Ювал Ноа Харари: Светът трябва да се намеси в Газа и да разоръжи Хамас
Най-лошият ден в историята на Израел - по този начин историкът Ювал Ноа Харари разказва нападението на " Хамас " против родината му на 7 октомври.
Световноизвестният създател на книги като " Sapiens ", " Homo Deus " и " 21 урока за 21-ви век " стана един от най-активните критици на държавното управление на Бенямин Нетаняху поради опита му да прокара - политика, която докара до голяма вътрешна рецесия в Израел и се счита за една от аргументите за отслабването на цялата система за сигурност преди удара от Газа.
Сега Харари предизвестява в публикация за " Гардиън ", че израелците и палестинците се изправят пред най-голямата заплаха от 1948 година и приканва международните сили - от Съединени американски щати и Европейски Съюз до Саудитска Арабия и Палестина - да се намесят, с цел да спрат експлоадирането на война на религиозните фанатици от двете страни на границата.
Само за един ден, на 7 октомври починаха повече израелски цивилни жители, в сравнение с всички цивилни и военни, които Израел е изгубил в три поредни войни, взети дружно - през 1956, 1967 и 2006.
" Историите и картините, които идват от зоните, окупирани от " Хамас ", са ужасяващи. Много мои другари и родственици претърпяха неописуеми жестокости. Това означва, че и палестинците в този момент се изправят пред голяма заплаха. Най-мощната страна в Близкия изток е обзета от болежка, боязън и яд ", споделя Харари.
Политиката постоянно се случва като теоретичен опит, който се организира върху живота на милиони души без особени етични задръжки, написа той. Конфликтът сред Израел и Палестина се развива по същия метод от десетилетия - на правилото " проба - неточност ", счита Харари.
" По време на през 90-те Израел даде късмет на мира. Знам, че от гледната точка на палестинците и на някои външни наблюдаващи мирните оферти на Израел бяха незадоволителни и арогантни, само че все пак това беше най-щедрата оферта, която Израел в миналото е правил. По време на този кротичък развой Израел съобщи непълен надзор върху Ивицата Газа на Палестинската автономност.
Резултатът за израелците беше най-лошата терористична акция, която до тогава бяха преживявали ", припомня Харари.
Израелците още са преследвани от спомените за живота в ранните години на новия век, когато рейсове и заведения за хранене бяха взривявани всеки ден. Тази терористична акция умъртви освен стотици израелски цивилни жители, само че и самия кротичък развой - и израелците се отдръпнаха.
Може би предлагането на Израел не е било задоволително обилно. Но тероризмът ли беше единствената допустима реакция?
След неуспеха на мирния развой, идващият опит на Израел в Газа беше отдръпването.
В средата на първото десетилетие на 21 век Израел едностранно се изтегли от цялата територия на Газа, отстрани селищата си там и се върна към интернационално приетата граница от времето преди войната през 1967 година
Наистина, страната продължи да постанова частична обсада на Ивицата Газа и да окупира Западния бряг. Но отдръпването от Газа въпреки всичко беше доста сериозна стъпка, а израелците чакаха обезпокоени, с цел да видят какъв ще е резултатът от този опит, споделя Ювал Ноа Харари.
Това, което остана от израелската левица, се надяваше, че палестинците ще създадат почтен опит да трансфорат Газа в проспериращ и кротичък град-държава, близкоизточен Сингапур, който да покаже на света и на израелската десница какво могат да реализират палестинците, в случай че им се даде опция да се самоуправляват.
Вярно - мъчно е да се построи Сингапур в изискванията на частична обсада.
Но въпреки всичко можеше да се направи откровен опит, и тогава щеше да има доста по-сериозен напън върху израелското държавно управление както от страна на външните сили, по този начин и от страна на израелското общество за унищожаване на блокадата от Газа и реализиране на почтено съглашение, което да включва и Западния бряг, споделя той.
Вместо това " Хамас " пое контрола върху Ивицата Газа и я трансформира в терористична база, от която се задействаха непрекъснати офанзиви против израелски жители. Още един опит завърши с неуспех.
Това напълно дискредитира останките от израелската левица и докара Бенямин Нетаняху и " ястребските " му държавни управления на власт.
Нетаняху стартира нов опит. След като мирното общуване не проработи, той приложи политика на принудително общуване.
Израел и " Хамас " си разменяха удари всяка седмица, а съвсем всяка година имаше огромна военна интервенция, само че за десетилетие и половина израелските жители можеха да продължат да живеят на няколкостотин метра от базите на " Хамас " от другата страна на оградата.
Дори ревностите фанатици в Израел не посочваха изключително предпочитание да окупират още веднъж Ивицата Газа, а последователите на десницата се надяваха, че отговорността за ръководството на над 2 млн. души последователно ще направи " Хамас " по-умерен.
Наистина, много души в израелската десница гледаха на " Хамас " като на по-добър сътрудник, в сравнение с Палестинската автономност.
Това е по този начин, тъй като израелските " ястреби " желаеха да не престават да управляват Западния бряг и се опасяваха от спокойно съглашение, написа Ювал Ноа Харари в " Гардиън ".
" Хамас " като че ли оферираше на израелската десница най-хубавото от двата свята - освобождението на Израел от потребността да ръководи Газа, само че без да се вършат никакви оферти за мир, които биха лишили израелския надзор от Западния бряг.
Денят на ужаса, който Израел претърпя преди малко, алармира за края на опита на Нетаняху с насилственото общуване, счита историкът
Какво следва?
Никой не знае сигурно, само че някои гласове в Израел приканват за наново завладяване на Ивицата Газа или сриването ѝ със земята с бомби.
Резултатът от сходна политика би била най-тежката филантропична рецесия в района от 1948 година насам, предизвестява той.
Ако " Хизбула " и палестинските сили в Западния бряг се причислят към конфликта, хиляди може да загинат, а милиони да бъдат принудени да бягат от домовете си.
От двете страни на оградата има религиозни фанатици, закрепени върху божествените клетви и спомените от войната през 1948.
Палестинците мечтаят да извърнат изхода от онази война. Еврейските извънредно религиозни националисти като финансовия министър Бецалел Смотрич предизвестяват даже арабските поданици на Израел, че са " тук по простъпка, тъй като Давид Бен-Гурион не довърши работата през 1948 и не ви изгони ".
2023 година може да разреши на фанатиците от двете страни да преследват религиозните си мечти и да пресъздадат войната от 1948 за възмездие.
Дори в случай че не се стигне до такива крайности, сегашният спор евентуално ще забие последния гвоздей в ковчега на израелско-палестинския кротичък развой.
Ювал Ноа Харари разказва кибуците по границата с Газа като " социалистически комуни и измежду най-устойчивите замъци на израелската левица ".
" Познавам хора от тези кибуци, котио след дълги години на съвсем ежедневен обстрел с ракети от Газа продължаваха да пазят вяра за мир - като в набожен фетиш. Тези кибуци преди малко бяха унищожени, а някои от последните пацифисти бяха избити, погребват обичаните си хора или са държани като заложници в Газа ", споделя той.
Харари дава образец с жена от кибуца Беери, която от години оказва помощ на заболели хора от Газа да се лекуват в израелските лечебни заведения. В момента тя е безследно изчезнала и евентуално се намира в плен в Газа.
Случилото се повече не може да се промени. Мъртвите не могат да възкръснат, а персоналните контузии в никакъв случай няма да бъдат изцяло излекувани.
Но не трябва да позволяваме още по-голяма ескалация.
Много от силите в района се управляват от безотговорни религиозни фанатици. Затова външните сили би трябвало да се намесят, с цел да деескалират спора, написа Харари.
Всеки, който желае мир, би трябвало нееднозначно да осъди зверствата на " Хамас ", да принуди " Хамас " да освободи неотложно и абсолютно всички заложници и да помогне за възпирането на възможна интервенция на " Хизбула " и Иран. Това ще даде на израелците най-малко малко пространство за дишане и лек лъч на вяра.
На второ място - коалиция на искащите, в която може да влязат Съединени американски щати, Европейски Съюз, Саудитска Арабия или Палестинската автономност - би трябвало да поемат от " Хамас " отговорността за Ивицата Газа, да изградят отначало Газа и по едно и също време с това напълно да разоръжат " Хамас " и да демилитаризират Ивицата Газа.
" Има напълно най-малък късмет за реализиране на тези ограничения. Но след последните ужаси множеството израелци не считат, че могат да не престават да живеят с нещо по-малко от това ", приключва той.
Световноизвестният създател на книги като " Sapiens ", " Homo Deus " и " 21 урока за 21-ви век " стана един от най-активните критици на държавното управление на Бенямин Нетаняху поради опита му да прокара - политика, която докара до голяма вътрешна рецесия в Израел и се счита за една от аргументите за отслабването на цялата система за сигурност преди удара от Газа.
Сега Харари предизвестява в публикация за " Гардиън ", че израелците и палестинците се изправят пред най-голямата заплаха от 1948 година и приканва международните сили - от Съединени американски щати и Европейски Съюз до Саудитска Арабия и Палестина - да се намесят, с цел да спрат експлоадирането на война на религиозните фанатици от двете страни на границата.
Само за един ден, на 7 октомври починаха повече израелски цивилни жители, в сравнение с всички цивилни и военни, които Израел е изгубил в три поредни войни, взети дружно - през 1956, 1967 и 2006.
" Историите и картините, които идват от зоните, окупирани от " Хамас ", са ужасяващи. Много мои другари и родственици претърпяха неописуеми жестокости. Това означва, че и палестинците в този момент се изправят пред голяма заплаха. Най-мощната страна в Близкия изток е обзета от болежка, боязън и яд ", споделя Харари.
Политиката постоянно се случва като теоретичен опит, който се организира върху живота на милиони души без особени етични задръжки, написа той. Конфликтът сред Израел и Палестина се развива по същия метод от десетилетия - на правилото " проба - неточност ", счита Харари.
" По време на през 90-те Израел даде късмет на мира. Знам, че от гледната точка на палестинците и на някои външни наблюдаващи мирните оферти на Израел бяха незадоволителни и арогантни, само че все пак това беше най-щедрата оферта, която Израел в миналото е правил. По време на този кротичък развой Израел съобщи непълен надзор върху Ивицата Газа на Палестинската автономност.
Резултатът за израелците беше най-лошата терористична акция, която до тогава бяха преживявали ", припомня Харари. Израелците още са преследвани от спомените за живота в ранните години на новия век, когато рейсове и заведения за хранене бяха взривявани всеки ден. Тази терористична акция умъртви освен стотици израелски цивилни жители, само че и самия кротичък развой - и израелците се отдръпнаха.
Може би предлагането на Израел не е било задоволително обилно. Но тероризмът ли беше единствената допустима реакция?
След неуспеха на мирния развой, идващият опит на Израел в Газа беше отдръпването.
В средата на първото десетилетие на 21 век Израел едностранно се изтегли от цялата територия на Газа, отстрани селищата си там и се върна към интернационално приетата граница от времето преди войната през 1967 година
Наистина, страната продължи да постанова частична обсада на Ивицата Газа и да окупира Западния бряг. Но отдръпването от Газа въпреки всичко беше доста сериозна стъпка, а израелците чакаха обезпокоени, с цел да видят какъв ще е резултатът от този опит, споделя Ювал Ноа Харари.
Това, което остана от израелската левица, се надяваше, че палестинците ще създадат почтен опит да трансфорат Газа в проспериращ и кротичък град-държава, близкоизточен Сингапур, който да покаже на света и на израелската десница какво могат да реализират палестинците, в случай че им се даде опция да се самоуправляват.
Вярно - мъчно е да се построи Сингапур в изискванията на частична обсада.
Но въпреки всичко можеше да се направи откровен опит, и тогава щеше да има доста по-сериозен напън върху израелското държавно управление както от страна на външните сили, по този начин и от страна на израелското общество за унищожаване на блокадата от Газа и реализиране на почтено съглашение, което да включва и Западния бряг, споделя той.
Вместо това " Хамас " пое контрола върху Ивицата Газа и я трансформира в терористична база, от която се задействаха непрекъснати офанзиви против израелски жители. Още един опит завърши с неуспех. Това напълно дискредитира останките от израелската левица и докара Бенямин Нетаняху и " ястребските " му държавни управления на власт.
Нетаняху стартира нов опит. След като мирното общуване не проработи, той приложи политика на принудително общуване.
Израел и " Хамас " си разменяха удари всяка седмица, а съвсем всяка година имаше огромна военна интервенция, само че за десетилетие и половина израелските жители можеха да продължат да живеят на няколкостотин метра от базите на " Хамас " от другата страна на оградата.
Дори ревностите фанатици в Израел не посочваха изключително предпочитание да окупират още веднъж Ивицата Газа, а последователите на десницата се надяваха, че отговорността за ръководството на над 2 млн. души последователно ще направи " Хамас " по-умерен.
Наистина, много души в израелската десница гледаха на " Хамас " като на по-добър сътрудник, в сравнение с Палестинската автономност.
Това е по този начин, тъй като израелските " ястреби " желаеха да не престават да управляват Западния бряг и се опасяваха от спокойно съглашение, написа Ювал Ноа Харари в " Гардиън ".
" Хамас " като че ли оферираше на израелската десница най-хубавото от двата свята - освобождението на Израел от потребността да ръководи Газа, само че без да се вършат никакви оферти за мир, които биха лишили израелския надзор от Западния бряг.
Денят на ужаса, който Израел претърпя преди малко, алармира за края на опита на Нетаняху с насилственото общуване, счита историкът
Какво следва?
Никой не знае сигурно, само че някои гласове в Израел приканват за наново завладяване на Ивицата Газа или сриването ѝ със земята с бомби.
Резултатът от сходна политика би била най-тежката филантропична рецесия в района от 1948 година насам, предизвестява той.
Ако " Хизбула " и палестинските сили в Западния бряг се причислят към конфликта, хиляди може да загинат, а милиони да бъдат принудени да бягат от домовете си.
От двете страни на оградата има религиозни фанатици, закрепени върху божествените клетви и спомените от войната през 1948.
Палестинците мечтаят да извърнат изхода от онази война. Еврейските извънредно религиозни националисти като финансовия министър Бецалел Смотрич предизвестяват даже арабските поданици на Израел, че са " тук по простъпка, тъй като Давид Бен-Гурион не довърши работата през 1948 и не ви изгони ".
2023 година може да разреши на фанатиците от двете страни да преследват религиозните си мечти и да пресъздадат войната от 1948 за възмездие.
Дори в случай че не се стигне до такива крайности, сегашният спор евентуално ще забие последния гвоздей в ковчега на израелско-палестинския кротичък развой.
Ювал Ноа Харари разказва кибуците по границата с Газа като " социалистически комуни и измежду най-устойчивите замъци на израелската левица ".
" Познавам хора от тези кибуци, котио след дълги години на съвсем ежедневен обстрел с ракети от Газа продължаваха да пазят вяра за мир - като в набожен фетиш. Тези кибуци преди малко бяха унищожени, а някои от последните пацифисти бяха избити, погребват обичаните си хора или са държани като заложници в Газа ", споделя той.
Харари дава образец с жена от кибуца Беери, която от години оказва помощ на заболели хора от Газа да се лекуват в израелските лечебни заведения. В момента тя е безследно изчезнала и евентуално се намира в плен в Газа.
Случилото се повече не може да се промени. Мъртвите не могат да възкръснат, а персоналните контузии в никакъв случай няма да бъдат изцяло излекувани.
Но не трябва да позволяваме още по-голяма ескалация.
Много от силите в района се управляват от безотговорни религиозни фанатици. Затова външните сили би трябвало да се намесят, с цел да деескалират спора, написа Харари.
Всеки, който желае мир, би трябвало нееднозначно да осъди зверствата на " Хамас ", да принуди " Хамас " да освободи неотложно и абсолютно всички заложници и да помогне за възпирането на възможна интервенция на " Хизбула " и Иран. Това ще даде на израелците най-малко малко пространство за дишане и лек лъч на вяра.
На второ място - коалиция на искащите, в която може да влязат Съединени американски щати, Европейски Съюз, Саудитска Арабия или Палестинската автономност - би трябвало да поемат от " Хамас " отговорността за Ивицата Газа, да изградят отначало Газа и по едно и също време с това напълно да разоръжат " Хамас " и да демилитаризират Ивицата Газа.
" Има напълно най-малък късмет за реализиране на тези ограничения. Но след последните ужаси множеството израелци не считат, че могат да не престават да живеят с нещо по-малко от това ", приключва той.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ