Везенков: Баскетболът изисква жертви, за които тук не сме готови
Най-добрият български баскетболист Александър Везенков описа за упоритостите, фантазиите и пътя си до огромния баскетбол, както и разяснява обстановката в българския баскетбол сега. Ето какво показа той: " Може би беше неточност, че се отдръпнах два пъти, само че не се знае. Правата ми взеха Бруклин, само че по-късно бяха трансферирани към Кливланд, а те могат да ги дадат на други. В този миг съм фокусиран върху Олимпиакос, само че това е фантазия, несъмнено.
В нашето семейство нямаше доста избор дали ще играя баскетбол, аз от двегодишен съм в залата. От 6-годишна възраст упражнявам. На 11 имах един миг, в който желаех да упражнявам волейбол, само че татко ми ми се обади и ми сподели - имаш 1 ден да решиш какво искаш. На другия ден ми се обади и му споделих, че ходя на подготовка...
Чувствам се добре в Атина, като град, с приятелите, организацията е страхотна и играя с митове на спорта, нека и аз някой ден стана подобен.
Първата си заплата взех на 18. Чувствах се доста горделив, нещо, което съм направил самичък. Но постоянно фамилията ми е направлявало тези неща. Влязох в банката с майка ми и вкарах цялата си първа заплата и не я пипах.
На 16 избрах да играя за България, тъй като татко ми и майка ми са играли за български народен тим, тя по тенис на маса. На 17 демонстрираха интерес и от Гърция, само че не промени нещата.
Вълнуващ миг бе класирането ни на Евробаскет, само че аз не можах да играя в последния решителен мач. Гледах от Гърция, съседите ме питаха дали има празненство у нас, крещяхме, викахме. Много е мъчно, не би трябвало да летим в облаците. Но мисля, че имаме късмет, в случай че сме здрави и се съберем всички.
Работата е малко объркана, в България всеки гледа единствено своя интерес, клубовете се хранят, постоянно съдийството е проблем. Баскетболът е доста сложен спорт, изисква жертви и не знам дали тук сме подготвени за такива ограничения. На 99% знам, че в случай че бях стартирал кариерата си тук, нямаше сега да съм на това равнище.
Още един месец съм тук, приготвям се, тъй като идващият въпрос ще е още по-труден. "
В нашето семейство нямаше доста избор дали ще играя баскетбол, аз от двегодишен съм в залата. От 6-годишна възраст упражнявам. На 11 имах един миг, в който желаех да упражнявам волейбол, само че татко ми ми се обади и ми сподели - имаш 1 ден да решиш какво искаш. На другия ден ми се обади и му споделих, че ходя на подготовка...
Чувствам се добре в Атина, като град, с приятелите, организацията е страхотна и играя с митове на спорта, нека и аз някой ден стана подобен.
Първата си заплата взех на 18. Чувствах се доста горделив, нещо, което съм направил самичък. Но постоянно фамилията ми е направлявало тези неща. Влязох в банката с майка ми и вкарах цялата си първа заплата и не я пипах.
На 16 избрах да играя за България, тъй като татко ми и майка ми са играли за български народен тим, тя по тенис на маса. На 17 демонстрираха интерес и от Гърция, само че не промени нещата.
Вълнуващ миг бе класирането ни на Евробаскет, само че аз не можах да играя в последния решителен мач. Гледах от Гърция, съседите ме питаха дали има празненство у нас, крещяхме, викахме. Много е мъчно, не би трябвало да летим в облаците. Но мисля, че имаме късмет, в случай че сме здрави и се съберем всички.
Работата е малко объркана, в България всеки гледа единствено своя интерес, клубовете се хранят, постоянно съдийството е проблем. Баскетболът е доста сложен спорт, изисква жертви и не знам дали тук сме подготвени за такива ограничения. На 99% знам, че в случай че бях стартирал кариерата си тук, нямаше сега да съм на това равнище.
Още един месец съм тук, приготвям се, тъй като идващият въпрос ще е още по-труден. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ