Най-добрият енергиен микс за България е от възобновяеми източници, системи

Най-добрият енергиен микс за България е от възобновими източници, системи за предпазване и нуклеарни централи. Това разяснява пред Дарик радио Ангелин Цачев, изпълнителен шеф на Електроенергийния систематичен оператор. Защо Европа се оказа неподготвена за енергийната рецесия? „ Европа е неподготвена, тъй като т. нар „ Зелена договорка ” или „ Зеленият преход ” не се ръководи вярно, не беше квалифициран вярно. Насочиха се доста средства в подпомагането на инсталирането на нови мощности, които да заместят конвенционалните базови мощности. Никой не обърна внимание на мрежите, на преносните и разпределителни мрежи в Европейския съюз. Това основава съществени проблеми по присъединението на възобновимите мощности, по тяхното ръководство и по ефикасното потребление на създадената възобновима сила ”, разяснява Цачев пред радиото. Според Цачев факторът война ще отсрочи зелената промяна. По думите му през последните 12-13 години Европа е пренасочила всичките си базови мощности към изработката на нови газови централи. „ В момента с войната сред Украйна и Русия и казусът с газовите доставки - това дава своето отражение освен върху сигурността на доставките, само че и върху цената на електрическата сила ”, добави Ангелин Цачев. Той посочи, е мъчно е да се каже какъв би трябвало да е енергийният микс за Европа., защото всяка една страна има своите дадености, които обуславят това. Според Цачев, с цел да продължим да сме съответни към 2050 година, когато би трябвало да имаме цялостна декарбонизация на стопанската система си, енергийният ни микс би трябвало да стъпи на три технологии. Първата и безалтернативна технология са възобновимите източници. „ Те би трябвало да се развиват. Това са положителни индустриални мощности, които нямат оперативни разноски. Всичко, което ни идва от горната страна, както се споделя, е добре пристигнало и би трябвало да го използваме оптимално дейно ”, уточни той. Второ – страна ни би трябвало да развива системите за предпазване на електрическата сила. По думите на Цачев без такива системи не можем да използваме оптимално капацитета на страната във връзка с естествените ни дадености.  „ Сиситемите за предпазване могат да се разделят на три типа – краткосрочни,средносрочни и  дълготрайни ”, разясни шефът на ЕСО. Той обърна внимание, че при краткосрочните системи става дума за акумулатори, само че те не са задоволително ефикасни за индустриално предпазване на електрическа сила. „ Чисто като система, която да употребява единствено модела на предпазване, тя не може да си изплати капиталовите разноски. Това не е методът на този стадий за индустриално предпазване на електрическа сила ”, изясни Цачев. „ Най-удачен вид за страната ни са средносрочните технологии или помпено-акумулиращите централи. За дълготрайното предпазване, т.е. към този момент преобразуването на електрическата сила от възобновимите мощности в различен енергиен притежател, тов ае производството на водород и пренасочването му към браншовете на стопанската система, които все още употребява природен газ ”, сподели още Ангел Цачев. Третата технология, която е най-важна технология – с изключение на възобновимите източници и системите за предпазване, са базовите беземисионни мощности. „ Без тях няма по какъв начин да осигурим адекватност. Най-добрият енергиен микс е от възобновими източници, системи за предпазване и нуклеарни централи. Трябва да се откри салдото сред трите технологии ”, изясни той. Директорът на ЕСО обърна внимание, че съхранението на непотребната сила у нас посредством помпено-акумулиращи водноелектрически централи не е задоволително. „ На този стадий в страната имаме конфигурирани към 950 мегавата помпено-акумулиращи централи, само че поради огромния интерес за инсталиране на нови възобновими мощности мощности, заявленията при нас  надхвърлиха 30 000, този запас е непълен и би трябвало да бъде уголемен.  Разширението би трябвало да стартира редом с вложението във възобновимите мощности. Иначе ще стигнем до един стадий, при който няма да можем да оползотворяваме дейно капацитета на създадената от възобновимите мощности електрическа енергия  ”, сподели още Цачев.   Той посочи, че енергетиката е тактика, която би трябвало да бъде въображаема 30 година напред. „ Политическите лобита би трябвало да стоят малко встрани от тази тактика. Трябва да имаме ясна визия какво вършим до 2050 година какъв е енергийният ни микс, по какъв начин развиваме преносните и разпределителните си мрежи ”, добави шефът на ЕСО. „ Енергията в идващите 30 години ще има все по-важна роля освен в живота на хората, само че и в развиването на цялата стопанска система. Всички технологии са свързани с потреблението на електрическа сила. Ще понижават индустриални процеси, насочени към природния газ и ще се усилва потреблението на електрическа сила ”, уточни той. Ангелин Цачев цитира проучване на Организацията на електропреносните оператори в Европа, съгласно което с навлизането на електрическите автомобили само за България се чака до 2030 година да има към 200 хиляди електрическия автомобил, до  2040 година към 2 млн., а до 2050 година – към 3,5 млн. „ Като   3,5 млн. автомобила ще употребяват към 15 тераватчаса електрическа сила. Това е производството на АЕЦ „ Козлодуй ” за една година ”, разясни той. Необходимо е разширение на общата европейската мрежа: По думите му даже и 1/3 от тези 30 000 поръчки да бъдат построени страна ни ще има сериозен проблем с реализацията на създадената сила от възобновимите мощности. Заради това ЕСО предлага уголемение на общата европейската мрежа. „ Изграждане на нова мрежа, която да ни даде опция да свържем районите в Европа и да обменяме в действително време възобновима сила ”, добави той  Директорът на ЕСО изясни, че двата метода, които могат да оползотворят оптимално дейно създадената възобновима сила са тя да бъде трансформира в зелен водород, а вторият е силата да стигне до консуматори в разнообразни райони на Европа посредством създаване на нова мрежа с задоволителен потенциал.