Най-голямото родословно дърво на човечеството разкрива историята на вида ни
Най-изчерпателното родословие на Хомо сапиенс до момента разкри, че хората на всички места са от едно семейство, заяви Ройтерс.
Изследователите подчертаха това, съобщавайки за проучването си, осъществено въз основата на модерни и антични геномни данни за повече от 3600 души от целия свят. Те нарекоха резултатите " генеалогията на всеки човек ".
Проучването оказва помощ бъде обрисувано човешкото генетично многообразие и да бъде показано в карта по какъв начин хората по света са свързани между тях - от появяването на типа ни в Африка и разпространяването му по целия свят.
Най-старите корени на днешното човешко генетично многообразие доближават до Североизточна Африка във времето преди появяването на нашия тип, съгласно Антъни Уайлдър Уонс, генетик в института „ Броуд " на Масачузетския софтуерен институт и Харвардския университет и началник на проучването, оповестено в сп. „ Сайънс ".
" Най-ранните предшественици, които идентифицираме, водят началото си до географско място, което е в актуален Судан. Те са живели преди повече от един милион години - което е доста по-рано от сегашните оценки за възрастта на Хомо сапиенс - 250 000 до 300 000 години. Така че елементи от нашия геном са билинаследени от човеци, които не бихме разпознали като модерни хора " - споделя Уонс.
Този генетичен принос на милион години евентуално идва от Хомо еректус, живял преди към 1,9 милиона години допреди 110 000 години. Той е бил първият тип в човешката еволюция с тяло с пропорции, наподобяващи нашите.
Изследването, ръководено от оксфордския Big Data Intitute, също по този начин документира по какъв начин изчезнали човешки типове като денисовците и неандерталците са оставили генетични потомци измежду актуалните хора по целия свят, само че не и в Африка. То дава информация по кое време и къде е имало огромни промени в популациите, като изселването от Африка, довело Хомо сапиенс освен до далечни земи само че и до кръстосване с денисовци и неандерталци.
" Нашият способ употребява ДНК последователности, с цел да научим за античните взаимоотношенията сред индивидите. Неофициално това, което се опитваме да създадем, е да проследим по какъв начин генетичните разновидности, настъпили в предците ни, и частите от генома, в които те са се появили, са били предадени през поколенията до наши дни ", споделя Уонс.
От други проучвания е известно, че групи от Хомо сапиенс са напуснали Африка по друго време в древността. Новото проучване демонстрира, че най-значимите миграции са били преди към 72 000 години.
Изследването насочва към опция Хомо сапиенс да е населил Северна и Южна Америка и Океания доста преди най-ранните археологически доказателства за човешко наличие в тези райони.
" Нашият способ пресмята, че е имало човешки предшественици в Америка преди 56 000 години... и в Океания - по-специално в Папуа Нова Гвинея - преди 140 000 години ", споделя Уонс. " Но това не е твърдо доказателство като радиовъглеродно датиран инструмент или вкаменелост. "
Изследователите построяват генеаложкото дърво благодарение на 3 601 генетични проби от хора по целия свят и осем антични проби. Най-старата е от остатъци на неандерталец на към 110 000 години от сибирска пещера. Те са изследвали фрагменти от генома на 3500 антични хора, само че не са ги присъединили директно в генеалогията.
" Историята на човечеството е записана в нашите гени ", споделя Уонс, " и реконструирането на нашата генеалогия ни разрешава да прочетем тази история. "
Информацията е на Българска телеграфна агенция
Изследователите подчертаха това, съобщавайки за проучването си, осъществено въз основата на модерни и антични геномни данни за повече от 3600 души от целия свят. Те нарекоха резултатите " генеалогията на всеки човек ".
Проучването оказва помощ бъде обрисувано човешкото генетично многообразие и да бъде показано в карта по какъв начин хората по света са свързани между тях - от появяването на типа ни в Африка и разпространяването му по целия свят.
Най-старите корени на днешното човешко генетично многообразие доближават до Североизточна Африка във времето преди появяването на нашия тип, съгласно Антъни Уайлдър Уонс, генетик в института „ Броуд " на Масачузетския софтуерен институт и Харвардския университет и началник на проучването, оповестено в сп. „ Сайънс ".
" Най-ранните предшественици, които идентифицираме, водят началото си до географско място, което е в актуален Судан. Те са живели преди повече от един милион години - което е доста по-рано от сегашните оценки за възрастта на Хомо сапиенс - 250 000 до 300 000 години. Така че елементи от нашия геном са билинаследени от човеци, които не бихме разпознали като модерни хора " - споделя Уонс.
Този генетичен принос на милион години евентуално идва от Хомо еректус, живял преди към 1,9 милиона години допреди 110 000 години. Той е бил първият тип в човешката еволюция с тяло с пропорции, наподобяващи нашите.
Изследването, ръководено от оксфордския Big Data Intitute, също по този начин документира по какъв начин изчезнали човешки типове като денисовците и неандерталците са оставили генетични потомци измежду актуалните хора по целия свят, само че не и в Африка. То дава информация по кое време и къде е имало огромни промени в популациите, като изселването от Африка, довело Хомо сапиенс освен до далечни земи само че и до кръстосване с денисовци и неандерталци.
" Нашият способ употребява ДНК последователности, с цел да научим за античните взаимоотношенията сред индивидите. Неофициално това, което се опитваме да създадем, е да проследим по какъв начин генетичните разновидности, настъпили в предците ни, и частите от генома, в които те са се появили, са били предадени през поколенията до наши дни ", споделя Уонс.
От други проучвания е известно, че групи от Хомо сапиенс са напуснали Африка по друго време в древността. Новото проучване демонстрира, че най-значимите миграции са били преди към 72 000 години.
Изследването насочва към опция Хомо сапиенс да е населил Северна и Южна Америка и Океания доста преди най-ранните археологически доказателства за човешко наличие в тези райони.
" Нашият способ пресмята, че е имало човешки предшественици в Америка преди 56 000 години... и в Океания - по-специално в Папуа Нова Гвинея - преди 140 000 години ", споделя Уонс. " Но това не е твърдо доказателство като радиовъглеродно датиран инструмент или вкаменелост. "
Изследователите построяват генеаложкото дърво благодарение на 3 601 генетични проби от хора по целия свят и осем антични проби. Най-старата е от остатъци на неандерталец на към 110 000 години от сибирска пещера. Те са изследвали фрагменти от генома на 3500 антични хора, само че не са ги присъединили директно в генеалогията.
" Историята на човечеството е записана в нашите гени ", споделя Уонс, " и реконструирането на нашата генеалогия ни разрешава да прочетем тази история. "
Информацията е на Българска телеграфна агенция
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ