Унтерщат – хърватският роман, който оставя следа в съзнанието на читателя
Най-награждаваният и сполучлив хърватски разказ " Унтерщат " излиза на български (превод Таня Попова, изд. „ Персей “), а авторката му Ивана Шоят-Кучи идва, с цел да го показа персонално на събития в София и Пловдив. Това е разказ за свободата на избора, за любовта и омразата, които оставят следа в живота на индивида.
„ Унтерщат “ получава най-големите литературни награди в Хърватия: годишната държавна премия „ Владимир Назор “, „ Ксавер Шандор Джалски “ – за най-хубав разказ, „ Фран Галович “ – за най-хубава книга с родолюбива тема, „ Йосип и Иван Козарац “ – за книга на годината.
Ивана Шоят-Кучи е една от най-значимите хърватски писателки през днешния ден. Родена е през 1971 година в Осиек, където учи математика и физика в Педагогическия факултет. Осем години е живяла в Белгия, където се дипломира със компетентност „ Френски език “. Автор е на три романа, три сборника с разкази и четири поетични книги.
Срещата на Ивана Шоят-Кучи с читатели, писатели и интелектуалци в София ще бъде на 13 юни (сряда) от 18 ч., в зала „ Пенчо Славейков “ на НЧ „ Пенчо П. Славейков 1921 “ в кв. Лозенец, бул. „ Черни връх “ 35, в литературния салон „ Вечери на Кръста “.
На 14 юни писателката ще бъде специфичен посетител на фестивала „ Пловдив чете “ – събитието с нея е във „ Винтидж хаус “ от 19 ч.
„ Унтерщат “ е едно пътешестване във времето сред двете международни войни, разказано през погледа на последната жена в един жанр.
Да се озовеш във време и място, където никой не те е канил, да схванеш истини за себе си и рода си, които са крити от теб цялостен живот. Да преживееш този катарзис измежду мемоари и фотоси в една къща, цялостна с духове и мъртъвци, на която си единственият правоприемник, с последния останал жив очевидец на тази фамилна сага. И да скъсаш с всичко това, сантиментално или трезво, като единствената безмълвна, недодялана, бездетна наследница на в миналото процъфтяваща, многолюдна и аристократична фамилия.
Така блудната щерка Катарина се завръща след дълги години неявяване в родния си град Осиек и в къщата, където е отрасла. Това завръщане я кара да преоткрие себе си и околните си, да узнае надълбоко защитавани секрети за фамилията си.
Поради странни игри на ориста или неприятно изиграни карти се случват най-прекрасни или най-трагични неща. Жени от един жанр, само че принадлежащи към разнообразни генерации, се сблъскват на фона на безсмислието на войните и диктатурите, които водят единствено до човешки нещастия.
Заглавието си романът „ Унтерщат “ носи от немското наименование на частта на Осиек, наречена Долни град (Unterstadt). Всъщност тази дума е определена, тъй като в романа се разказва животът на четири генерации дами от фамилиите Рихтер и Шнайдер, с немско родословие.
Повествованието стартира с рецесията на последната жена от семейството, реставраторката Катарина, която изненадващо взема решение да се върне от Загреб в родния си град Осиек, където научава вестта за скорошната гибел на майка си, само че и много неща за личната си еднаквост. Нейното семейство обичайно е премълчавало всички несгоди и нещастия и по този начин Катарина в действителност не знае съвсем нищо за родителите и баба си, т.е. и за личното си родословие и същинска същина. В търсенето на сведения за фамилното си минало най-вече ѝ оказват помощ приятелката на баба ѝ Йозефина, старите фотографии, спомените и градският списък. По този метод посредством облика на блудната щерка Катарина последователно се разкрива историята на семейството, обхващаща необятен интервал – от края на деветнайсети съвсем до началото на двайсет и първи век. Разказът се води през погледа на четири дами: прабаба ѝ Виктория, баба ѝ Клара, майка ѝ Мария и самата Катарина.
Жените в рода се отличават със своята женственост и се гордеят с немския си генезис. Те преодоляват всички несгоди с гордо безмълвие. И четирите, въпреки да живеят в друго време, претърпяват съвсем едно и също: гибелта на децата си, раздробяване на браковете, войни, само че това не им оказва помощ да се схващат по-добре. А в действителност повода за тяхното недоразумение се крие точно във обстоятелството, че дъщерите в тази фамилия усвояват от майките си този пример за безмълвие. Стремейки се по някакъв метод да преживеят всички страхове и нещастия, които им се случват, те не приказват за тях, а ги потискат, натрупат в себе си. Всъщност този минус и липса на връзка е основната тематика в романа. Но той ни разкрива и един свят, цялостен с елементи и нюанси, основните и второстепенните герои са колоритни, комплицирани и многопластови персони, с блестящо изразени преимущества и дефекти, мощни, пластични и реалистични, а орисите им в действителност сграбчват интереса на читателя. Забележителен е и стилът на авторката, напоен с фино възприятие за самоирония и черен комизъм.
Всичко това трансформира „ Унтерщат “ в незабравим разказ, който оставя следа в съзнанието на читателя.
„ Унтерщат “ получава най-големите литературни награди в Хърватия: годишната държавна премия „ Владимир Назор “, „ Ксавер Шандор Джалски “ – за най-хубав разказ, „ Фран Галович “ – за най-хубава книга с родолюбива тема, „ Йосип и Иван Козарац “ – за книга на годината.
Ивана Шоят-Кучи е една от най-значимите хърватски писателки през днешния ден. Родена е през 1971 година в Осиек, където учи математика и физика в Педагогическия факултет. Осем години е живяла в Белгия, където се дипломира със компетентност „ Френски език “. Автор е на три романа, три сборника с разкази и четири поетични книги.
Срещата на Ивана Шоят-Кучи с читатели, писатели и интелектуалци в София ще бъде на 13 юни (сряда) от 18 ч., в зала „ Пенчо Славейков “ на НЧ „ Пенчо П. Славейков 1921 “ в кв. Лозенец, бул. „ Черни връх “ 35, в литературния салон „ Вечери на Кръста “.
На 14 юни писателката ще бъде специфичен посетител на фестивала „ Пловдив чете “ – събитието с нея е във „ Винтидж хаус “ от 19 ч.
„ Унтерщат “ е едно пътешестване във времето сред двете международни войни, разказано през погледа на последната жена в един жанр.
Да се озовеш във време и място, където никой не те е канил, да схванеш истини за себе си и рода си, които са крити от теб цялостен живот. Да преживееш този катарзис измежду мемоари и фотоси в една къща, цялостна с духове и мъртъвци, на която си единственият правоприемник, с последния останал жив очевидец на тази фамилна сага. И да скъсаш с всичко това, сантиментално или трезво, като единствената безмълвна, недодялана, бездетна наследница на в миналото процъфтяваща, многолюдна и аристократична фамилия.
Така блудната щерка Катарина се завръща след дълги години неявяване в родния си град Осиек и в къщата, където е отрасла. Това завръщане я кара да преоткрие себе си и околните си, да узнае надълбоко защитавани секрети за фамилията си.
Поради странни игри на ориста или неприятно изиграни карти се случват най-прекрасни или най-трагични неща. Жени от един жанр, само че принадлежащи към разнообразни генерации, се сблъскват на фона на безсмислието на войните и диктатурите, които водят единствено до човешки нещастия.
Заглавието си романът „ Унтерщат “ носи от немското наименование на частта на Осиек, наречена Долни град (Unterstadt). Всъщност тази дума е определена, тъй като в романа се разказва животът на четири генерации дами от фамилиите Рихтер и Шнайдер, с немско родословие.
Повествованието стартира с рецесията на последната жена от семейството, реставраторката Катарина, която изненадващо взема решение да се върне от Загреб в родния си град Осиек, където научава вестта за скорошната гибел на майка си, само че и много неща за личната си еднаквост. Нейното семейство обичайно е премълчавало всички несгоди и нещастия и по този начин Катарина в действителност не знае съвсем нищо за родителите и баба си, т.е. и за личното си родословие и същинска същина. В търсенето на сведения за фамилното си минало най-вече ѝ оказват помощ приятелката на баба ѝ Йозефина, старите фотографии, спомените и градският списък. По този метод посредством облика на блудната щерка Катарина последователно се разкрива историята на семейството, обхващаща необятен интервал – от края на деветнайсети съвсем до началото на двайсет и първи век. Разказът се води през погледа на четири дами: прабаба ѝ Виктория, баба ѝ Клара, майка ѝ Мария и самата Катарина.
Жените в рода се отличават със своята женственост и се гордеят с немския си генезис. Те преодоляват всички несгоди с гордо безмълвие. И четирите, въпреки да живеят в друго време, претърпяват съвсем едно и също: гибелта на децата си, раздробяване на браковете, войни, само че това не им оказва помощ да се схващат по-добре. А в действителност повода за тяхното недоразумение се крие точно във обстоятелството, че дъщерите в тази фамилия усвояват от майките си този пример за безмълвие. Стремейки се по някакъв метод да преживеят всички страхове и нещастия, които им се случват, те не приказват за тях, а ги потискат, натрупат в себе си. Всъщност този минус и липса на връзка е основната тематика в романа. Но той ни разкрива и един свят, цялостен с елементи и нюанси, основните и второстепенните герои са колоритни, комплицирани и многопластови персони, с блестящо изразени преимущества и дефекти, мощни, пластични и реалистични, а орисите им в действителност сграбчват интереса на читателя. Забележителен е и стилът на авторката, напоен с фино възприятие за самоирония и черен комизъм.
Всичко това трансформира „ Унтерщат “ в незабравим разказ, който оставя следа в съзнанието на читателя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ