Мигрантите от Средна Азия ценят справедливостта повече от московчани
Най-критично е отношението към непознатите мигранти в Русия измежду московчани. Това е добре прочут факт, който се изяснява на първо място с обстоятелството, че точно в столицата има най-вече имигранти (включително нелегални) от някогашните руски републики, най-вече от централноазиатските. Няма обособени скорошни изследвания за Москва, само че най-вероятно те не се разграничават доста от общоруската извадка и съгласно нея се оказва, че 70% са за стягане на законодателството за миграцията, повече от 60% са с негативно отношение към огромния приток на мигранти от Централна Азия, а повече от половината - срещу даването им на съветско поданство.
Ето за какво мнозина бяха толкоз сюрпризирани от резултатите от изследване, оповестено неотдавна от Института за демографски проучвания на Руската академия на науките. „ Това е особено изследване, поръчано от лобисти за импорт на мигранти – с цел да покаже, че мигрантите са по-добри от московчани! “ - възмутени са от резултатите му. Разбира се, демографите са интервюирали единствено хиляда души на възраст 18-45 години от Москва, Московска област и мигранти от четири централноазиатски републики - тъй че, в случай че желаете, можете да поставите под въпрос резултатите от изследването. Но в случай че не търсите измама и погледнете обективно числата, тогава всички ще завоюват повече - на първо място самите московчани, както и цяла Русия.
Демографите се интересуваха от скалата на полезностите на респондентите - и се оказа, че тя се разграничава доста измежду московчаните и централноазиатските мигранти. Не за всички позиции, несъмнено: да вземем за пример желанието „ да живееш в мир, да се чувстваш сигурен и да не изпитваш опасност от принуждение “ е значимо за 29% от московчаните и 30% от мигрантите, до момента в който желанието „ да бъдеш богат, с цел да не си отказваш нищо ”, се прави оценка от 26,5% от столичаните и 25,6% мигрантите. Дори желанието да „ имате забавна работа, която ви разрешава да покажете своите качества и гении “, което е особено за 42% от московчани, е покрай 31% от мигрантите - разликата е огромна, само че напълно разбираема.
Но при сравняване на цялата канара от полезности се откриват съществени разлики. За московчани преди всичко е „ забавна работа “ (42%), а за мигрантите – мощното семейство и положителните деца. Така считат съвсем 57% от тях, а от столичани – едвам 25. Разликата е голяма! И 42% от мигрантите желаят огромно семейство - и единствено 17 % от московчаните. Освен това това не е единствено фантазия: във възрастовата група 18-25 години 14 % от мигрантите към този момент имат деца, а измежду жителите на московската агломерация - по-малко от осем.
И разликите не свършват със фамилните полезности. Уважението от другите се счита за полезност от 35% от мигрантите и единствено девет % от жителите на столицата. За 27% от хората от Централна Азия и 15% от московчаните е значимо да се живее в истина, съвест, правдивост. Желанието за Бог и спазването на заповедите е посочено като полезност от 20 % от мигрантите и четири % от московчаните.
Тоест разлика сред средноазиатския мюсюлмански метод на живот и съветския столичен ли виждаме? В края на краищата полезностите се дефинират от традициите: съгласно същото изследване националните и етническите обичаи са значими за 80% от мигрантите и 64 % от московчаните, а религиозните - надлежно за 74 и 43. И не се ли оказва, че средноазиатските мюсюлмани са по-добри, по-чисти и имат повече деца от съветските московчани, т.е. те са бъдещето? Затова ли московчани желаят да лимитират миграцията - тъй като са станали индивидуалисти, а и се усещат застрашени от конкуренцията?
Тук незабавно би трябвало да разделим две изцяло разнообразни тематики - опасността от изместване на коренното население от пришълците и ценностните разлики. Нашествието на непознати, от непозната просвета и страна мигранти (няма значение дали гастарбайтери или бежанци) не се приветства от никой народ по света - от Япония до Мароко. Дори изкуствените народи (САЩ, Бразилия и прочее), формирани от комбинация от разнообразни мигранти, не са удовлетворени от притока на огромен брой нови мигранти - да не приказваме за такива огромни самостоятелни народи като руснаците.
Недоволството на московчани от мигрантите даже не се дължи на разликите в културите и езиците, а на обстоятелството, че никой народ няма да се съгласи да промени метода си на живот в името на различен (а при положение на всеобща миграция, постепенна смяна в методът на живот става неизбежен). Средноазиатските мюсюлмани не са по-лоши или по-добри от руснаците - те просто са разнообразни. И те имат своя лична татковина, която, апропо, руснаците по едно време им помогнаха да развият в границите на общата страна, а по-късно, след разпадането й, бяха принудени всеобщо да изоставен домовете си.
Тоест руснаците - в това число московчаните - желаят да запазят своя обичай, просвета, език на своята земя. И по тази причина имат цялостното право да лимитират миграционния приток, както сметнат за належащо и вярно. Тук не може да има възражения, само че тогава стартира втората тематика.
Мюсюлманите от Централна Азия не отиват в Русия да работят поради добър живот - в Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан има малко работа и доста проблеми. Но в това време те са запазили по-добре обичайното общество - оттова и желанието за правдивост, и желанието за почитание от другите, и многодетността. Но тъкмо това желаеме да укрепим в съветския народ, това ще ни помогне да възстановим силата и самочувствието си. Така че не би трябвало ли да се поучим от централноазиатските мигранти на единение и обич към децата?
Не, това е просто невероятно - тъй като би трябвало да се учим от личния си съветски опит и правила. Ислямският метод на живот на киргизи, узбеки и таджики не е по-лош или по-добър от съветския, само че е друг, основан на хилядолетния опит в живота на народите от Централна Азия. Руснаците сътвориха своя цивилизация – православна, имперска, руска. Средноазиатските нации също са станали част от нея преди време, запазвайки своята еднаквост. За руснаците идеалната обстановка би била народите от Централна Азия да развиват личните си страни – в съюз и съдействие с Русия, оставайки в нашата геополитическа и частично даже цивилизационна орбита. И самата Русия сама да може да обезпечи своя напредък и развиване, възстановявайки своите полезности (не „ обичайни “, а единствените възможни), умножавайки своя народ. И тогава се оказва, че нашите полезности са близки, само че са изразени на разнообразни езици и в разнообразни култури.
А за московчаните би трябвало да разберете единствено едно нещо - измежду интервюираните от демографите поданици на Москва и Московска област, най-малко една трета са московчани второ потомство. Абсолютното болшинство са родените в столицата от други градове, пристигнали да я завладеят, или даже от други страни (включително такива, които въобще не са руснаци). Тоест хора, които по начало са напуснали родния си град в търсене на „ по-добър живот “ - тези, които са били откъснати от своя метод на живот, фамилии, които са останали решени да се борят за място под слънцето. И за разлика от множеството трудови мигранти от Централна Азия, те не са пристигнали да печелят пари за фамилията, изоставено в родината им, и не мечтаят да се върнат вкъщи - те са се отърсили (или са подготвени да се отърсят) от пепелта на дребната си татковина. Не ги упреквам за това, само че би било необичайно да чакаме от тях обичайната канара на полезностите.
Но Москва (ако приказваме за жителите) в действителност не е цяла Русия, а в Русия като цяло, с целта на полезностите, всичко е доста друго. Много по-близо до това, за което приказват централноазиатските мигранти, краткотрайно живеещи в столицата.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Ето за какво мнозина бяха толкоз сюрпризирани от резултатите от изследване, оповестено неотдавна от Института за демографски проучвания на Руската академия на науките. „ Това е особено изследване, поръчано от лобисти за импорт на мигранти – с цел да покаже, че мигрантите са по-добри от московчани! “ - възмутени са от резултатите му. Разбира се, демографите са интервюирали единствено хиляда души на възраст 18-45 години от Москва, Московска област и мигранти от четири централноазиатски републики - тъй че, в случай че желаете, можете да поставите под въпрос резултатите от изследването. Но в случай че не търсите измама и погледнете обективно числата, тогава всички ще завоюват повече - на първо място самите московчани, както и цяла Русия.
Демографите се интересуваха от скалата на полезностите на респондентите - и се оказа, че тя се разграничава доста измежду московчаните и централноазиатските мигранти. Не за всички позиции, несъмнено: да вземем за пример желанието „ да живееш в мир, да се чувстваш сигурен и да не изпитваш опасност от принуждение “ е значимо за 29% от московчаните и 30% от мигрантите, до момента в който желанието „ да бъдеш богат, с цел да не си отказваш нищо ”, се прави оценка от 26,5% от столичаните и 25,6% мигрантите. Дори желанието да „ имате забавна работа, която ви разрешава да покажете своите качества и гении “, което е особено за 42% от московчани, е покрай 31% от мигрантите - разликата е огромна, само че напълно разбираема.
Но при сравняване на цялата канара от полезности се откриват съществени разлики. За московчани преди всичко е „ забавна работа “ (42%), а за мигрантите – мощното семейство и положителните деца. Така считат съвсем 57% от тях, а от столичани – едвам 25. Разликата е голяма! И 42% от мигрантите желаят огромно семейство - и единствено 17 % от московчаните. Освен това това не е единствено фантазия: във възрастовата група 18-25 години 14 % от мигрантите към този момент имат деца, а измежду жителите на московската агломерация - по-малко от осем.
И разликите не свършват със фамилните полезности. Уважението от другите се счита за полезност от 35% от мигрантите и единствено девет % от жителите на столицата. За 27% от хората от Централна Азия и 15% от московчаните е значимо да се живее в истина, съвест, правдивост. Желанието за Бог и спазването на заповедите е посочено като полезност от 20 % от мигрантите и четири % от московчаните.
Тоест разлика сред средноазиатския мюсюлмански метод на живот и съветския столичен ли виждаме? В края на краищата полезностите се дефинират от традициите: съгласно същото изследване националните и етническите обичаи са значими за 80% от мигрантите и 64 % от московчаните, а религиозните - надлежно за 74 и 43. И не се ли оказва, че средноазиатските мюсюлмани са по-добри, по-чисти и имат повече деца от съветските московчани, т.е. те са бъдещето? Затова ли московчани желаят да лимитират миграцията - тъй като са станали индивидуалисти, а и се усещат застрашени от конкуренцията?
Тук незабавно би трябвало да разделим две изцяло разнообразни тематики - опасността от изместване на коренното население от пришълците и ценностните разлики. Нашествието на непознати, от непозната просвета и страна мигранти (няма значение дали гастарбайтери или бежанци) не се приветства от никой народ по света - от Япония до Мароко. Дори изкуствените народи (САЩ, Бразилия и прочее), формирани от комбинация от разнообразни мигранти, не са удовлетворени от притока на огромен брой нови мигранти - да не приказваме за такива огромни самостоятелни народи като руснаците.
Недоволството на московчани от мигрантите даже не се дължи на разликите в културите и езиците, а на обстоятелството, че никой народ няма да се съгласи да промени метода си на живот в името на различен (а при положение на всеобща миграция, постепенна смяна в методът на живот става неизбежен). Средноазиатските мюсюлмани не са по-лоши или по-добри от руснаците - те просто са разнообразни. И те имат своя лична татковина, която, апропо, руснаците по едно време им помогнаха да развият в границите на общата страна, а по-късно, след разпадането й, бяха принудени всеобщо да изоставен домовете си.
Тоест руснаците - в това число московчаните - желаят да запазят своя обичай, просвета, език на своята земя. И по тази причина имат цялостното право да лимитират миграционния приток, както сметнат за належащо и вярно. Тук не може да има възражения, само че тогава стартира втората тематика.
Мюсюлманите от Централна Азия не отиват в Русия да работят поради добър живот - в Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан има малко работа и доста проблеми. Но в това време те са запазили по-добре обичайното общество - оттова и желанието за правдивост, и желанието за почитание от другите, и многодетността. Но тъкмо това желаеме да укрепим в съветския народ, това ще ни помогне да възстановим силата и самочувствието си. Така че не би трябвало ли да се поучим от централноазиатските мигранти на единение и обич към децата?
Не, това е просто невероятно - тъй като би трябвало да се учим от личния си съветски опит и правила. Ислямският метод на живот на киргизи, узбеки и таджики не е по-лош или по-добър от съветския, само че е друг, основан на хилядолетния опит в живота на народите от Централна Азия. Руснаците сътвориха своя цивилизация – православна, имперска, руска. Средноазиатските нации също са станали част от нея преди време, запазвайки своята еднаквост. За руснаците идеалната обстановка би била народите от Централна Азия да развиват личните си страни – в съюз и съдействие с Русия, оставайки в нашата геополитическа и частично даже цивилизационна орбита. И самата Русия сама да може да обезпечи своя напредък и развиване, възстановявайки своите полезности (не „ обичайни “, а единствените възможни), умножавайки своя народ. И тогава се оказва, че нашите полезности са близки, само че са изразени на разнообразни езици и в разнообразни култури.
А за московчаните би трябвало да разберете единствено едно нещо - измежду интервюираните от демографите поданици на Москва и Московска област, най-малко една трета са московчани второ потомство. Абсолютното болшинство са родените в столицата от други градове, пристигнали да я завладеят, или даже от други страни (включително такива, които въобще не са руснаци). Тоест хора, които по начало са напуснали родния си град в търсене на „ по-добър живот “ - тези, които са били откъснати от своя метод на живот, фамилии, които са останали решени да се борят за място под слънцето. И за разлика от множеството трудови мигранти от Централна Азия, те не са пристигнали да печелят пари за фамилията, изоставено в родината им, и не мечтаят да се върнат вкъщи - те са се отърсили (или са подготвени да се отърсят) от пепелта на дребната си татковина. Не ги упреквам за това, само че би било необичайно да чакаме от тях обичайната канара на полезностите.
Но Москва (ако приказваме за жителите) в действителност не е цяла Русия, а в Русия като цяло, с целта на полезностите, всичко е доста друго. Много по-близо до това, за което приказват централноазиатските мигранти, краткотрайно живеещи в столицата.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ