Христина Христова: Най-голяма е отговорността на българската държава за случващото се в домовете за възрастни хора
" Най-голяма е отговорността на българската страна за протичащото се в домовете за възрастни. В Конституцията е записано: " Държавата подсигурява живота, достолепието и сигурността на жителите ", разяснява в някогашният обществен министър Христина Христова.
Тя добави, че явно няма среда, няма конюнктура хората да дават сигнал и да оповестяват и " това е доста обезпокоително и доста грозно положение на обществото, което е едно безмълвно единодушие на обществото за всичко, което се случва там ".
По думите ѝ това е липса на съществени човешки полезности - съчувствие, състрадание, грижа, взаимопомощ и е в действителност отвратително и нетърпимо.
Подчерта, че тези домове за възрастни не са по Закона за обществените услуги, нямат лиценз или лицензът им е пресечен, не са и приюти по Закона за лечебните заведения.
" Стаи чартърен - това незабавно би трябвало да разсъни съмнението на локалната власт, на кмета, на регионалния шеф, който комуникира с кметовете по Закона за наемните връзки. Какви са тези наематели с деменция, които не осъзнават околната реалност, които са безусловно неподвижни и безпомощни хора ", съобщи Христина Христова.
Директорът на Държавна психиатрична болница " Св. Иван Рилски " доктор Цветеслава Гълъбова разяснява, че хората с психологични болести, настанявани в така наречен стаи чартърен, се нуждаят от по-специални грижи, свързани с метода на другарство с тях, с приемането на лекарства. Според нея казусът е в безапелационния отвод на страната да употребява силата на закона да задължи околните да поставят съответни грижи за тези хора.
" Аз съм сезирала доста пъти прокуратурата по отношение на наши заболели, които са изоставени в болничното заведение заради положението им. Те са добре, не са за болница, само че би трябвало да се поставят грижи. Не можем да ги изпишем, тъй като или не откриваме околните, или те са укриват. И, в случай че ги изпишем, тези хора безусловно ще умрат на улицата, неможейки да поставят грижа за себе си ", добави доктор Цветеслава Гълъбова.
Христина Христова се спря на казуса с неналичието на палиативни грижи за нуждаещите се от тях. Тя акцентира, че от ден на ден възрастни хора се оказват в безпомощно и безизходно положение.
" На доста от тях децата са в чужбина и не могат да се грижат за тях. Няма държавен приют в България. Не знам за какво страната е решила, че тя няма да обезпечава такава грижа за нуждаещите се. Има една клинична пътека за палиативни грижи, т.е. когато индивидът не може изцяло да бъде оздравял, когато нормално е в финален етап в неговия живот, палиативната грижа е да се облекчи страданието, болката, да се запази достолепието на индивида. 20 дни е тази пътека ", сподели още Христина Христова.
Тя добави, че явно няма среда, няма конюнктура хората да дават сигнал и да оповестяват и " това е доста обезпокоително и доста грозно положение на обществото, което е едно безмълвно единодушие на обществото за всичко, което се случва там ".
По думите ѝ това е липса на съществени човешки полезности - съчувствие, състрадание, грижа, взаимопомощ и е в действителност отвратително и нетърпимо.
Подчерта, че тези домове за възрастни не са по Закона за обществените услуги, нямат лиценз или лицензът им е пресечен, не са и приюти по Закона за лечебните заведения.
" Стаи чартърен - това незабавно би трябвало да разсъни съмнението на локалната власт, на кмета, на регионалния шеф, който комуникира с кметовете по Закона за наемните връзки. Какви са тези наематели с деменция, които не осъзнават околната реалност, които са безусловно неподвижни и безпомощни хора ", съобщи Христина Христова.
Директорът на Държавна психиатрична болница " Св. Иван Рилски " доктор Цветеслава Гълъбова разяснява, че хората с психологични болести, настанявани в така наречен стаи чартърен, се нуждаят от по-специални грижи, свързани с метода на другарство с тях, с приемането на лекарства. Според нея казусът е в безапелационния отвод на страната да употребява силата на закона да задължи околните да поставят съответни грижи за тези хора.
" Аз съм сезирала доста пъти прокуратурата по отношение на наши заболели, които са изоставени в болничното заведение заради положението им. Те са добре, не са за болница, само че би трябвало да се поставят грижи. Не можем да ги изпишем, тъй като или не откриваме околните, или те са укриват. И, в случай че ги изпишем, тези хора безусловно ще умрат на улицата, неможейки да поставят грижа за себе си ", добави доктор Цветеслава Гълъбова.
Христина Христова се спря на казуса с неналичието на палиативни грижи за нуждаещите се от тях. Тя акцентира, че от ден на ден възрастни хора се оказват в безпомощно и безизходно положение.
" На доста от тях децата са в чужбина и не могат да се грижат за тях. Няма държавен приют в България. Не знам за какво страната е решила, че тя няма да обезпечава такава грижа за нуждаещите се. Има една клинична пътека за палиативни грижи, т.е. когато индивидът не може изцяло да бъде оздравял, когато нормално е в финален етап в неговия живот, палиативната грижа е да се облекчи страданието, болката, да се запази достолепието на индивида. 20 дни е тази пътека ", сподели още Христина Христова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ