Най-малките – близначки – са първокласнички, едно от момчетата ще

Най-малките – близначки – са първокласнички, едно от момчетата ще е зрелостник, най-голямата щерка има 4-годишно момиченце.Семейството е засадило двор с овошки, фризерът е цялостен с риба.
Кои са нашите съвременници, създали положително, избавили човек, показали жестове на внимание към страдащите – концепцията да ги покажем, да разкажем техните истории стартира с акцията “Достойните българи ” на вестник “24 часа ” през 2003 година Оттогава до през днешния ден повече от 500 българи, а и чужденци станаха носители на високото звание.
В огромния тим на достойните има най-различни хора – възпитаници и студенти, спортисти, лекари, архитекти, публицисти, многодетни родители, свещеници, политици, банкери, строители, компютърни експерти, адвокати, селски труженици, пенсионери, бойци и пожарникари, служители на реда и планински спасители, водачи, машинисти на трен, кондуктори и ватмани.
Общото, което ги сплотява, е, че са хора с огромни и смели сърца, които не се опасяват да се раздават. Днес ви припомняме историята на една от достойните българи.

“Не разрешавам да имунизират децата ми, това е причина да не получавам детски надбавки и обществени помощи от страната за многолюдната си фамилия. Трудно ни е, само че се оправяме и без тези пари ”, това сподели пред “24 часа ” Цанка Палова.
Тя е майка на 13 мечтани деца, а вестникът я подреди измежду достойните българи на
2010 година, откакто на 31 декември същата година Цанка роди в казанлъшката болница близначките Ивана и Николета – 12-о и 13-о подред дете в фамилията.
Тогава Цанка живееше със фамилията си в село Кънчево, община Казанлък, през днешния ден всички са в Гурково. Да се реалокират там, ги предложения локалният предприемач Кольо Атанасов, който даде безплатно на фамилията къща с двор.

По документи те към този момент са благосъстоятелност на Палови. Току под покрива на къщата се вее българският трикольор.
От времето на номинацията в акцията “Достойните българи ” изтече доста вода. Някогашните бебета към този момент са първокласнички и сега учат буквата Г.
С тази писмен знак стартират думички като грозде и посетители, само че с нея се написа и името на техния град – Гурково, учат Ивана и Николета. Трябва бързо да напишат домашните си, тъй като имат и друга задача – да оказват помощ на майка си да обелят сварените картофи, с които Цанка ще подготви огретен за цялата многолюдна фамилия. Ще има и чорба топчета.
И да сложат облеклата за пране в новата пералня, с която фамилията може да се похвали. Това е значимо, тъй като една от тематиките в първите материали за тях беше, че Палови нямат пералня и майката мечтае за такава помощ, тъй като ще би трябвало да перат пелените на бебетата на ръка.

Семейството е все по този начин заедно макар парадокса, че 13-те деца и родителите им Цанка и Иван нямат обща фотография, на която всички са дружно.

“Ако искаш да ни събереш, би трябвало да правиш колаж ”, предизвестява Цанка. Все някой ще липсва, а и най-големите момчета – Николай, който в края на януари ще стане на 30 година, и 26-годишният Мариян, изрично отхвърлят да вземат участие в сходни масовки.

Най-голямата кака – Елена, към този момент отлетя от фамилното гнездо – омъжи се, откакто приключи локалната гимназия, и сама към този момент е майка на 4-годишно момиченце, което носи нейното име – Елена. Живее наоколо, брачният партньор е от града. Нарича се Иван и дружно с бащата на Елена, също Иван, работели в една и съща строителна бригада, оттова и младите се срещнали.

Останалите 10 деца към момента са възпитаници – всички в Гурково.

“Много постоянно ме изпитват дали зная имената на всичките си братя и сестри, а по-късно – и кой в кой клас е ”, признава 11-класникът Димо, който е решил самичък да удължи коледната си почивка.

“След батковците Николай и Мариян и кака Елена, на 23 година, идва 18-годишният Христо, който тази година ще бъде зрелостник и желае да продължи нагоре с образованието си. После съм аз, след мен са 15-годишният Петьо и 13-годишният Георги ”, изброява Димо.

След това идва ред на 12-годишните близнаци Димитър и Надежда, които учат в VI клас, 11-годишната Мария е в V, Александра, на 10 година, е в III клас. Накрая са близначките Ивана и Николета, първокласничките. Тях майка им не ги пуска на занималня, тъй като там се разсейвали, и по тази причина си готвят уроците у дома.

За тях като най-малки Дядо Коледа бил великодушен – донесъл лакомства, ботушки, флумастери, моливи. По-големите, както доста техни връстници, не се отделят от компютрите, а на 12-годишния Димитър му дай единствено да рита топка.

Тъкмо поради Димитър Цанка не разрешава да вършат на децата ваксини, до момента никое от тях не е вкусвало и антибиотик.

“Има и по-прости, старешки медикаменти ”, е философията на майката. За Димитър споделя, че когато бил на 9 месеца, му създали следващата ваксина, след което го пипнала жестока магарешка кашлица. “Тогава се чудехме дали ще оживее. ”

След това имал проблеми с бъбреците и през 2016 година съвсем цяла година изкарали в детската урология на “Пирогов ” – момчето трябвало да претърпи и интервенция поради камък.

“Не зная дали бъбречните му проблеми пристигнаха оттова, само че кашлицата беше от имунизацията, нямаше от какво друго да е ”, уверена е Цанка. И е безапелационна, че не заради някакви религиозни аргументи е против имунизациите и антибиотиците.

Лишено от детски надбавки и обществени помощи, семейство Палови разчита на личните си сили. Разбира се, майката, която по специалност е счетоводител, няма по какъв начин да работи с 10 по-малки деца край себе си, за които би трябвало да се грижи. Бащата Иван е строител, батковците Николай и Мариян работят в локална бригада, която добива и обработва дървесина – Николай е секач на дървета, Мариян е на банциг. Заради отличен триумф зрелостникът Христо получава стипендия от учебното заведение си, стипендия, само че по-скоро обществена получава и Димо.

“Нямаме други доходи, само че гледаме от нищо да не лишаваме децата си. Засадихме двора си в Кънчево с овошки, към този момент брахме от тях и първите плодове ”, удовлетворена е Цанка. Доскоро там живеела майка Мария, само че след нейната гибел къщата опустяла. Палови обаче намират метод всеки месец да я посещават и да работят двора си там.

Резервната им храна е рибата, която баща Иван и момчетата ловят из планинските реки в близост. Ако не е на работа и времето е хубаво, Иван грабвал въдицата.

“Фризерът е цялостен с риба ”, доверява една от близначките.

Преди няколко години към Палови медийният интерес бе огромен, а Цанка пази на видно място и до момента грамотата си за почтена българка, връчена от “24 часа ”. Но последователно фамилията с 13-те деца престава да буди медиен интерес. Секнали и помощите, които преди време постоянно им изпращали познати и непознати с положителни сърца.

Цанка приема това за обикновено. И споделя: “Последното, което ми предложиха от една от огромните малките екрани, бе да вземам участие в тяхно риалити. Отказах, не можех да причиня това на децата си даже и против някакъв хонорар. ”

Инфо: 24 часа