Най-накрая разбраха как човешкият мозък се събужда. Което пък обяснява и

Най-накрая схванаха по какъв начин човешкият мозък се разсънва. Което пък изяснява и за какво някои хора се усещат толкоз зле заран и не могат да станат от леглото.
 
За някои хора събуждането сутрин е необикновен тип изтезание. Будилникът звъни, слънцето грее през прозореца и е време да стават от леглото, само че не е толкоз елементарно. Ново изследване на швейцарски учени изяснява за какво е толкоз мъчно да се разсънят и да станат и за какво някои хора се усещат извънредно, до момента в който го вършат, пише IFLScience.

Етапи на съня

Известно е, че сънят е повтаряем:

първият стадий е, когато към момента сте будни, само че чувствате, че заспивате;
вторият стадий е лек сън, по време на който човек може елементарно да се събуди;
Третият стадий е бездънен сън, от който е най-трудно да се събудим.

По време на сън ние прекосяваме през всички тези етапи, по-често, в сравнение с може би очаквате. По време на този цикъл мозъкът ни претърпява невероятни промени: мозъчните талази, които нормално са непрекъснати алфа ритми, когато сме неподвижен, минават в тета темп, темп, постоянно обвързван с образуването на паметта и навигацията. Този темп нормално се прекъсва от къси прояви на невронна интензивност, известни още като „ сънни вретена “. В последна сметка, по време на бездънен сън, мозъчните ни талази се забавят толкоз доста, че се трансформират в делта талази с периодичност единствено 0,5 Hz.

Всички тези тънкости на работата на човешкия мозък по време на сън станаха вероятни с помощта на електроенцефалографията. Все още обаче не е известно по какъв начин тъкмо се разсънваме след този цикъл.

Как се разсънва човешкият мозък

В ново изследване, оповестено в списанието Current Biology, швейцарски учени се концентрират върху точния миг на преход от сън към бодрост, който до момента не е бил изследван.

Според Рейчъл Роу, невролог от Университета на Колорадо в Боулдър, може да се допусна, че събуждането е същото като заспиването, единствено че наопаки. Но резултатите в действителност демонстрират, че това не е по този начин: събуждането е подредена вълна от активиране, която се движи от предната към задната част на мозъка.

Учените стигнали до това умозаключение, откакто анализирали повече от 1000 събуждания при 20 реципиента, всеки от които носел 256 датчика на главата си. Трябва да се означи, че учените са записали както спонтанни събуждания, по този начин и такива, породени от будилник.

Според водещия създател на проучването Франческа Чиклари от Холандския институт по неврология, тя и нейните сътрудници са очаквали да видят известна случайност, само че в действителност са записали изненадваща поредност от пробуждания.

Проучването демонстрира, че пробуждането стартира в предната част на мозъка - области, свързани с изпълнителните функционалности и вземането на решения. След това пробуждането се популяризира обратно през мозъка, до момента в който най-после доближи област в задната част на мозъка, обвързвана със зрението. Смята се, че последователността отразява по какъв начин сигналите от подкорковите центрове за възбуждане доближават до мозъчната кора.

Учените също са забелязали, че мозъкът реагира друго на алармени сигнали според от това, в кой стадий се намира.

Събуждане на мозъка в разнообразни етапи на съня

Описаната нагоре вълна на събуждане механически е вярна единствено за събуждане от REM етапа на съня, обвързвана с ярки сънища, когато мозъчната интензивност е най-близо до бодрост. В този миг мозъчната кора неотложно реагира с бърза, сходна на будно положение интензивност.

Събуждането от бавновълнов сън, въпреки това, е по-постепенен развой и има спомагателна стъпка: бодърстването стартира постепенно в централния „ хъб “ на мозъка. Едва тогава стартира общоприетият модел „ начело обратно “. Учените са забелязали, че в тази фаза на бистабилност (редуване на положения на интензивност и тишина), възбуждащ тласък първо задейства мудна вълна, а по-късно минава към по-бърза интензивност.

Защо хората се усещат зле след пробуждане?

Учените считат, че има причинност в това какъв брой бдителни се усещаме според от това по какъв начин и по кое време се разсънваме.

Екипът откри нов метод, по който бавните талази могат да съставляват изцяло разнообразни и противоположни модели на държание. Някои талази наподобява работят като събуждащи сътрудници – колкото повече от тези талази са били преди пробуждане, толкоз по-бодър се е чувствал човек заран.

Междувременно, изясни тя, „ други мудни талази – без значение дали преди или след пробуждане – са повода от време на време да се усещаме сънливи през първите няколко минути след събуждането. “ Учените признават, че това е единствено първата стъпка в разбирането по какъв начин мозъкът ни се разсънва и за какво се усещаме замаяни заран. По-нататъшни проучвания биха могли да им оказват помощ да предскажат сънливостта при хора със сънна апнея или да ръководят пристъпите, свързани със съня.