Най-големите десет частни компании в България, много от които печелят

Най-големите 10 частни компании в България, доста от които печелят от замърсяващи промишлености като рандеман и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали, заплащат едвам 2,6 на 100 от корпоративните налози. Предприятията са с мащаба на " Аурубис България ", " Лукойл Нефтохим Бургас ", " Лукойл България ".> Заключенията са от отчет на Екологично съдружие " За Земята " с създател финансовият публицист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип " Икономическа правдивост " на " За Земята ".> Документът употребява напълно обществена информация и преглежда корпоративните налози на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните демонстрират, че съотношението " данък/приходи " е приблизително 0,34 на 100 за 2020 година и 0,37 на 100 за миналата година. С други думи, страната прибира сред 3 и 4 лв. от всеки 1000 лв. от бизнеса на най-големите компании, пишат създателите на отчета.> " Най-големите компании в България като цяло надалеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по мярка предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните налози играят прекомерно скромна роля в обезпечаването на данъчни доходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: един път с налога върху приходите си, само че още повече с солидни " невидими " налози върху потреблението и вноса, при които България е европейски първенец с 50 на 100 от общата данъчна тежест ", разяснява Димитър Събев, финансов публицист и създател на отчета. > През 2020 година ясно се обособяват две групи във връзка с индикатора „ данъци/приходи “. В едната попадат четири сдружения с задгранична благосъстоятелност, които внасят като налог еквивалента на 0,6-0,8 на 100 от приходите си. От другата страна е " българската група ", която употребява надалеч по-малка част от приходите си за заплащане на налози: 0-0,3 на 100.> Възможно пояснение е, че задграничните предприятия не разполагат със " обществен капитал " в институциите при положение на данъчни инспекции и финансови проверки. За разлика от тях " българската група " има повече " меки запаси ", с които може да менажира данъчните си отговорности. Освен това, предприятията от " задграничната група " по предписание се таксуват в България с по-нисък корпоративен налог, в сравнение с в страната, където е седалището им и този факт самичък по себе си понижава претекста за радикални данъчни оптимизации.> След намаляването на корпоративния налог на 10 на 100 през 2007 година и 2008 година, България се трансформира и в страната с най-високо икономическо неравноправие в Европейски Съюз. Основен аргумент в интерес на ниския корпоративен налог и плоската данъчна ставка беше концепцията, че ще бъдат привлечени повече задгранични вложения. Практиката сподели, че това не се случи, само че с цел да попълни недовземането с директни налози, българският бюджет би трябвало да събира съразмерно повече доходи с налози върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените налози пада върху хората, до момента в който корпоративното данъчно облагане е напълно демократично, регистрират създателите на документа. > Възможно решение е България да се придържа към " златния триъгълник " на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с по една трета директни налози, косвени налози и осигуровки. Стъпка в тази тенденция би било за най-големите предприятия в страната да се вкара минимално данъчно облагане въз основата на оборота, в случай че налозите върху облагата са под избран предел. Минимален корпоративен налог, избран като някакъв невисок % от оборота (например 0,5 на сто), би могъл да противодейства на част от счетоводните " оптимизации ", изпразващи данъчната основа на огромните предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и дребния и междинен бизнес, написа в отчета.
Българска телеграфна агенция style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >  
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >

 
  class= " MsoNormal " >
  class= " MsoNormal " >