Икономика, педагогика и медицина - Топ 3 специалности за студентите в България
Най-масовите професионални посоки са „ Икономика “, „ Педагогика “, „ Медицина “, „ Администрация и ръководство “, „ Педагогика на образованието по... “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Информатика и компютърни науки “ и „ Право “. В тях се образоват над половината студенти в народен мащаб. Това демонстрират данните от Националната карта на висшето обучение, която беше обновена през днешния ден от Министерския съвет.
Прочетете още
Броят на настоящите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В просветителна и квалификационна степен „ бакалавър “ се образоват над 116 000, за „ магистър “ учат 58 000, а за „ професионален бакалавър “ малко над 5 000 студенти. Български жители са 164 854, което е близо 92% от всички настоящи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8.3%. Над половината (58.4%) от тях се образоват в две професионални посоки - „ Медицина “ и „ Стоматология “.
Най-много висши учебни заведения (27) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения, а други четири работят посредством филиали. Най-много професионални посоки са налични в Югозападния регион - 50, а минимум в Северозападния - 14.
Националната карта на висшето обучение се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика в сферата, в това число приема в избрани посоки и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Междувременно държавното управление реши, че анулира се Концепцията за поощряване образованието на софтуерни експерти (2015 - 2030 г.). Мотивът за решението е, че огромна част от целите, ограниченията и дейностите в нея са приспособени и се ползват в други стратегически документи в региона на образованието и науката.
Наличието на огромен брой стратегически документи за реализацията на дадена хоризонтална или секторна политика затруднява координацията по нейното осъществяване и ефикасен мониторинг, като усилва доста административната тежест и измества фокуса от осъществяването на политиката към създаване и отчитане на документи.
С приемане на протоколно решение от Министерския съвет се цели превъзмогване на слабостите в националната стратегическа рамка, нейното рационализиране и в частност консолидиране и синхронизиране на стратегическите документи в региона на образованието и науката.
Прочетете още
Броят на настоящите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В просветителна и квалификационна степен „ бакалавър “ се образоват над 116 000, за „ магистър “ учат 58 000, а за „ професионален бакалавър “ малко над 5 000 студенти. Български жители са 164 854, което е близо 92% от всички настоящи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8.3%. Над половината (58.4%) от тях се образоват в две професионални посоки - „ Медицина “ и „ Стоматология “.
Най-много висши учебни заведения (27) има в Югозападния регион за обмисляне, който включва София. На другия полюс е Северозападният регион, в който са основани единствено две висши учебни заведения, а други четири работят посредством филиали. Най-много професионални посоки са налични в Югозападния регион - 50, а минимум в Северозападния - 14.
Националната карта на висшето обучение се актуализира годишно, а информацията от нея се употребява за установяване на държавната политика в сферата, в това число приема в избрани посоки и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има уравновесено развиване на мрежата от висши учебни заведения, която да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Междувременно държавното управление реши, че анулира се Концепцията за поощряване образованието на софтуерни експерти (2015 - 2030 г.). Мотивът за решението е, че огромна част от целите, ограниченията и дейностите в нея са приспособени и се ползват в други стратегически документи в региона на образованието и науката.
Наличието на огромен брой стратегически документи за реализацията на дадена хоризонтална или секторна политика затруднява координацията по нейното осъществяване и ефикасен мониторинг, като усилва доста административната тежест и измества фокуса от осъществяването на политиката към създаване и отчитане на документи.
С приемане на протоколно решение от Министерския съвет се цели превъзмогване на слабостите в националната стратегическа рамка, нейното рационализиране и в частност консолидиране и синхронизиране на стратегическите документи в региона на образованието и науката.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ