Най-голямата змия в света е анакондата и за нея има

Най-голямата змия в света е анакондата и за нея има най-вече легенди затова. Легендите за змията са толкоз доста, че е мъчно да се дефинира къде свършва истината и къде стартира измислицата.

Причината за това пресилване се крие освен в размера на това влечуго, а също и в тайнствения живот, който води в непристъпните местообитания на анакондата.

Любопитството, примесено с огромна доза боязън, съпътства анакондата още от първото публично споменаване на тази змия-гигант в романа на Педро Сиез де Леон Хроники от Перу, основан в далечната 1553 година.

Авторът твърди в творбата си, че описанието му почива на истината и разказва анакондата като голяма змия с червеникава глава и зли зелени очи. Митовете стават с времето все по-удивителни и заради компликациите да се сътвори ясна и сигурна визия за анакондата, тя продължава да бъде обект на всевъзможни спекулации.

Твърде малко се знае за анакондата, само че деликатният прочит на съществуващата литература може да даде достоверна престава за същността и живота на голямото влечуго.

Класификация и етимология на анакондата

Анакондата носи латинско наименование Eunectes и е жанр от едри неотровни змии от фамилията на Боата. Това е полуакватична група змии, включваща най-голямата позната змия в света - зелената анаконда.

Научното наименование идва от гръцки и в превод значи добър плувец.

Змията има и известно име - анаконда, което е обещано от локалните индиански племена в делтата на река Ориноко, което се превежда като змията - исполин от реката. Местните поданици към Амазонка пък я назовават сукуруко - голяма змия.

Съществуват четири типа анаконди:

- Eunectes murinus -Зелена анаконда;

- Eunectes notaeus - Жълта анаконда;

- Eunectes beniensis;

- Eunectes deschauenseei.

Разпространение и местообитания на анакондата

Анакондата във влажните тропически региони на Южна Америка. Най-големи популации има във Венецуела, Парагвай, Боливия. Може да бъде открита относително елементарно в Гвиана и Перу, само че заради обстоятелството, че води доста прикрит и неосезаем от индивида живот не може да се дефинира добре нейната бройка.

Тази змия е воден жител и избира тихи и топли води в реки и канали. Харесва дребни езера в басейна на Амазонка. Прекарва по-голямата част от времето си в или покрай водата като лежи по камъните или в тропическия храсталак, следейки евентуалните си жертви измежду листата.

Когато се почувства в заплаха, анакондата се скрива в близката вода и може да прекара под водната повърхнина доста време. В сухия сезон, когато водата се изпарява, анакондата се заравя в тинята и заспива до настъпването на сезона на дъждовете.

Как наподобява анакондата?

Анакондата е огромно и мощно влечуго. Добре изразен е половият диморфизъм, като женската е по-голяма и даже съумява да изяде мъжкия. Дължината на анакондата доближава приблизително до 5 метра, а тежестта до 97 кг. Носят се митове за анаконди от 11 и 18 метра, а даже и за колоси по 40 метра, само че научният свят ги счита за мит, тъй като не са засичани екземпляри над 6, 5 метра.

Тялото на змията впечатлява с размера си. Ясно се разграничава и опашка. Тялото се състои от 435 прешлена. Ребрата са преносими и разрешават да се гълтам огромна плячка.

Главата на анакондата също е огромна, като черепът се състои от преносими кости, свързани между тях от лигаменти. Благодарение на това анакондата може да отваря необятно устата си и да гълтам хапка, неведнъж надвишаваща размера на личната глава.

Очите на анакондата, както и ноздрите са сложени не в профил, а от горната страна и при следене на плячката, тя оставя ноздрите на повърхността и следи плячката над нея. Положението на очите разрешава да се следи добре жертвата, с помощта на транспарантните ципи, които покриват окото. Когато се потопя във водата, тя затваря ноздрите си със специфични клапани и диша под водата.

Гигантските зъби не съдържат отрова, само че са остри и дълги и ухапването от змия е мъчително, въпреки да не е смъртоносно.

Важен орган на анакондата е езикът, който дава отговор за вкусовите и обонятелните качества.

Кожата на анакондата е суха, тъй като няма лигавици. Цветът е сиво-зелен с жълт или маслинов нюанс, а по гръбначния дирек има черни петна, които разрешават добра дегизировка. Кожата се сменя, като змията се трие в растенията във водата.

Тя няма доста добър слух, само че улавя всяка осцилация с тялото си и през скелета си я изпраща към нервната система. Така дефинира къде тъкмо се намира жертвата и нейната величина.

Трудно е да се дефинира точната дълготрайност на живота. Известно е, че е дейна 5-6 години. Намирана е анаконда на 28 години.

Хранене на анакондата

Независимо дали анакондата ловува във водата или на брега, тя атакува жертвата си внезапно. Може обаче да прекара часове наред в засада на плячката. Когато подобаващата жертва се приближи на положително разстояние, анакондата се хвърля мълниеносно, прилепва се към жертвата и я обгръща със стоманена хватка с мощното си тяло.

Тази змия, сходно на питона, не чупи костите на плячката си, а я обгръща и задушава, стискайки белите дробове и гърдите.

По предписание нейната храна са бозайниците и дребните влечуги. Към бозайниците в района, който населява спадат агути, капибара и други от рода на гризачите, както и водни птици и риби.

По-големите анаконди елементарно могат да обхванат кайман, костенурка или други водни змии. Често обаче се промъкват до селата и нападна селскостопански животни, даже домашни любимци като кучета и котки.

Наблюдава се канибализъм при животните от вода, като възрастните животни атакуват младите. Женската също по този начин атакува и изяжда мъжки по време на съвкуплението.

Самата анаконда може да стане жертва на едри крокодили или диви котки.

Размножаване на анакондата

Анакондата води уединен метод на живот, като се събира с други от типа си единствено по време на размножителния сезон. Обикновено това време съответствува с дъждовния сезон в края на април.

Женската маркира следите си благодарение на феромон за привличане на мъжките. Няколко възрастни мъжкари се скупчват към женската, образувайки разплодни топки. Те провеждат борби за правото да се чифтосат. Мъжкият прегръща женската и я държи със специфични зачатъци, издаващи скърцащи звуци. Тъй като няколко мъжки вземат участие в чифтосването едновременно, не излиза наяве кой е желан: най-големият, най-младият, или този, който успее да избута другите.

При чифтосване на анакондите женската се храни нападателно и може да изяде мъжки, само че това не ги отхвърля от опцията да оставят гените си.

Обикновено бременността при анакондите трае 7 месеца, след което ражда до 40 дребни. Тази змия е живораждаща.. След като изхвърли всички развити змийчета, тя изхвърля неразвитите ембриони и ги изяжда, дружно с мъртвите новородени, като по този начин си обезпечава малко сила, до момента в който може да отиде още веднъж на лов.

Повечето от новородените умира, ставайки жертва на дребни хищници и крокодили, само че половината от потомството може да стигне до зрелост.

Анакондата и индивидът

Първият въпрос, който изниква в съзнанието на всеки човек по отношение на анакондите е може ли тази змия да изяде човек?

Въпреки страшните описа на локалните и легендите, които се описват за хищните чудовищни змии, няма документиран случай анаконда да е изяла човек. Хората не са нейната плячка и змията избира да заобикаля срещата с сходен противник. Все отново заради огромните размери на влечугото локалните също не търсят близка среща с колоса. Особено деликатно се пазят децата, тъй като биха били по-лесна плячка.

Анакондата не е добре проучена и не е вписана измежду предпазените типове в Червената книга.