Икономист: Таван на цените води до инфлация и дефицит
„ Най-добрият вид е да разгледаме интернационалния опит. Само в две страни от Европейски Съюз имаме подобен таван на цените, който е натрапен административно от страната – Унгария и Хърватия. В Унгария той докара до 45% инфлация при храните, а в Хърватия – малко над 18%. “
Така доцент Щерьо Ножаров, стопански консултант на Българска стопанска камара, разяснява предлагането на Министерството на стопанската система да се приложи таван на надценката от 10% за 17 съществени храни.
„ Таван на надценките, а не на цените, е обсъждан в Испания, само че е отритнат от управляващите. А образците с Франция и Словакия са, че държавното управление се е срещнало с бизнеса и те, непринудено и градивно, взаимно са се споразумели да има контролиране на цените. Тоест, няма нищо общо с българския вид и това, което се предлага “, посочи той.
Единствената аналогия на българския вид е с Унгария и Хърватия, и там опитът е несполучлив. МВФ посъветва Унгария да приключи този опит. Гуверньорът на Националната банка на Унгария също изиска това да бъде прекъснато. Това, което се случва като допълнение там е, че е зародил недостиг, защото една част от популацията е нискодоходно, и се ориентират към понижените артикули. Там опитът е бил единствено със седем артикули. И най-голямата комерсиална верига е въвела нещо като купони – ограничаване на опцията за пазаруване.
Така че, тук моделът е: таван на цените или надценките, купони и по-късно не е ясно какво – планова стопанска система, може би, заключи икономистът.
„ Когато се получи подобен проблем, това постоянно значи дисторция в конкуренцията. Той не се взема решение с таван на цените или надценките, а би трябвало да се търсят аргументите – бариерите, които лимитират конкуренцията “, поучава специалистът.
Цялото изявление вижте във видеото.
Така доцент Щерьо Ножаров, стопански консултант на Българска стопанска камара, разяснява предлагането на Министерството на стопанската система да се приложи таван на надценката от 10% за 17 съществени храни.
„ Таван на надценките, а не на цените, е обсъждан в Испания, само че е отритнат от управляващите. А образците с Франция и Словакия са, че държавното управление се е срещнало с бизнеса и те, непринудено и градивно, взаимно са се споразумели да има контролиране на цените. Тоест, няма нищо общо с българския вид и това, което се предлага “, посочи той.
Единствената аналогия на българския вид е с Унгария и Хърватия, и там опитът е несполучлив. МВФ посъветва Унгария да приключи този опит. Гуверньорът на Националната банка на Унгария също изиска това да бъде прекъснато. Това, което се случва като допълнение там е, че е зародил недостиг, защото една част от популацията е нискодоходно, и се ориентират към понижените артикули. Там опитът е бил единствено със седем артикули. И най-голямата комерсиална верига е въвела нещо като купони – ограничаване на опцията за пазаруване.
Така че, тук моделът е: таван на цените или надценките, купони и по-късно не е ясно какво – планова стопанска система, може би, заключи икономистът.
„ Когато се получи подобен проблем, това постоянно значи дисторция в конкуренцията. Той не се взема решение с таван на цените или надценките, а би трябвало да се търсят аргументите – бариерите, които лимитират конкуренцията “, поучава специалистът.
Цялото изявление вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ