Кога ще бъде най-подходящото време за море у нас това лято
Н ай-добрият интервал за отмора на морския бряг у нас ще бъде от 20 юли до 15 август. Това прогнозира в изявление за Българска телеграфна агенция климатологът гл. помощник, доктор Симеон Матев, учител в СУ " Св. Климент Охридски " в Геолого-географския факултет, катедра " Климатология, хидрология и геоморфология ".
През годините в този период в съвсем 90% има слънце и няма облаци 22 дни, уточни той.
По нашето Черноморие най-голяма е вероятността за превалявания през юни, сподели още Матев.
Най-вероятният сюжет за лятото, съгласно климатолога, е да е по-топло от естественото, а преваляванията да са по-малко от нормата.
Следващата възможност е лятото да е по-топло от нормалното с превалявания към нормата. С още по-малка възможност е още веднъж да бъде по-топло от нормалното, само че преваляванията да са над нормата. Почти неосъществим сюжет е лятото да е с температури под нормалните, разяснява той.
Към този миг дълготрайните сюжети на математическите модели за пресмятане на времето сочат, че в Европа и на Балканите то ще бъде по-топло от нормалното. Очакванията са превишенията по отношение на нормата да са с към 1-2 градуса и ни следва следващото горещо лято, сподели Матев.
Той обаче означи, че една дълготрайна прогноза постоянно крие прочут риск да не се сбъдне. За повече от 15 дни напред успеваемостта на прогнозата не е изключително огромна, уточни климатологът.
В момента с по-голяма сигурност може да се приказва за юни.
Средните температури у нас тогава ще бъдат с градус-два по-високи от естествените, количеството на преваляванията ще бъде близо до естественото, като по-голямо количество превалявания ще паднат в Западна България, най-много в планинските региони, а условия за по-дълго засушаване ще има в Югоизточна България, уточни Симеон Матев.
През юли
се чака повтаряне на температурното равнище, както през юни, т.е. упованията са аномалията да бъде с 1-2 градуса над нормата, а количеството на преваляванията наподобява ще бъде по-малко от нормалното, т.е. ще има дълги интервали без превалявания, което от своя страна ще увеличи заплахата от пожари, добави той.
От климатична позиция два са най-горещите интервали в страната –
към началото на юли (1-8 юли), третата декада на юли и огромна част от дните през август – тогава съвсем постоянно са най-горещите дни през годината и с 85-90% сигурност може да се каже, че тази година най-високите температури в страната ще са над 40 градуса, уточни специалистът.
На въпрос дали рисковите горещини в Мексико, при които маймуни падат мъртви от дърветата, може да дойдат и тук, Симеон Матев изясни, че няма климатична взаимозависимост сред България и Мексико.
" Тази година горещият интервал в Мексико с температури над 40 градуса е много по-дълъг и това подлага на огромен стрес живите организми ", уточни той. По думите му локалните ветеринари споделят, че причина за гибелта на подобен огромен брой маймуни, е топлинен удар. " Това е знак, че се случва нещо, което не става всяка година и толкоз постоянно, и може да се преглежда в подтекста на климатичните промени ", счита Матев.
Специалистът означи, че съгласно проучвания, поради стоплянето и горещините, всички животни, които живеят в снежни и ледени условия, претърпяват може би най-големите промени, тъй като по-топлото време кара снега да се топи и естествената им среда се трансформира. Полярни мечки, лисици, моржове " страдат ", само че се и приспособяват към новите условия. Други животни, които търпят неволи по отношение на новите условия, са тези, които са подложени на рискови феномени като наводнения и суша, добави той.
България също е част от климатичните промени, разяснява Симеон Матев. Той означи, че има две неподходящи метеорологични взаимоизключващи се феномени – наводнения от една страна, от друга - горещини, в една и съща област. По думите му 10-20 години не са задоволителни да кажем, че климатът ни се трансформира от сдържан към субтропичен, само че този интервал е задоволителен да кажем, че са настъпили промени и климатът у нас в някои връзки има черти на субтропичен.
Той разяснява, че сега е интервалът от годината, в който падат най-големите превалявания, проблем са и градушките и в валежите от последните дни няма нищо извънредно.
Матев означи, че климатът е цялост от доста естествени фактори и когато настъпват промени в тях, настъпват промени и в климата. Земята помни доста огромни разлики по отношение на това, което имаме в този момент, само че са се случвали от дълго време и за доста дълго време, до момента в който в този момент за къс интервал следим доста огромни разлики и това буди интерес, разяснява климатологът.
*Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
През годините в този период в съвсем 90% има слънце и няма облаци 22 дни, уточни той.
По нашето Черноморие най-голяма е вероятността за превалявания през юни, сподели още Матев.
Най-вероятният сюжет за лятото, съгласно климатолога, е да е по-топло от естественото, а преваляванията да са по-малко от нормата.
Следващата възможност е лятото да е по-топло от нормалното с превалявания към нормата. С още по-малка възможност е още веднъж да бъде по-топло от нормалното, само че преваляванията да са над нормата. Почти неосъществим сюжет е лятото да е с температури под нормалните, разяснява той.
Към този миг дълготрайните сюжети на математическите модели за пресмятане на времето сочат, че в Европа и на Балканите то ще бъде по-топло от нормалното. Очакванията са превишенията по отношение на нормата да са с към 1-2 градуса и ни следва следващото горещо лято, сподели Матев.
Той обаче означи, че една дълготрайна прогноза постоянно крие прочут риск да не се сбъдне. За повече от 15 дни напред успеваемостта на прогнозата не е изключително огромна, уточни климатологът.
В момента с по-голяма сигурност може да се приказва за юни.
Средните температури у нас тогава ще бъдат с градус-два по-високи от естествените, количеството на преваляванията ще бъде близо до естественото, като по-голямо количество превалявания ще паднат в Западна България, най-много в планинските региони, а условия за по-дълго засушаване ще има в Югоизточна България, уточни Симеон Матев.
През юли
се чака повтаряне на температурното равнище, както през юни, т.е. упованията са аномалията да бъде с 1-2 градуса над нормата, а количеството на преваляванията наподобява ще бъде по-малко от нормалното, т.е. ще има дълги интервали без превалявания, което от своя страна ще увеличи заплахата от пожари, добави той.
От климатична позиция два са най-горещите интервали в страната –
към началото на юли (1-8 юли), третата декада на юли и огромна част от дните през август – тогава съвсем постоянно са най-горещите дни през годината и с 85-90% сигурност може да се каже, че тази година най-високите температури в страната ще са над 40 градуса, уточни специалистът.
На въпрос дали рисковите горещини в Мексико, при които маймуни падат мъртви от дърветата, може да дойдат и тук, Симеон Матев изясни, че няма климатична взаимозависимост сред България и Мексико.
" Тази година горещият интервал в Мексико с температури над 40 градуса е много по-дълъг и това подлага на огромен стрес живите организми ", уточни той. По думите му локалните ветеринари споделят, че причина за гибелта на подобен огромен брой маймуни, е топлинен удар. " Това е знак, че се случва нещо, което не става всяка година и толкоз постоянно, и може да се преглежда в подтекста на климатичните промени ", счита Матев.
Специалистът означи, че съгласно проучвания, поради стоплянето и горещините, всички животни, които живеят в снежни и ледени условия, претърпяват може би най-големите промени, тъй като по-топлото време кара снега да се топи и естествената им среда се трансформира. Полярни мечки, лисици, моржове " страдат ", само че се и приспособяват към новите условия. Други животни, които търпят неволи по отношение на новите условия, са тези, които са подложени на рискови феномени като наводнения и суша, добави той.
България също е част от климатичните промени, разяснява Симеон Матев. Той означи, че има две неподходящи метеорологични взаимоизключващи се феномени – наводнения от една страна, от друга - горещини, в една и съща област. По думите му 10-20 години не са задоволителни да кажем, че климатът ни се трансформира от сдържан към субтропичен, само че този интервал е задоволителен да кажем, че са настъпили промени и климатът у нас в някои връзки има черти на субтропичен.
Той разяснява, че сега е интервалът от годината, в който падат най-големите превалявания, проблем са и градушките и в валежите от последните дни няма нищо извънредно.
Матев означи, че климатът е цялост от доста естествени фактори и когато настъпват промени в тях, настъпват промени и в климата. Земята помни доста огромни разлики по отношение на това, което имаме в този момент, само че са се случвали от дълго време и за доста дълго време, до момента в който в този момент за къс интервал следим доста огромни разлики и това буди интерес, разяснява климатологът.
*Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ