Най-много столетници според броя на населението в България има в

Най-много столетници съгласно броя на популацията в България има в Родопите. Любопитен факт е, че множеството български столетници живеят в провинцията или в по-малки обитаеми места. Спокойният живот, чистият въздух и екологичната храна способстват доста за това.

Почти всички български столетници водят динамичен живот до дълбока напреднала възраст. Голяма част са трудови хора, положителни, работни и жилави. Ходят доста пешком, грижат се за персоналното си стопанство, обичат да прекарват доста време измежду природата. Що се касае до питателните им привички, нормално са умерени във всичко – както в храненето, по този начин и в пиенето.
Изследване демонстрира,че родните столетници се хранят с обичайната българска храна и кухня. В множеството случаи сами отглеждат препитанието си, което значи, че сe хранят извънредно здравословно. В менюто им доминира растителната храна, млечни артикули, по-малко месо (често от домашни животни), мед, лук, чесън, доста билки и подправки. И най-много кисело мляко.
В началото на XX в. България е била преди всичко в Европа по брой на столетници. Според тогавашните учени отпред с професор Иля Мечников (Нобелов лауреат) този факт може да бъде пояснен само с феномена на българското кисело мляко. Но малко на брой може би знаят, че здравословните и подмладяващи качества на козето и овчето мляко превъзхождат доста тези на кравето, което се употребява най-масово у нас.
Изследване на българо-швейцарски екип даде следващото удостоверение, че млякото на Родопите е храна на дълголетници, съобщи проф. доктор Венелин Кафеджиев.

Научното проучване откри от 4 до 10 пъти по-голямо наличие на спрегната линолова киселина (CLA) в овче мляко от стада, отглеждани над 1200 метра надморска височина, съобщи доцент доктор Цонка Оджакова, шеф на Опитната станция по отглеждане на животни и земеделие в Смолян.
Линоловата киселина се назовава в последно време „ положителната “ лой и съгласно доцент Оджакова в научната литература се разказва противотуморното ѝ деяние при три типа рак. Проучванията за наличието на CLA в млякото от родопските стада развенчава стартирани в последно време крайни теории за ограничението или изключването на млякото от трапезата ни. „ Нашето проучване потвърждава, че мазнината в млякото е потребна, а обезмасляването не е целесъобразно “, разяснява доцент Оджакова.

Овчето мляко в Родопите има здравословен и лековит резултат. Научната разработка с присъединяване на откриватели от Опитната станция в Смолян е установила нараснало наличие на биологичноактивни субстанции, Омега-3 и 6 мастни киселини и на линолова киселина при сурово мляко от стада, отглеждани в естествена среда при високопланинска паша. Измерено е наличие на CLA от 4 до 10-пъти повече от референтните стойности в международен мащаб.
Според проф. Кафеджиев аргументите за по-добрите индикатори на това мляко се крият в огромното биоразнообразие на пасищата над 1200 м. В близкото минало се смяташе за нездравословно приемането на млечна лой, а през днешния ден от ден на ден се приказва за огромното ѝ значение и полза за организма, изяснява доцент Оджакова. Тя цитира модерни научни данни, че мастните киселини в млякото обезвреждат свободните радикали и по този метод могат да препятстват развиването на ракови кафези в организма.