С апел да не бъде наричана жената в куфара“ Николай

С зов да не бъде наричана „ дамата в куфара “ Николай Чорбанов - брат на убитата през 2021 година Евгения Владимирова - се обърна към медиите в ефира на „ Ники Кънчев Шоу “ по Дарик радио. В диалога присъединяване взе и Русена Иванова от Българския фонд за дамите. Поводът е последното решение на Софийския апелативен съд, с което присъдата на Орлин Владимиров е понижена от пожизнен затвор на 20 години, а татко му Пламен Владимиров е оневинен. Решението предстои на обжалване и митинг.

Днес от 18:30 ч. пред Съдебната палата в София се организира митинг с искане за правдивост и законодателни промени.

Чорбанов очерта хронологията на делото по този начин, както фамилията му я е претърпяло през последните години. Двамата обвинени са арестувани в края на 2021 година Софийският градски съд постановява доживотни присъди, които след това са доказани от апелативния съд. „ Живяхме с някакво нежно утешение “, споделя той.

След това Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане поради съществени процесуални нарушавания.

След връщането на делото нов състав на апелативния съд се произнася на 16 февруари: бащата е оневинен, а присъдата на Орлин Владимиров е понижена на 20 години. „ Тези тримата съдии споделиха, че бащата е почтен, а синът би трябвало да лежи 20 години “, обобщава Чорбанов. Мотивите към решението към момента не са оповестени.

Той упорства да се приказва за правосъдната система „ с имена “, а не нереално. „ Системата има имена. Това са хора, които се подписват под решенията си “, споделя Чорбанов,

„ Нямаше знаци “

Имало ли е предизвестия, сигнали за принуждение?

„ За мое най-голямо страдание - нямаше. Нямаше един пестник “, споделя Николай Чорбанов.

По думите му претекстът е ревнивост, а сестра му е търсела метод да се раздели с Орлин Владимиров. Но забележими признаци на физическо принуждение не е имало. И точно това, съгласно него, прави случилото се още по-шокиращо.

Русена Иванова от Българския фонд за дамите добавя, че това постоянно е моделът - след нещастието се оказва, че „ не е имало знаци “. Насилието не постоянно е физическо и не постоянно е очевидно.

По данни, които организацията следи, годишно се подават над 35 000 сигнала за домашно принуждение и се издават над 4000 ограничаващи заповеди. Въпреки това системата за поддръжка остава незадоволителна – в редица регионални градове няма спешни центрове, а публична национална статистика за убийствата на дами не се води, като данните идват главно от медиен мониторинг.

Най-тежката част от диалога е разказът за сина на Евгения.

Момчето е било на шест години. В „ един ужасяващ ден “, когато се прибира от учебно заведение, татко му му споделя, че майка му „ е изчезнала “.

„ Майка му е целият свят “, споделя Николай Чорбанов. В продължение на месец детето продължава да живее с татко си и дядо си. След ареста на бащата остава и без него. Малко по-късно би трябвало да заживее в различен дом.

„ Представете си песъчлив палат, който една вълна срутва за секунди “, споделя Чорбанов. „ Няма на кого да каже мамо. Няма на кого да каже баща. “

В края на диалога Николай Чорбанов насочва пряк въпрос към новия министър на правораздаването в служебния кабинет –, като акцентира, че към този момент е поставял тематиката пред правосъдни сформира, само че без резултат: „ Нормално ли е палач, наказан на пожизнен затвор, да е с мярка парична гаранция и да не е в пандиза? “ (бел.ред. Пламен Владимиров)

„ Единственото, което мога да направя, е да се обърна към министъра - да преразгледат тези закони. Това не е обикновено “, споделя той.

Русена Иванова сподели, че при чувство за беззаконие публичният напън е един от дребното принадлежности за търсене на отговорност. Николай Чорбанов упорства за законодателни промени и ясна персонална отговорност: „ Системата се прави от хора. Ние им плащаме заплатите. Решенията се взимат от хора. “