамите в България.
© Юлия Лазарова
Ане Шпрангер
Шпрангер изясни, че в България болесттите на сърдечно-съдовата система са основата причина за гибел, както и в съвсем всички страни в Европейски Съюз. Около една пета от всички смъртни случаи в България са породени от инсулт - съвсем три пъти повече от междинното в Европейски Съюз. При исхемичната болест на сърцето – смъртността сред 2000 и 2017 година в България понижава.
Рискови фактори
Сред рисковите фактори тя уточни прекомерната приложимост на алкохол и тютюнопушенето . В България процентът на пушещите в най-голям в Европейски Съюз измежду възрастните макар всички законодателни ограничения. Шпрангер представен данни от 2014 година - тогава един на всеки четирима възрастни пуши. Сред децата (до 16 години) също има пушачи, изключително измежду девойки, които са на второ място след Италия като %.
Що се отнася до режима на хранене тя посочи, че измежду възрастните в България хората не ядат всеки ден по един плод това е може би причина за наднормено тегло и затлъстяване .
В това отношение България е доста покрай междинното в Европейски Съюз, само че когато става дума за децата, казусът се ускорява. През 2014 година едно на всеки пет деца е било със затлъстяване.
Система на опазване на здравето
Шпрагнер означи, че на глава от популацията в България има най-ниските разноски за здравна система , само че в случай че се съпостави със прилежащите страни този индикатор е много висок във връзка с брутния вътрешен артикул. България харчи над 1300 евро на глава от популацията, двойно повече по отношение на сумата през 2005 година и тези разноски се усилват от 2009 година доста бързо, подминавайки всички страни членки като се изключи Румъния.
Доплащането от страна на пациентите е на едно от най-високите равнища в Европейски Съюз, като единствено 5% от средствата са обществени, демонстрират данните за 2017 година В съпоставяне с други страни този индикатор е по-нисък, като единствено Кипър равнището е по-ниско.
Къде отиват средствата
Фармацевтичните компании заемат максимален дял по асимилиране на разноските – 43% от обществените средства за опазване на здравето са за фармацевтични артикули и произведения. Парите, които са отделени, не са толкоз доста в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз, само че поради бюджета цифрата е огромна, разяснява Шпрангер, съгласно която разноските за фармацевтични артикули, са извънредно високи в България.
Болничното лекуване е на второ място, 34% от здравните разноски през 2017 година са били за лечебните заведения.
Разходите, най-много за предварителната защита, за амбулаторното лекуване, се усилват спрямо 2010 година, а при фармацевтичните артикули и болничното лекуване понижават.
Шпрангер разяснява още, че в България предотваритмата смъртност вследствие на ваксини се оспорва, все по-малко хора се покриват от ваксини, а през 2017 година имаше зараза на морбили.
Достъпност
Тя посочи, че към 10% от българите не са били здравноосигурени през 2019 година Други прогнози стигат до 14%. Има също така безработни, а една четвърт не имат вяра в здравната система и по тази причина не желаят да заплащат. Има и група, която няма годни документи за идентичност, това важи изключително за ромското население, добави Шпранге.
Тя изясни, че в България има много огромна плътност на лекари, само че те не са отмерено разпределени. Има доста малко общопрактикуващи лекари . Само 15% от всички лекари са такива. Много малко са и медицинските сестри. Наблюдава се също по този начин застаряване, изключително при медицинските сестри.
Колко кревати има
По този въпрос Шпрагне изясни, че междинното за Европейски Съюз понижава от 2000 година насам, а в България е имало повече кревати през 2017 година, в сравнение с през 2000 година В България междинният престой в болница е пет дни, до момента в който междинното за Европейски Съюз е съвсем двойно. Процентът на болничен банкет в страната е двойно по-голям от този за Европейски Съюз.
В държавните лечебни заведения се следи понижаване на леглата, а в частните – увеличение с шест пъти.
Според Шпрангер има потребност от усилване на амбулаторните грижи , което значи, че трябват повече експерти.
" Виждаме, че има доста разноски за фармацевтични артикули. Ако може да се спести от тях, това би било положително достижение. Важно е цените за частни разноски да бъдат понижени ", добави тя.
Ваксини, досегаемост, нововъведения
Филип Домански, анализатор на системите на опазване на здравето в генерална дирекция " Здравеопазване и сигурност на храните " на Европейската комисия, показа пет трендове от съпътстващия отчет в цикъла " Състояние на опазването на здравето ".
1. Колебанията за имунизациите . Това е наболял въпрос и в България, акцентира той. " В другите страни е налице друга настройка, когато приказваме за сигурността, значимостта и успеваемостта на имунизациите. За да се оправим с казуса с съмнението, би трябвало да притеглим медицински лица. Около 80% от хората в Европейски Съюз се допитват до общопрактикуващ доктор и други лекари. Разчитат, че те ще дадат най-хубава информация за имунизациите ".
2. Цифровата промяна: " Често когато приказваме за цифрови решения на проблемите в опазването на здравето, приказваме за приложения за мобилни устройства. Онези, които имат най-голяма потребност от промоция на здравето или профилактика, не са целевата група на производителите на приложения и устройства. Решения има, само че би трябвало да създадем по този начин, че да са налични ", уточни той.
© Юлия Лазарова
Филип Домански
3. Достъпност на здравното обслужване: " В 12 страни от Европейски Съюз хората имат бюрократични проблеми, които им пречат да получат пълноценна здравна грижа. Повече от половината от хората в Европейски Съюз в отдалечени и селски региони имат проблеми с достъпността на здравното обслужване ", изясни Домански.
4. Иновации във връзка с набора от умения на здравните служащи: " Броят на медицинските лица не дава отговор на това, от което хората се нуждаят. Нужни са повече експерти. Това не е проблем единствено в новите страни членки. Дори министър в Германия разпознава подобен проблем. Един от методите за решаването на казуса – непълен брой, само че увеличаваща се потребност - е да се реализира сполучлив микс на компетенциите или да се усилят компетенциите на медицинските лица, разнообразни от лекарите – медицински сестри, експерти, приключили здравни грижи. Да се обогатят компетенциите на други експерти – на фармацевтите да вземем за пример, освен да продават медикаменти, а да могат да показват качествени медицински съвещания ", счита специалистът.
5. Достъп до медикаменти: " Когато приказваме за медикаменти, няма по какъв начин да не приказваме и за пари. От това зависи и устойчивостта на системите за опазване на здравето. Една от задачите на Еврокомисията е освен да обезпечи досегаемост до медикаментите, само че и да се даде добър климат за сполучлива и удобна работа на фармацевтичните компании. Миналата година видяхме, че в Европейски Съюз имаше дефицит на избрани медицински препарати – дейните им съставки се създават отвън Европейски Съюз, което води до това, че при рецесия страните от Европейски Съюз нямат инструментариум да се оправят бързо и дейно ".
Ане Шпрангер, специалист от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, посочи, че България през 2017 година е имала най-ниската дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Показателят се покачва за две години. Има и други страни с по-ниска дълготрайност, като Румъния, Естония, Латвия, само че там този индикатор доста по-бързо се е повишил, повече, в сравнение с в България. Най-лошо е ситуацията при дамите в България.
© Юлия Лазарова
Ане Шпрангер
Шпрангер изясни, че в България болесттите на сърдечно-съдовата система са основата причина за гибел, както и в съвсем всички страни в Европейски Съюз. Около една пета от всички смъртни случаи в България са породени от инсулт - съвсем три пъти повече от междинното в Европейски Съюз. При исхемичната болест на сърцето – смъртността сред 2000 и 2017 година в България понижава.
Рискови фактори
Сред рисковите фактори тя уточни прекомерната приложимост на алкохол и тютюнопушенето . В България процентът на пушещите в най-голям в Европейски Съюз измежду възрастните макар всички законодателни ограничения. Шпрангер представен данни от 2014 година - тогава един на всеки четирима възрастни пуши. Сред децата (до 16 години) също има пушачи, изключително измежду девойки, които са на второ място след Италия като %.
Що се отнася до режима на хранене тя посочи, че измежду възрастните в България хората не ядат всеки ден по един плод това е може би причина за наднормено тегло и затлъстяване .
В това отношение България е доста покрай междинното в Европейски Съюз, само че когато става дума за децата, казусът се ускорява. През 2014 година едно на всеки пет деца е било със затлъстяване.
Система на опазване на здравето
Шпрагнер означи, че на глава от популацията в България има най-ниските разноски за здравна система , само че в случай че се съпостави със прилежащите страни този индикатор е много висок във връзка с брутния вътрешен артикул. България харчи над 1300 евро на глава от популацията, двойно повече по отношение на сумата през 2005 година и тези разноски се усилват от 2009 година доста бързо, подминавайки всички страни членки като се изключи Румъния.
Доплащането от страна на пациентите е на едно от най-високите равнища в Европейски Съюз, като единствено 5% от средствата са обществени, демонстрират данните за 2017 година В съпоставяне с други страни този индикатор е по-нисък, като единствено Кипър равнището е по-ниско.
Къде отиват средствата
Фармацевтичните компании заемат максимален дял по асимилиране на разноските – 43% от обществените средства за опазване на здравето са за фармацевтични артикули и произведения. Парите, които са отделени, не са толкоз доста в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз, само че поради бюджета цифрата е огромна, разяснява Шпрангер, съгласно която разноските за фармацевтични артикули, са извънредно високи в България.
Болничното лекуване е на второ място, 34% от здравните разноски през 2017 година са били за лечебните заведения.
Разходите, най-много за предварителната защита, за амбулаторното лекуване, се усилват спрямо 2010 година, а при фармацевтичните артикули и болничното лекуване понижават.
Шпрангер разяснява още, че в България предотваритмата смъртност вследствие на ваксини се оспорва, все по-малко хора се покриват от ваксини, а през 2017 година имаше зараза на морбили.
Достъпност
Тя посочи, че към 10% от българите не са били здравноосигурени през 2019 година Други прогнози стигат до 14%. Има също така безработни, а една четвърт не имат вяра в здравната система и по тази причина не желаят да заплащат. Има и група, която няма годни документи за идентичност, това важи изключително за ромското население, добави Шпранге.
Тя изясни, че в България има много огромна плътност на лекари, само че те не са отмерено разпределени. Има доста малко общопрактикуващи лекари . Само 15% от всички лекари са такива. Много малко са и медицинските сестри. Наблюдава се също по този начин застаряване, изключително при медицинските сестри.
Колко кревати има
По този въпрос Шпрагне изясни, че междинното за Европейски Съюз понижава от 2000 година насам, а в България е имало повече кревати през 2017 година, в сравнение с през 2000 година В България междинният престой в болница е пет дни, до момента в който междинното за Европейски Съюз е съвсем двойно. Процентът на болничен банкет в страната е двойно по-голям от този за Европейски Съюз.
В държавните лечебни заведения се следи понижаване на леглата, а в частните – увеличение с шест пъти.
Според Шпрангер има потребност от усилване на амбулаторните грижи , което значи, че трябват повече експерти.
" Виждаме, че има доста разноски за фармацевтични артикули. Ако може да се спести от тях, това би било положително достижение. Важно е цените за частни разноски да бъдат понижени ", добави тя.
Ваксини, досегаемост, нововъведения
Филип Домански, анализатор на системите на опазване на здравето в генерална дирекция " Здравеопазване и сигурност на храните " на Европейската комисия, показа пет трендове от съпътстващия отчет в цикъла " Състояние на опазването на здравето ".
1. Колебанията за имунизациите . Това е наболял въпрос и в България, акцентира той. " В другите страни е налице друга настройка, когато приказваме за сигурността, значимостта и успеваемостта на имунизациите. За да се оправим с казуса с съмнението, би трябвало да притеглим медицински лица. Около 80% от хората в Европейски Съюз се допитват до общопрактикуващ доктор и други лекари. Разчитат, че те ще дадат най-хубава информация за имунизациите ".
2. Цифровата промяна: " Често когато приказваме за цифрови решения на проблемите в опазването на здравето, приказваме за приложения за мобилни устройства. Онези, които имат най-голяма потребност от промоция на здравето или профилактика, не са целевата група на производителите на приложения и устройства. Решения има, само че би трябвало да създадем по този начин, че да са налични ", уточни той.
© Юлия Лазарова
Филип Домански
3. Достъпност на здравното обслужване: " В 12 страни от Европейски Съюз хората имат бюрократични проблеми, които им пречат да получат пълноценна здравна грижа. Повече от половината от хората в Европейски Съюз в отдалечени и селски региони имат проблеми с достъпността на здравното обслужване ", изясни Домански.
4. Иновации във връзка с набора от умения на здравните служащи: " Броят на медицинските лица не дава отговор на това, от което хората се нуждаят. Нужни са повече експерти. Това не е проблем единствено в новите страни членки. Дори министър в Германия разпознава подобен проблем. Един от методите за решаването на казуса – непълен брой, само че увеличаваща се потребност - е да се реализира сполучлив микс на компетенциите или да се усилят компетенциите на медицинските лица, разнообразни от лекарите – медицински сестри, експерти, приключили здравни грижи. Да се обогатят компетенциите на други експерти – на фармацевтите да вземем за пример, освен да продават медикаменти, а да могат да показват качествени медицински съвещания ", счита специалистът.
5. Достъп до медикаменти: " Когато приказваме за медикаменти, няма по какъв начин да не приказваме и за пари. От това зависи и устойчивостта на системите за опазване на здравето. Една от задачите на Еврокомисията е освен да обезпечи досегаемост до медикаментите, само че и да се даде добър климат за сполучлива и удобна работа на фармацевтичните компании. Миналата година видяхме, че в Европейски Съюз имаше дефицит на избрани медицински препарати – дейните им съставки се създават отвън Европейски Съюз, което води до това, че при рецесия страните от Европейски Съюз нямат инструментариум да се оправят бързо и дейно ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ