Пет тренда от икономиките на областите
Най-голям годишен растеж през 2018 година регистрира стопанската система на Враца
© Велко Ангелов Промени при локалните работодатели-гиганти местят нагоре или надолу темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт в няколко български области през 2018 година Развитите райони се разрастват през последното десетилетие, само че дребните остават все по-назад. Общото сред всички български области е, че никой не е намерил решение на негативния натурален приръст.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Българската стопанска система може да се забавя паралелно с европейската през последните две години, само че това към момента не е очевидно на районно равнище. Наскоро националната статистика разгласява данните за развиването на регионалните стопански системи за 2018 година Те идват със закъснение от към година, само че демонстрират забавни трендове, които мъчно биха могли да се видят посредством други индикатори.
Картата с годишното изменение на основания районен Брутният вътрешен продукт е шарена. Това, което изпъква, е зависимостта на някои области от огромен локален шеф, какъвто е казусът с водачите по годишен растеж на Брутният вътрешен продукт през 2018 година - Перник и Враца. Другата забележима наклонност е, че през последното десетилетие бързо се развиват огромните стопански системи като Пловдив, Стара Загора, региона на София, а дребните не престават да изостават - доста под междинния ритъм за последните 10 години регистрират Видин, Силистра, Ловеч, Кюстендил, Смолян.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През последното десетилетие доста от регионалните стопански системи са минали през промяна - селското стопанство понижава на всички места, а фокусът е върху индустриализация или повече услуги. Това, което всички области си споделят, е демографията - без значение от ограниченията, подхванати на национално равнище, естественият приръст понижава на всички места. Надеждата е в привличането на повече хора от прилежащи райони, което съумяват да създадат огромните градове. И Кърджали.
Ефектът на един колос
Най-голям годишен растеж през 2018 година регистрира стопанската система на Враца - цели 25%, следвана от Перник с 16%, демонстрира националната статистика. Общото сред двете области е зависимостта им от наличието на едни от най-големите компании в България - АЕЦ " Козлодуй " във Враца и " Стомана индъстри " в Перник. Те може и да не въздействат мощно на националните трендове, само че за локалните стопански системи са от значително значение.
Ядрената централа, която директно и индиректно (през " Атоменергоремонт " ) обезпечава работа на към 4500 души, е имала добра година - през 2018 година приходите нарастват с 20%, като по този начин за първи път надвишават 1 милиарда лева, а облагата доближава рекордните 163.5 млн. лева Причините - по-високите междинни продажни цени на електрическата енергия и фактът, че АЕЦ " Козлодуй " е нараснал наличието си на свободния пазар за сметка на контролирания. Стимул за потреблението в региона идва и от самите работещи в централата - АЕЦ-ът е заделил 220 млн. лева през 2018 година за брутни хонорари на наетите 3663 души.
За Перник пък определяща е активността на най-големия локален бизнес и шеф - стоманодобивната компания " Стомана индъстри ", където работят над 1000 души. Перник печели индиректно по няколко линии, една от които е лекото нарастване на международното търсене на стомана. По-голям фактор обаче е Европейската комисия, която през 2018 година наложи квоти за импорт на стомана от трети страни. В резултат европейските производители заеха мястото на непознатите, като съответно в " Стомана индъстри " нарастването на приходите бе с 19% до 962 млн. лева
Как да притеглим хора
Интересен образец за промяна на регионална стопанска система е Кърджали. През 2008 година районът е със мощно изразен поземлен профил - добавената стойност от локалното селско стопанство се прави оценка на 235 млн. лева, а промишлеността " създава " 160 млн. лева Десетилетие по-късно земеделието се свива с 38%, а промишлеността се разраства с най-бързия ритъм в страната - 133.5%. Разбира се, фактор е ниската база, само че за 10 години индустриалният бранш на Кърджали съумява да се изкачи от 24-то място от 28 области по генерирана добавената стойност до 17-о с 374 млн. лева Най-видимият вложител в района за последното десетилетие е турската компания за авточасти Teklas, която към този момент има четири заводи в Кърджали и по една в Крумовград и Момчилград, приходите й за 2018 година са 385 млн. лева, а чиновниците - съвсем 2500.
Институтът за пазарна стопанска система свързва икономическата интензивност в региона с регистрирания през последните години позитивен машинален приръст. През 2018 година да вземем за пример превишението на заселилите се в Кърджали по отношение на напусналите региона надвишава в пъти регистрираното в столицата. " Причина за това може да се търси в няколко направления - както в еднократни събития (избори да вземем за пример, що се отнася до предходни години), по този начин и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното усъвършенстване на приходите и изискванията на живот през последните няколко години ", написа в собствен разбор Адриан Николов. " Стимулите, които предизвикат хората да се местят и да мигрират, към момента са най-вече стопански ", споделя Петър Ганев.
Услуги, само че какви?
И до момента в който някои се насочват към промишлеността, други се концентрират върху услуги. Тук още веднъж образец е Перник. Макар че най-големият бизнес в района е " Стомана индъстри ", националната статистика демонстрира, че делът на услугите на локално равнище нараства с 18 пр.п. за 10 години до 59% от брутната добавена стойност към края на 2018 година За сметка на това индустриалният бранш се свива с 16.1 пр.п. до 36% от добавената стойност.
Числата обаче демонстрират, че новооткритите работни места са най-вече в областта на опазването на здравето, спорта и културата, превоза и, по подигравка на ориста, ВиК. Това са релативно нископлатени браншове за локалната стопанска система, където на челно място са хонорари на работещите в държавното ръководство, следвани от личния състав в преработващата индустрия (където броят на заетите се свива).
Вероятно част от висококвалифицираните експерти от Перник отиват към столицата, където през последното десетилетие се усилва делът на наетите в бранша на ИКТ, финанси и обезпечаване, професионални и научни действия, административни и спомагателни за бизнеса услуги. В София-област пък пораства делът на работещите в преработващата индустрия. За съпоставяне, в пернишки компании ИКТ експерти получават приблизително 807 лева месечно през 2018 година при 2778 лева в столицата и 2230 лева в София-област.
Годишен спад
Миналата година Стара Загора беше региона, отчела най-голям растеж на локалния Брутният вътрешен продукт през последното десетилетие. Тази година пък е на дъното на районната ранглиста със спад от 2.3% на годишна база, а добавената стойност понижава с 1.9%.
Спадът идва от промишлеността - в случай че през 2017 година добавената стойност, която секторът създава, се равнява на 3.15 милиарда лева, година по-късно тя е малко над 2.9 милиарда Числата не разрешават по-подробен разбор, само че годишните финансови доклади на локални компании са малко по-словоохотливи.
В стопанската система на Стара Загора, въпреки и диверсифицирана, участват няколко огромни сдружения от енергетиката и оръжейният производител " Арсенал ". Отчетите на енергийните сдружения демонстрират, че през 2018 година Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " и " Мини Марица-изток " имат по-ниски доходи. Годишният финансов доклад на мините демонстрира, че добивът на въглища понижава със 7.8% през 2018 година, а облагата се срутва с три четвърти до 1.7 млн. лева В " Арсенал " пък свиват личния състав, а приходите от активността падат с 11% до 541 млн. лева поради слабия експорт на военна продукция, който афектира целия отрасъл през 2018 година
С една година по-стари
Общото сред всички области в страната е, че естественият приръст е стабилно негативен и няма област, която да е обърнала наклонността. При механичния приръст, който регистрира разликата сред броя на заселилите се и напускащите региона, положителни образци има в Шумен и огромните градове като Варна, Пловдив, Бургас и естествено столицата. Но те са малко, а демографията на национално равнище продължава да се утежнява.
" Подчертано отрицателните демографски процеси и застаряването на популацията безспорно са измежду най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще ", написа в собствен разбор Адриан Николов от ИПИ. " На този стадий обаче не сме очевидци нито на обилни ограничения в посока преодоляването им от страна на страната, нито на сензитивна промяна на стопанската система в техния подтекст ", добавя още той.
© Велко Ангелов Промени при локалните работодатели-гиганти местят нагоре или надолу темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт в няколко български области през 2018 година Развитите райони се разрастват през последното десетилетие, само че дребните остават все по-назад. Общото сред всички български области е, че никой не е намерил решение на негативния натурален приръст.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Българската стопанска система може да се забавя паралелно с европейската през последните две години, само че това към момента не е очевидно на районно равнище. Наскоро националната статистика разгласява данните за развиването на регионалните стопански системи за 2018 година Те идват със закъснение от към година, само че демонстрират забавни трендове, които мъчно биха могли да се видят посредством други индикатори.
Картата с годишното изменение на основания районен Брутният вътрешен продукт е шарена. Това, което изпъква, е зависимостта на някои области от огромен локален шеф, какъвто е казусът с водачите по годишен растеж на Брутният вътрешен продукт през 2018 година - Перник и Враца. Другата забележима наклонност е, че през последното десетилетие бързо се развиват огромните стопански системи като Пловдив, Стара Загора, региона на София, а дребните не престават да изостават - доста под междинния ритъм за последните 10 години регистрират Видин, Силистра, Ловеч, Кюстендил, Смолян.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През последното десетилетие доста от регионалните стопански системи са минали през промяна - селското стопанство понижава на всички места, а фокусът е върху индустриализация или повече услуги. Това, което всички области си споделят, е демографията - без значение от ограниченията, подхванати на национално равнище, естественият приръст понижава на всички места. Надеждата е в привличането на повече хора от прилежащи райони, което съумяват да създадат огромните градове. И Кърджали.
Ефектът на един колос
Най-голям годишен растеж през 2018 година регистрира стопанската система на Враца - цели 25%, следвана от Перник с 16%, демонстрира националната статистика. Общото сред двете области е зависимостта им от наличието на едни от най-големите компании в България - АЕЦ " Козлодуй " във Враца и " Стомана индъстри " в Перник. Те може и да не въздействат мощно на националните трендове, само че за локалните стопански системи са от значително значение.
Ядрената централа, която директно и индиректно (през " Атоменергоремонт " ) обезпечава работа на към 4500 души, е имала добра година - през 2018 година приходите нарастват с 20%, като по този начин за първи път надвишават 1 милиарда лева, а облагата доближава рекордните 163.5 млн. лева Причините - по-високите междинни продажни цени на електрическата енергия и фактът, че АЕЦ " Козлодуй " е нараснал наличието си на свободния пазар за сметка на контролирания. Стимул за потреблението в региона идва и от самите работещи в централата - АЕЦ-ът е заделил 220 млн. лева през 2018 година за брутни хонорари на наетите 3663 души.
За Перник пък определяща е активността на най-големия локален бизнес и шеф - стоманодобивната компания " Стомана индъстри ", където работят над 1000 души. Перник печели индиректно по няколко линии, една от които е лекото нарастване на международното търсене на стомана. По-голям фактор обаче е Европейската комисия, която през 2018 година наложи квоти за импорт на стомана от трети страни. В резултат европейските производители заеха мястото на непознатите, като съответно в " Стомана индъстри " нарастването на приходите бе с 19% до 962 млн. лева
Как да притеглим хора
Интересен образец за промяна на регионална стопанска система е Кърджали. През 2008 година районът е със мощно изразен поземлен профил - добавената стойност от локалното селско стопанство се прави оценка на 235 млн. лева, а промишлеността " създава " 160 млн. лева Десетилетие по-късно земеделието се свива с 38%, а промишлеността се разраства с най-бързия ритъм в страната - 133.5%. Разбира се, фактор е ниската база, само че за 10 години индустриалният бранш на Кърджали съумява да се изкачи от 24-то място от 28 области по генерирана добавената стойност до 17-о с 374 млн. лева Най-видимият вложител в района за последното десетилетие е турската компания за авточасти Teklas, която към този момент има четири заводи в Кърджали и по една в Крумовград и Момчилград, приходите й за 2018 година са 385 млн. лева, а чиновниците - съвсем 2500.
Институтът за пазарна стопанска система свързва икономическата интензивност в региона с регистрирания през последните години позитивен машинален приръст. През 2018 година да вземем за пример превишението на заселилите се в Кърджали по отношение на напусналите региона надвишава в пъти регистрираното в столицата. " Причина за това може да се търси в няколко направления - както в еднократни събития (избори да вземем за пример, що се отнася до предходни години), по този начин и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното усъвършенстване на приходите и изискванията на живот през последните няколко години ", написа в собствен разбор Адриан Николов. " Стимулите, които предизвикат хората да се местят и да мигрират, към момента са най-вече стопански ", споделя Петър Ганев.
Услуги, само че какви?
И до момента в който някои се насочват към промишлеността, други се концентрират върху услуги. Тук още веднъж образец е Перник. Макар че най-големият бизнес в района е " Стомана индъстри ", националната статистика демонстрира, че делът на услугите на локално равнище нараства с 18 пр.п. за 10 години до 59% от брутната добавена стойност към края на 2018 година За сметка на това индустриалният бранш се свива с 16.1 пр.п. до 36% от добавената стойност.
Числата обаче демонстрират, че новооткритите работни места са най-вече в областта на опазването на здравето, спорта и културата, превоза и, по подигравка на ориста, ВиК. Това са релативно нископлатени браншове за локалната стопанска система, където на челно място са хонорари на работещите в държавното ръководство, следвани от личния състав в преработващата индустрия (където броят на заетите се свива).
Вероятно част от висококвалифицираните експерти от Перник отиват към столицата, където през последното десетилетие се усилва делът на наетите в бранша на ИКТ, финанси и обезпечаване, професионални и научни действия, административни и спомагателни за бизнеса услуги. В София-област пък пораства делът на работещите в преработващата индустрия. За съпоставяне, в пернишки компании ИКТ експерти получават приблизително 807 лева месечно през 2018 година при 2778 лева в столицата и 2230 лева в София-област.
Годишен спад
Миналата година Стара Загора беше региона, отчела най-голям растеж на локалния Брутният вътрешен продукт през последното десетилетие. Тази година пък е на дъното на районната ранглиста със спад от 2.3% на годишна база, а добавената стойност понижава с 1.9%.
Спадът идва от промишлеността - в случай че през 2017 година добавената стойност, която секторът създава, се равнява на 3.15 милиарда лева, година по-късно тя е малко над 2.9 милиарда Числата не разрешават по-подробен разбор, само че годишните финансови доклади на локални компании са малко по-словоохотливи.
В стопанската система на Стара Загора, въпреки и диверсифицирана, участват няколко огромни сдружения от енергетиката и оръжейният производител " Арсенал ". Отчетите на енергийните сдружения демонстрират, че през 2018 година Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " и " Мини Марица-изток " имат по-ниски доходи. Годишният финансов доклад на мините демонстрира, че добивът на въглища понижава със 7.8% през 2018 година, а облагата се срутва с три четвърти до 1.7 млн. лева В " Арсенал " пък свиват личния състав, а приходите от активността падат с 11% до 541 млн. лева поради слабия експорт на военна продукция, който афектира целия отрасъл през 2018 година
С една година по-стари
Общото сред всички области в страната е, че естественият приръст е стабилно негативен и няма област, която да е обърнала наклонността. При механичния приръст, който регистрира разликата сред броя на заселилите се и напускащите региона, положителни образци има в Шумен и огромните градове като Варна, Пловдив, Бургас и естествено столицата. Но те са малко, а демографията на национално равнище продължава да се утежнява.
" Подчертано отрицателните демографски процеси и застаряването на популацията безспорно са измежду най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще ", написа в собствен разбор Адриан Николов от ИПИ. " На този стадий обаче не сме очевидци нито на обилни ограничения в посока преодоляването им от страна на страната, нито на сензитивна промяна на стопанската система в техния подтекст ", добавя още той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ