Ерик Рубин: Вече работя за визита на президента Тръмп в София
Най-голямото предизвикателство за България е обвързвано с региона, който е покрай границите ви, споделя американският дипломат в София
- Обикновено американските дипломати се приготвят доста добре преди мандат, не се колебая и за вас. След повече от една година тук, с кое се оказахте неопитен, господин дипломат? С какво най-вече ви изненада България?
- Бях идвал в България преди доста време, само че единствено в София. Нямах никаква визия за вътрешността на страната. И това, може да се каже, че беше най-голямата ми позитивна изненада – хубостта и разнообразието на страната. България не е огромна, само че в границите й има невероятни естествени благосъстояния, археологически и исторически забележителности. И пътувайки из вътрешността на страната, в действителност бях сюрпризиран какъв брой е красиво тук и какъв брой доста история има, където и да идеш.
- Тоест единствено позитивни изненади?
- Да, тъй като с провокациите, пред които България е изправена, съм наясно отпреди и те не са изненада за мен. Особено тези, които са свързани с географското местонахождение на страната и с рецесиите в района и света. Или пък демографската рецесия и други проблеми – всичко това ми беше ясно, преди да дойда.
- Видеото, което направихте в посолството на Съединени американски щати, с цел да поздравите българите за 24 май, се трансформира в същински шлагер в мрежата. Вие персонално какъв брой куплета от “Върви, народе възродени ” научихте наизуст?
- Само последния: “Бъдете преблагословени, о, вий, Методий и Кирил, отци на българското познание, създатели на наший диалект благ! ”. Всеки един от нас научи по един куплет и това бе събрано като групово изпитание. Четохме доста пъти цялата поема, само че на мен се падна да наизустя последните куплети.
- Четете ли българска лирика?
- Малко. Не съм от най-големите фенове на лирика по принцип, само че когато се опитваш да схванеш историята на едно място, това е значим миг.
- В момента върви една, дано я назовем, война за паметниците. Вероятно следите полемиката за монумента пред НДК, кранът, който го демонтира, бе разпален. През май вие открихте монумент на президента Рейгън, който бе залят с бяла багра, паметникът на Съветската войска също бива обругаван постоянно. Как гледате на всичко това?
- На първо място би трябвало да осъдим всеки акт на вандализъм. Няма опрощение за това, което се случи с крана пред НДК, както няма опрощение и за обругаването на монументи.
В София могат
да се видят
много ужасни
графити
Виждал съм нетолерантни графити, виждал съм свастики и мисля, че това е доста отрицателен феномен. Може би хората, които стоят зад това, считат, че по този начин показват позиция, само че това е само рушене, а в доста случаи нарушава нечия благосъстоятелност. Мисля, че не би трябвало да влизаме в такава, както вие я наричате, “война за монументи ”. Паметниците имат смисъл, те имат история. Вандализмът не е отговор. Трябва да се отговори с отворен и прям спор за българската история. Бих се радвал да видя повече такива диспути за основни интервали в българската история, за значими събития. Това би било доста по-конструктивно, в сравнение с да се заливат скулптури с багра или да се палят кранове.
- Ако би трябвало да работите за посещаване на президента Тръмп в София, с какви причини бихте убедили администрацията на Белия дом, че такава аудиенция е значима? Можете ли да посочите 5 аргументи за какво президентът на Съединени американски щати е добре да посети България?
- Първо, би трябвало да ви кажа, че аз към този момент работя за посещаване на президента Тръмп в България.
- Така ли?
- Абсолютно! Макар че нищо не мога да обещая, тъй като това не зависи от мен, само че несъмнено съм си сложил такава цел. Има доста положителни аргументи, които биха могли да се посочат като причини. Най-важният измежду тях би бил тясното съдействие, което Съединени американски щати и България имат през днешния ден в толкоз доста области. Бих показал ролята на България като значим сътрудник на НАТО и като съдружник и другар в сложен район, имайки поради, че страната е външна граница на Европейски Съюз във връзка с Близкия изток.
Да се поддържа
България в този
миг, би било
доста значимо
и това може да се окаже фактор. Друг фактор би бил страхотното съдействие, което имаме в областта на сигурността и защитата. Свидетелство за това имаше даже тази седмица с началото на учението Saber Guardian – най-голямото в Европа и сигурно най-голямото в България, откогато страната ви е влезнала в НАТО. Наистина имаме извънредно положително съдействие по време на задачи, а от време на време и воювайки един до друг - два пъти в Ирак, в Афганистан, в Косово, в Босна и в Либия. Въобще има доста свидетелства за взаимната ни работа, а когато се наложи, и в взаимните ни борби.
Имаме и отлично съдействие във връзка с транснационалните закани, пред които светът е изправен, в това число битката с тероризма, проведената престъпност, миграцията, изключително неналичието на надзор над миграционните процеси, с които се сблъскваме в този момент. И още ред въпроси, в които България е добър сътрудник, с който си сътрудничим.
Бих добавил и икономическата сфера – американските вложения и фирмите, които основават работни места тук, подпомагайки развиването на българската стопанска система. Американската комерсиална камара е една от най-големите в района и
приказваме за
повече от
1 милиард
$ директни
вложения през
последните
5 години
Това е доста позитивна статистика. Да не забравяме и човешките взаимоотношения, фактът, че те датират още от XIX век – поддръжката на Съединени американски щати за независимостта на България и първите американски просветителни институции тук. Американският лицей в София е основан дори още преди независимостта, т.е. преди повече от 150 години.
Днес приказваме за повече от 100 хиляди български младежи, които посещават Съединени американски щати по програмата за работа и пътешестване (студентските бригади). Много българи имат американско поданство и също по този начин доста американци живеят в България. Всичко това обогатява българо-американските връзки.
- Казвате, че сред България и Съединени американски щати има незабравим прогрес в съдействието в защитата. В какво се показва?
- Както загатнах, тази и другата седмица имаме огромни взаимни военни учения, в които за присъединяване са пристигнали освен американски военни, само че и представители на повече от 20 страни – членки на НАТО, и партньорски страни. Това е доста съответен образец, който показва опциите ни да работим дружно, да упражняваме дружно и в случай че се наложи – да се приготвяме да водиме война дружно. Програмите ни за военно образование, наред с тези на НАТО, приготвят ново потомство български офицери и военнослужещи.
Ефективността, с която работихме дружно и продължаваме да работим в доста тясно съдействие тук-там като Афганистан да вземем за пример, демонстрира равнището на взаимното съгласие, което е в действителност впечатляващо. И нещо изключително значимо – доста от българските военни командири имат опит от образование и тренинг в Съединени американски щати, работейки с нашите въоръжени сили и тези на сътрудниците ни от НАТО. Всичко това заздравява връзките посред ни.
- Обикновено американските изтребители Ф-16 не губят в пердах. Политическата борба за Ф-16 в България сякаш наподобява изгубена обаче. Не сте ли склонен?
- Не, не бих се съгласил с тази оценка. Модернизацията е нужна, тя е сериозно значима. Няма по какъв начин през 2017 година и по-нататък да имате преобладаваща военна техника от руската епоха. И освен тъй като не е съвместима със стандартите на НАТО, а просто тъй като по принцип е повече от 20-годишна. Нуждата от възстановяване на военните ви благоприятни условия за деяние по суша, въздух и вода е безспорна. Въпросът обаче е в детайлите – по какъв начин ще се направи това, каква ще е цената и какво ще е въоръжението. Ние поддържаме концепцията, че България би трябвало да харчи умно, само че като част от груповата защита на НАТО не е без значение какво ще бъде тъкмо въоръжението – самолети, сухопътни машини и военноморски съдове.
Това не е елементарен избор, изключително откакто става дума за доста пари. Както сподели министър-председателят, комисията, която се занимава с тези параметри, ще е подготвена с отчета си през септември и по-късно ще се направи цялостен обзор и всички благоприятни условия ще бъдат поставени на масата. Нищо още не е решено и по тази причина считам, че е прибързано да се споделя, че нещо е признато или пък е отхвърлено. Ние
не желаеме да
се намесваме
в суверенното
решение на
българските
управляващи
по какъв начин да похарчат парите си и по какъв начин да модернизират въоръжените си сили, само че считаме, че е доста значимо всяка техника да е съвместима със стандартите на НАТО и на силите на НАТО, в това число и тези в региона, както и да се е потвърдила в пердах. Мисля, че в края на краищата ще бъде взето вярното решение, каквото и да е то.
- Как гледате на концепцията, стартирана у нас от премиера Борисов, за групово участие на Европейски Съюз в НАТО?
- Това е концепция, която се дискутира вътре в НАТО, не просто от България, а и от други страни-членки на Европейски Съюз. Канцлерът Меркел и други водачи също разискват концепцията. По принцип това наподобява доста положителна идея, дотолкоз, доколкото тя ще способства за повишение на качествата на НАТО, ще усили опциите на обособените страни - членки от Европейски Съюз, да се самоотбраняват или да се отбраняват взаимно, което ще ускори отбранителния дух на целия алианс. Краткият ми отговор е, в случай че тази концепция успее да се потвърди, ще способства за опциите на организацията и ние бихме я разгледали като нещо положително. Заедно с това мислим,че е значимо всички съдружници да се придържат към уговорката си да реализират два % от своя Брутният вътрешен продукт за отбранителни разноски. Така че в случай че тази концепция идва не като размиване, а като надграждане над този ангажимент, тя е доста позитивна.
- А какво смятате за наклонността, която се постанова след думите на канцлера Меркел, че страните - членки на Европейски Съюз, към този момент не могат да разчитат на своите обичайни съдружници Съединени американски щати и Англия и би трябвало да търсят общ път без тях?
- Ние не разбираме по този начин забележката на канцлера Меркел. Според мен изявлението й бе ориентирано по-скоро към нейните хора, към немските жители и някои други страни от Европейски Съюз, и целеше да каже: Ние би трябвало да създадем повече за себе си, би трябвало да се погрижим повече за защитата си и за личната си сигурност. Тя говореше за повишаване на разноските за защита – нещо, което ние поддържаме. Както знаете, от страна на Съединени американски щати от дълго време има схващане, че
съдружниците
би трябвало да поемат
по-голям дял
от разноските
на алианса. Мисля, че президентът Тръмп предходната седмица във Варшава задоволително ясно преповтори уговорките на Съединени американски щати към съдружниците и член 5, изключително във връзка с съдружниците ни в Централна и Източна Европа. Няма смяна в отношението на Съединени американски щати към осъществяване на поетите задължения към сътрудниците, само че поддържаме концепцията, че съдружниците могат и би трябвало да създадат повече за алианса като цяло, а и като подготовка в процеса на самозащита.
- Възможно е след време американските жители да посещават страните от Европа с визи, има такава концепция, по която работи Европейската комисия. Как ви се коства тази алтернатива?
- Имаме натоварен разговор с Европейски Съюз по въпроса за визите. Страните - членки на съюза, които не са освободени от визи, а и самата Еврокомисия, не са щастливи от тази липса на баланс. Често се постанова да изяснявам това в България по явни аргументи – визовата политика е прерогатив на Конгреса и е обвързана с доста характерни критерии, които като закон могат да бъдат изменени единствено от Конгреса. Разбирам причините и персоналното ми мнение е, че
жителите на
всички страни
от Европейски Съюз би трябвало да
пътуват без визи за Съединени американски щати, както американците имат право на това в Европейски Съюз. Това е наша цел, несъмнено е цел на държавното управление, само че това не е въпрос на политическо решение, тъй като става дума за закон и критерии, които регистрират % на отказаните визи или получателите на визи, които са останали незаконно в страната. И това може да бъде променено единствено от Конгреса. В България има избран прогрес. Ще загатна, че
85% от
българите,
кандидатствали
за американска
виза, я
получават. Повечето от тези бизнес и туристически визи са за 10 години и могат да бъдат възобновени без персонално явяване на изявление след 10 години. Така че вършим всичко допустимо да улесним процеса и множеството българи, които желаят, получават виза. Това няма нищо общо с ситуацията отпреди 20 години.
- Кои са най-големите проблеми на България съгласно вас? С прозрачността, корупцията, с върховенството на закона, с демографията?
- Всичко това, само че мисля, че най-голямото предизвикателство в този по този начин цялостен с провокации свят е неустойчивостта, която съществува в доста елементи на света, само че изключително в региони, които не са надалеч от границите на България. Това оказва въздействие и върху казуса с миграцията, което съгласно нас е напълно разбираемо да се приема като съществено предизвикателство. Особено за външните граници на Европейски Съюз при политика на отворени граници и свят без огради и стени, в този момент, след края на студената война, България е принудена да прави повече, с цел да управлява своите граници. Това е развой, в който Съединени американски щати оказват помощ и ще не престават да го вършат. Но това въпреки всичко е проблем на националната сигурност, по тази причина съществува
нуждата
да контролирате
границите си
Демографският проблем е огромен, несъмнено, и не може да бъде пренебрегнат. Когато се видят статистиките и когато беседваме с млади българи, излиза наяве, че забележителен брой от тези младежи възнамеряват да излязат от страната, с цел да учат или работят. Демографското предизвикателство не се дължи единствено на отрицателни предпоставки, а и на свободата. Свободата е хубаво нещо.
Самият факт, че младото потомство е свободно да пътува, да работи и учи е нещо хубаво и няма по какъв начин да бъде подложено на критика.
Отговорът на това предизвикателство може да бъде единствено повече положителни благоприятни условия за работа и опит да се привлекат повече вложения. Защо не и повече американски вложения, което ще отвори повече работни места и ще притегли повече младежи, като ги убеди да останат тук, където могат да имат добра работа и добър живот.
Това несъмнено е предизвикателство и е нещо, върху което Американската комерсиална камара поставя старания дружно с работодатели, дружно с посолството и други институции. Другата част от това предизвикателство е обвързвана с образованието, където се обръща внимание на младото потомство посредством разнообразни стратегии на посолството и на фондация “Америка за България ”.
Става дума за подкрепяне на училищен стратегии, езикова подготовка по британски и изобщо подкрепяне на България да усъвършенства просветителната си система, което е доста значимо. Няма спор, че върховенството на закона е една от най-важните тематики и това е предизвикателство за доста страни, освен за България. Има доста какво да се направи за прозрачността за вложителите, за основаване на доверие в правосъдната система и във връзка с битката с корупцията. И ние несъмнено се опитваме да поддържаме всичко това посредством наши стратегии и посредством фондации като “Америка за България ”. Имаме доста триумфи, само че и още доста има какво да се направи. Мисля, че икономическата обстановка в света е предизвикателство също. Това е и повода да работим с Европейски Съюз за намиране на път за повишение на виталния стандарт и приходите в страна като България – най-бедната в Европейски Съюз. И с това да се опитаме да убедим хората, че животът може да стане по-добър.
- Обикновено американските дипломати се приготвят доста добре преди мандат, не се колебая и за вас. След повече от една година тук, с кое се оказахте неопитен, господин дипломат? С какво най-вече ви изненада България?
- Бях идвал в България преди доста време, само че единствено в София. Нямах никаква визия за вътрешността на страната. И това, може да се каже, че беше най-голямата ми позитивна изненада – хубостта и разнообразието на страната. България не е огромна, само че в границите й има невероятни естествени благосъстояния, археологически и исторически забележителности. И пътувайки из вътрешността на страната, в действителност бях сюрпризиран какъв брой е красиво тук и какъв брой доста история има, където и да идеш.
- Тоест единствено позитивни изненади?
- Да, тъй като с провокациите, пред които България е изправена, съм наясно отпреди и те не са изненада за мен. Особено тези, които са свързани с географското местонахождение на страната и с рецесиите в района и света. Или пък демографската рецесия и други проблеми – всичко това ми беше ясно, преди да дойда.
- Видеото, което направихте в посолството на Съединени американски щати, с цел да поздравите българите за 24 май, се трансформира в същински шлагер в мрежата. Вие персонално какъв брой куплета от “Върви, народе възродени ” научихте наизуст?
- Само последния: “Бъдете преблагословени, о, вий, Методий и Кирил, отци на българското познание, създатели на наший диалект благ! ”. Всеки един от нас научи по един куплет и това бе събрано като групово изпитание. Четохме доста пъти цялата поема, само че на мен се падна да наизустя последните куплети.
- Четете ли българска лирика?
- Малко. Не съм от най-големите фенове на лирика по принцип, само че когато се опитваш да схванеш историята на едно място, това е значим миг.
- В момента върви една, дано я назовем, война за паметниците. Вероятно следите полемиката за монумента пред НДК, кранът, който го демонтира, бе разпален. През май вие открихте монумент на президента Рейгън, който бе залят с бяла багра, паметникът на Съветската войска също бива обругаван постоянно. Как гледате на всичко това?
- На първо място би трябвало да осъдим всеки акт на вандализъм. Няма опрощение за това, което се случи с крана пред НДК, както няма опрощение и за обругаването на монументи.
В София могат
да се видят
много ужасни
графити
Виждал съм нетолерантни графити, виждал съм свастики и мисля, че това е доста отрицателен феномен. Може би хората, които стоят зад това, считат, че по този начин показват позиция, само че това е само рушене, а в доста случаи нарушава нечия благосъстоятелност. Мисля, че не би трябвало да влизаме в такава, както вие я наричате, “война за монументи ”. Паметниците имат смисъл, те имат история. Вандализмът не е отговор. Трябва да се отговори с отворен и прям спор за българската история. Бих се радвал да видя повече такива диспути за основни интервали в българската история, за значими събития. Това би било доста по-конструктивно, в сравнение с да се заливат скулптури с багра или да се палят кранове.
- Ако би трябвало да работите за посещаване на президента Тръмп в София, с какви причини бихте убедили администрацията на Белия дом, че такава аудиенция е значима? Можете ли да посочите 5 аргументи за какво президентът на Съединени американски щати е добре да посети България?
- Първо, би трябвало да ви кажа, че аз към този момент работя за посещаване на президента Тръмп в България.
- Така ли?
- Абсолютно! Макар че нищо не мога да обещая, тъй като това не зависи от мен, само че несъмнено съм си сложил такава цел. Има доста положителни аргументи, които биха могли да се посочат като причини. Най-важният измежду тях би бил тясното съдействие, което Съединени американски щати и България имат през днешния ден в толкоз доста области. Бих показал ролята на България като значим сътрудник на НАТО и като съдружник и другар в сложен район, имайки поради, че страната е външна граница на Европейски Съюз във връзка с Близкия изток.
Да се поддържа
България в този
миг, би било
доста значимо
и това може да се окаже фактор. Друг фактор би бил страхотното съдействие, което имаме в областта на сигурността и защитата. Свидетелство за това имаше даже тази седмица с началото на учението Saber Guardian – най-голямото в Европа и сигурно най-голямото в България, откогато страната ви е влезнала в НАТО. Наистина имаме извънредно положително съдействие по време на задачи, а от време на време и воювайки един до друг - два пъти в Ирак, в Афганистан, в Косово, в Босна и в Либия. Въобще има доста свидетелства за взаимната ни работа, а когато се наложи, и в взаимните ни борби.
Имаме и отлично съдействие във връзка с транснационалните закани, пред които светът е изправен, в това число битката с тероризма, проведената престъпност, миграцията, изключително неналичието на надзор над миграционните процеси, с които се сблъскваме в този момент. И още ред въпроси, в които България е добър сътрудник, с който си сътрудничим.
Бих добавил и икономическата сфера – американските вложения и фирмите, които основават работни места тук, подпомагайки развиването на българската стопанска система. Американската комерсиална камара е една от най-големите в района и
приказваме за
повече от
1 милиард
$ директни
вложения през
последните
5 години
Това е доста позитивна статистика. Да не забравяме и човешките взаимоотношения, фактът, че те датират още от XIX век – поддръжката на Съединени американски щати за независимостта на България и първите американски просветителни институции тук. Американският лицей в София е основан дори още преди независимостта, т.е. преди повече от 150 години.
Днес приказваме за повече от 100 хиляди български младежи, които посещават Съединени американски щати по програмата за работа и пътешестване (студентските бригади). Много българи имат американско поданство и също по този начин доста американци живеят в България. Всичко това обогатява българо-американските връзки.
- Казвате, че сред България и Съединени американски щати има незабравим прогрес в съдействието в защитата. В какво се показва?
- Както загатнах, тази и другата седмица имаме огромни взаимни военни учения, в които за присъединяване са пристигнали освен американски военни, само че и представители на повече от 20 страни – членки на НАТО, и партньорски страни. Това е доста съответен образец, който показва опциите ни да работим дружно, да упражняваме дружно и в случай че се наложи – да се приготвяме да водиме война дружно. Програмите ни за военно образование, наред с тези на НАТО, приготвят ново потомство български офицери и военнослужещи.
Ефективността, с която работихме дружно и продължаваме да работим в доста тясно съдействие тук-там като Афганистан да вземем за пример, демонстрира равнището на взаимното съгласие, което е в действителност впечатляващо. И нещо изключително значимо – доста от българските военни командири имат опит от образование и тренинг в Съединени американски щати, работейки с нашите въоръжени сили и тези на сътрудниците ни от НАТО. Всичко това заздравява връзките посред ни.
- Обикновено американските изтребители Ф-16 не губят в пердах. Политическата борба за Ф-16 в България сякаш наподобява изгубена обаче. Не сте ли склонен?
- Не, не бих се съгласил с тази оценка. Модернизацията е нужна, тя е сериозно значима. Няма по какъв начин през 2017 година и по-нататък да имате преобладаваща военна техника от руската епоха. И освен тъй като не е съвместима със стандартите на НАТО, а просто тъй като по принцип е повече от 20-годишна. Нуждата от възстановяване на военните ви благоприятни условия за деяние по суша, въздух и вода е безспорна. Въпросът обаче е в детайлите – по какъв начин ще се направи това, каква ще е цената и какво ще е въоръжението. Ние поддържаме концепцията, че България би трябвало да харчи умно, само че като част от груповата защита на НАТО не е без значение какво ще бъде тъкмо въоръжението – самолети, сухопътни машини и военноморски съдове.
Това не е елементарен избор, изключително откакто става дума за доста пари. Както сподели министър-председателят, комисията, която се занимава с тези параметри, ще е подготвена с отчета си през септември и по-късно ще се направи цялостен обзор и всички благоприятни условия ще бъдат поставени на масата. Нищо още не е решено и по тази причина считам, че е прибързано да се споделя, че нещо е признато или пък е отхвърлено. Ние
не желаеме да
се намесваме
в суверенното
решение на
българските
управляващи
по какъв начин да похарчат парите си и по какъв начин да модернизират въоръжените си сили, само че считаме, че е доста значимо всяка техника да е съвместима със стандартите на НАТО и на силите на НАТО, в това число и тези в региона, както и да се е потвърдила в пердах. Мисля, че в края на краищата ще бъде взето вярното решение, каквото и да е то.
- Как гледате на концепцията, стартирана у нас от премиера Борисов, за групово участие на Европейски Съюз в НАТО?
- Това е концепция, която се дискутира вътре в НАТО, не просто от България, а и от други страни-членки на Европейски Съюз. Канцлерът Меркел и други водачи също разискват концепцията. По принцип това наподобява доста положителна идея, дотолкоз, доколкото тя ще способства за повишение на качествата на НАТО, ще усили опциите на обособените страни - членки от Европейски Съюз, да се самоотбраняват или да се отбраняват взаимно, което ще ускори отбранителния дух на целия алианс. Краткият ми отговор е, в случай че тази концепция успее да се потвърди, ще способства за опциите на организацията и ние бихме я разгледали като нещо положително. Заедно с това мислим,че е значимо всички съдружници да се придържат към уговорката си да реализират два % от своя Брутният вътрешен продукт за отбранителни разноски. Така че в случай че тази концепция идва не като размиване, а като надграждане над този ангажимент, тя е доста позитивна.
- А какво смятате за наклонността, която се постанова след думите на канцлера Меркел, че страните - членки на Европейски Съюз, към този момент не могат да разчитат на своите обичайни съдружници Съединени американски щати и Англия и би трябвало да търсят общ път без тях?
- Ние не разбираме по този начин забележката на канцлера Меркел. Според мен изявлението й бе ориентирано по-скоро към нейните хора, към немските жители и някои други страни от Европейски Съюз, и целеше да каже: Ние би трябвало да създадем повече за себе си, би трябвало да се погрижим повече за защитата си и за личната си сигурност. Тя говореше за повишаване на разноските за защита – нещо, което ние поддържаме. Както знаете, от страна на Съединени американски щати от дълго време има схващане, че
съдружниците
би трябвало да поемат
по-голям дял
от разноските
на алианса. Мисля, че президентът Тръмп предходната седмица във Варшава задоволително ясно преповтори уговорките на Съединени американски щати към съдружниците и член 5, изключително във връзка с съдружниците ни в Централна и Източна Европа. Няма смяна в отношението на Съединени американски щати към осъществяване на поетите задължения към сътрудниците, само че поддържаме концепцията, че съдружниците могат и би трябвало да създадат повече за алианса като цяло, а и като подготовка в процеса на самозащита.
- Възможно е след време американските жители да посещават страните от Европа с визи, има такава концепция, по която работи Европейската комисия. Как ви се коства тази алтернатива?
- Имаме натоварен разговор с Европейски Съюз по въпроса за визите. Страните - членки на съюза, които не са освободени от визи, а и самата Еврокомисия, не са щастливи от тази липса на баланс. Често се постанова да изяснявам това в България по явни аргументи – визовата политика е прерогатив на Конгреса и е обвързана с доста характерни критерии, които като закон могат да бъдат изменени единствено от Конгреса. Разбирам причините и персоналното ми мнение е, че
жителите на
всички страни
от Европейски Съюз би трябвало да
пътуват без визи за Съединени американски щати, както американците имат право на това в Европейски Съюз. Това е наша цел, несъмнено е цел на държавното управление, само че това не е въпрос на политическо решение, тъй като става дума за закон и критерии, които регистрират % на отказаните визи или получателите на визи, които са останали незаконно в страната. И това може да бъде променено единствено от Конгреса. В България има избран прогрес. Ще загатна, че
85% от
българите,
кандидатствали
за американска
виза, я
получават. Повечето от тези бизнес и туристически визи са за 10 години и могат да бъдат възобновени без персонално явяване на изявление след 10 години. Така че вършим всичко допустимо да улесним процеса и множеството българи, които желаят, получават виза. Това няма нищо общо с ситуацията отпреди 20 години.
- Кои са най-големите проблеми на България съгласно вас? С прозрачността, корупцията, с върховенството на закона, с демографията?
- Всичко това, само че мисля, че най-голямото предизвикателство в този по този начин цялостен с провокации свят е неустойчивостта, която съществува в доста елементи на света, само че изключително в региони, които не са надалеч от границите на България. Това оказва въздействие и върху казуса с миграцията, което съгласно нас е напълно разбираемо да се приема като съществено предизвикателство. Особено за външните граници на Европейски Съюз при политика на отворени граници и свят без огради и стени, в този момент, след края на студената война, България е принудена да прави повече, с цел да управлява своите граници. Това е развой, в който Съединени американски щати оказват помощ и ще не престават да го вършат. Но това въпреки всичко е проблем на националната сигурност, по тази причина съществува
нуждата
да контролирате
границите си
Демографският проблем е огромен, несъмнено, и не може да бъде пренебрегнат. Когато се видят статистиките и когато беседваме с млади българи, излиза наяве, че забележителен брой от тези младежи възнамеряват да излязат от страната, с цел да учат или работят. Демографското предизвикателство не се дължи единствено на отрицателни предпоставки, а и на свободата. Свободата е хубаво нещо.
Самият факт, че младото потомство е свободно да пътува, да работи и учи е нещо хубаво и няма по какъв начин да бъде подложено на критика.
Отговорът на това предизвикателство може да бъде единствено повече положителни благоприятни условия за работа и опит да се привлекат повече вложения. Защо не и повече американски вложения, което ще отвори повече работни места и ще притегли повече младежи, като ги убеди да останат тук, където могат да имат добра работа и добър живот.
Това несъмнено е предизвикателство и е нещо, върху което Американската комерсиална камара поставя старания дружно с работодатели, дружно с посолството и други институции. Другата част от това предизвикателство е обвързвана с образованието, където се обръща внимание на младото потомство посредством разнообразни стратегии на посолството и на фондация “Америка за България ”.
Става дума за подкрепяне на училищен стратегии, езикова подготовка по британски и изобщо подкрепяне на България да усъвършенства просветителната си система, което е доста значимо. Няма спор, че върховенството на закона е една от най-важните тематики и това е предизвикателство за доста страни, освен за България. Има доста какво да се направи за прозрачността за вложителите, за основаване на доверие в правосъдната система и във връзка с битката с корупцията. И ние несъмнено се опитваме да поддържаме всичко това посредством наши стратегии и посредством фондации като “Америка за България ”. Имаме доста триумфи, само че и още доста има какво да се направи. Мисля, че икономическата обстановка в света е предизвикателство също. Това е и повода да работим с Европейски Съюз за намиране на път за повишение на виталния стандарт и приходите в страна като България – най-бедната в Европейски Съюз. И с това да се опитаме да убедим хората, че животът може да стане по-добър.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ