Най-доброто, което Иван Гешев може да направи, е да си

" Най-доброто, което Иван Гешев може да направи, е да си подаде оставката. Ще направи денят ми доста прекрасен ". Това съобщи Кирил Петков в утринния блок на БТВ през уикенда. Думите му не са изненада, защото с качването си на политическата сцена съпредседателят на " Продължаваме промяната ", а и всички останали фактори в партията непроменяемо повтарят този рефрен.

От което, несъмнено, нищо не произтича.

" Ако създадем държавно управление, ще реформираме освен правораздаването, само че и цялата система за сигурност ", зарече се Асен Василев пред президента по време на консултациите предходната седмица. И си заслужи репликата на президента, че нищо не е било направено за промяна на правораздаването при кабинета " Петков ".

Което прозвуча като пестник!

През последните години тематиката за правосъдната промяна беше конфискувана първо от " Демократична България ", а по-късно и от " Продължаваме промяната ". Те я трансфораха в лайтмотив на всичките си предизборни и следизборни послания. И откакто пристигнаха на власт, се видя, че тези партии не могат да създадат правосъдна промяна.
Идеите на Политическа партия в региона на правораздаването са всеобхватни - част от тях минават през конституционни промени, друга част са в пълномощията на нормално Народно заседание посредством промени в Закона за правосъдната власт, в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуален кодекс. Основното им искане обаче са промените в закона за КПКОНПИ и ограничение функционалностите на основния прокурор.

И тук тъкмо не знаят по какъв начин да стане това. Оказа се, че това, което те си показват като правосъдна промяна, е разрушение на структури, закриване на институции,кадруване и основаване на бухалки (КПКОНПИ). И не се тормозят да си го кажат.

Още в първите дни, когато в края на 2021-а пое държавното ръководство, прясно заклелият се да съблюдава Конституцията и законите на страната Кирил Петков изясни пред " Панорама " възгледите си за правосъдна промяна по този начин: „ Нашата роля е да сложиме хора в прокуратурата “. Това му мислене не се е трансформирало до момента.

Кирил Петков е опериран от усещането за институционалност, като конструкт е лишен от възприятието за спазване на демократичните правила в една парламентарна република с разделяне на управляващите.

 

 

Затова и от самото начало до момента в който " Промяната " бе на власт те виждаха правосъдната промяна в България през призмата на две персони - Рашков да стане началник на КПКОНПИ ", а Гешев да си върви. Което е брутално прегазване с ботуши в една система, за която Конституциата повелява, че е самостоятелна от изпълнителната власт. Подобно държание освен, че демонстрира тотално пренебрежение към върховенството на правото, само че разкрива и същинското предпочитание на " Промяната " да се подсигурят с техни фрагменти в институциите, призвани да охраняват публичния интерес. Времето и тоталната им политическа мизерия не им разреши да извършат това, което бяха замислили. Затова пък лозунгът им за нулева приемливост към корупцията се спихна като спукан балон след излезлите обстоятелства с корпуционен привкус към " Джемкорп " и енергетиката.

Проблемът с неслучилата се правосъдна промяна излезе на напред във времето и в новото 48-мо Народно заседание.

В началото на първата сесия основният прокурор изпрати писма до всички депутати с искане за разговор за нуждата от правосъдна промяна. С желанието да подаде ръка за професионален спор към законодателната власт, Гешев се срещна с политическите управление на парламентарно визиите партии. На поканата му откликнаха БВ, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия. " Продължаваме промяната " и " Демократична България " отхвърлиха диалог.

От обществено извършените полемики в Народното събрание стана ясно едно - правосъдната промяна е отговорност на всички, законодателството е остаряло, а Гешев желае, хората, които ще пишат новите закони, да чуят и мнението на специалистите. Сблъсъкът беше забележим, изключително с Българска социалистическа партия.

Остана чувството, че коалиция за същинска правосъдна промяна може да се направи, единствено, в случай че всеки направи крачка обратно. Но истината е, че никой не желае да стори това. Затова срещите протичаха като диалози сред глухи. Никой не желае да се заеме същински и задълбочено с реформиране на правосъдната система, тъй като това изисква професионална изчерпателност, консолидирано мнение на гилдията, публичен и парламентарен консенсус.

Нито една политическа мощ не е в положение да направи това.

На всичкото от горната страна за мнозина е видно, че в последните години законите у нас се пишат от едни авторитетни адвокатски адвокатски фирми, където едни богати хора диктуват на едни подвластни депутати. Самото очистване на спрецправораздаването стана под диктовката на лобисти и първите от тях следва да получат индулгенции от правосъдната система. Очаква се да паднат запорите по делата на Божов, на братя Бобокови и така нататък

А промяна е нужна - освен в прокуратурата, в цялата правосъдна система поради отсъствието на правдивост и отмъщение в публичните връзки. Политиците повтарят това като мантра, само че ето, към този момент четвърти парламент не може да проработи по този начин, че най-малко да бъде даден старт на правосъдната промяна.
Стигна се до парадокса депутатите на " Продължаваме промяната " да изоставен последното съвещание на правната комисия и да не поддържат личния си антикорупционен закон.

В медиите обаче тематиката за пълномощията на основния прокурор продължава да бъде централна.

Тази тематика стои пред България от ноември 2009 година, когато Европейски съд по правата на човека за пръв път разяснява недосегаемостта на ръководителя на държавното обвиняване в решението си по делото " Колеви против България ", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 година прокурор Николай Колев.

" Това може да стане единствено посредством конституционни промени ", е позицията на Иван Гешев, споделяна и от конституционалисти. Гешев има поради " деликатно премислена конституционна промяна ", а не " да се даде оръжие в ръцете на една политическа формация ".

Ако би трябвало да се върнем обратно в годините, ще забележим, че още от времето на Филчев Костов и неговите производни партии полагаха неимоверни старания за преодоляване на прокуратурата. И тъй като това не им се получи, им остана като фикс-идея, върху която и до през днешния ден построяват политическата си физионимия.

И е прав Радомир Чолаков, когато сподели, че има " сили и кръгове ", които не желаят да се реши казусът с недосегаемостта на основния прокурор, а го трансформират в " парен чук, с който се удря политическата и правосъдната система непрестанно ".

Дали същинският спор за правораздаването ще се състои и дали ще докара до резултат, към момента е въпрос с доста въпросителни. На този тап обаче няма конфликт на хрумвания, а окопно позициониониране. Дори Корнелия Нинова, която като някогашен следовател знае в дълбочина слабостите на системата, не показва наслаждение от " вниманието " на Гешев, а края на двучасовия спор депутатите от Българска социалистическа партия отново желаеха оставката му.

" Идеята, че като махнеш един човек една система ще се оправи, е извънредно глупава. Защото след няколко години ще има различен човек, след още няколко – трети “, съобщи по този мотив проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ.

Какво ни сподели Венецианската комисия по отношение на плана, изпратен до нея от някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова, за основаването на механизъм за следствие и надзор над основния прокурор?
" Правете, каквото вършиме, само че не изграждайте система, при която всеки идващ основен прокурор може да бъде разтърсен политически, всякога, когато си изискат политическите сили " - разчете го проф. Даниел Вълчев

И даде съответен образец, който удостоверява, че офанзивите против основните прокурори у нас имат личен темперамент: „ Навремето едни доста мощно либералстващи мои другари обясняваха по какъв начин, в случай че господин Цацаров не бил основен прокурор, еди какво си щяло да стане. И в този момент какво? Той не към този момент не е основен прокурор и... какво се промени “

Естествено логиката на която и да е система в страната не трябва да се базира на това дали харесваме или не харесваме дадена персона, а да търсим проблемите в процедурите.

Вторачени в " изчегъртването " на Гешев политическите сили тотално погазват законите с неизлъчването на своите представители в избрани органи: повече от година Конституционният съд е с непопълнен състав от парламентарната квота; на 2 октомври изтече мандатът на 11-те души от парламентарната квота на ВСС; Инспекторътът към Висш съдебен съвет - също е с изминал двугодишен период. Парламентът не прави и минимално изпитание да избере техните приемници. Това може да се изясни с обстоятелството, че всички те сe избират с 2/3 болшинство от депутатите, каквото и в този парламент няма да се събере, както беше неуместно и в предходните.
Никой не споделя по какъв начин може да се разсече този институционален блокаж. Никой не прави и стъпки. Политическото противопостяване към този момент е толкоз зловредно, че удря по основополагащите постаменти в страната.

Правителството на Кирил Петков записа в Плана за влияние и резистентност (ПВУ) промяната на прокуратурата и въвеждането на ясни процедури за ангажиране на отговорността на основния прокурор като изискване България да получи достъп до близо 13 милиарда лв. безплатни средства по този План. Без никой да го желае това. Но фиксацията на Политическа партия и Демократична България върху Гешев се трансформира народен проблем. В ПВУ е планувано е да се регламентира краткотрайно премахване от служба, когато е формирано наказателно произвеждане против основния прокурор и неговите заместници и това да става с нормално болшинство - 13 от 25-членния състав на Висш съдебен съвет. Ще се търси да се понижи властта на основния прокурор, като Народното събрание не издига прокурори и следователи от личната си квота – тази режисура граничи с дискриминация, тъй като условията за член на Висш съдебен съвет са открити в Конституцията. В ПВУ e посочена мярка, обвързвана с въвеждането на правосъден надзор върху постановлението на прокурора за отвод да образува наказателно произвеждане.

Всичко това изисква промени в Конституцията. А за тях е належащо СЪГЛАСИЕ. За разлика от съдиите, фигурата на основния прокурор съдържа независими пълномощия на равнище Конституция, Закон за правосъдната власт, Правилник за организацията и активността на Народното събрание и други, които му дават спомагателна официална и неофициална власт, само че и празнина като какъв може да бъде търсена евентуално (дисциплинарна и наказателна) отговорност - като магистрат (изобщо) или като административен началник, допустимост за краткотрайно премахване или единствено за освобождение от служба. Предложената процедура, минала през оценка от Венецианската комисия може и да не стане настояща, само че доникъде на 2023 година би трябвало да има решение.

Новите публични връзки изискват пълномащабна правна промяна, която да сложи на модерни релси българският углавен развой - прекомерно стар, неравномерен, направен преди време по руски модел. Написването на нов Наказателен кодекс, основаването на напълно нов механизъм за без значение следствие на основния прокурор, прецизиране на пълномощията му - за това е необходим голям кадрови и експертен запас.

Гешев се опита да провокира този спор.
Засега без триумф.
Ако въпреки всичко приемем, че началото е сложено, то пътят, който би трябвало да бъде извървян е доста, доста дълъг.