Подпалени са доказателства за наличието на живот на Марс
Най-добрите доказателства, които имаме за живота на Марс, са изгорени от НАСА преди 40 години, написа Дейли Мейл. Сондите Викинг 1 и Викинг 2 на държавната организацията, които преди 40 години са били първите, проучвали планетата, може инцидентно да са заличили органичните материали в оценените от тях почвени проби.
Мисията на НАСА от преди 40 години с двете сонди имаше за цел да открие органични молекули на алената планета - основен съставен елемент за биологичния живот - само че в последна сметка Викингите се връщат с празни ръце.
Изследователи обаче настояват, че сондите в реалност са намерили доказателства за живот на планетата. Учени от изследователския център „ Амес ” в Калифорния разкриват, че с цел да се тества марсианската почва, всяка галактическа сонда загрява пробите си. По този метод освобождава изпарения, посредством които може да се проучва съществуването на органически материал.
През 2008 година транспортен съд на НАСА наименуван „ Феникс ” също изследва почвата на Марс, когато открива необичайно вещество - необикновена сол, която е наречена перхлорат. По това време това е било вълнуващо изобретение и учените са знаели, че античните микроорганизми на Земята употребяват перхлорат като източник на сила. Дали на Марс служи със същата цел? Авторите на изследването са били разчувствани от откритието по друга причина. Перхлоратът е запалителен. Съединението, което се употребява в ракетното гориво и фойерверките, става взривоопасно при високи температури и би изгорило всички органични молекули в почвата.
New Scientist написа, че точно заради тази причина най-новото изследване, оповестено в „ Journal of Geophysical Research Planets ”, сочи, че „ Викингите ” в действителност са разкрили органичната материя, само че я са я изгорили при събирането на почвените проби. Общо четири проби на почвата са били оценени посредством авансово загряване до оптималната температура от 932 градуса по Фаренхайт или 500 градуса по Целзий.
Ако това фактически се е случило, би трябвало да има налични следи в пепелта, тъй като когато въглеродът изгаря с перхлорат, той създава молекула, наречена хлоробензен - примес от въглерод, водород и хлор, която може да продължи да съществува в почвата месеци след пожар.
По време на експедиция през 2013 година галактическият роувър на НАСА „ Феникс ” открива следи от хлоробензен в марсианска почва. За по-нататъшни доказателства откривателите вземат решение да се върнат към сондите „ Викинги ”.
„ Ние претърсихме данните от „ Викингите ” за възможен консервативен артикул сред солта и органичните субстанции в пещта на кораба ”, пишат откривателите. Екипът още веднъж проучва истинските набори от данни, взети по време на задачата на първите сонди, този път търсейки особено следи от хлоробензен. Според новия отчет откривателите са разкрили това, което са търсили – следи от хлоробензол в пробите, взети от „ Викинг №2 ”.
Мисията на НАСА от преди 40 години с двете сонди имаше за цел да открие органични молекули на алената планета - основен съставен елемент за биологичния живот - само че в последна сметка Викингите се връщат с празни ръце.
Изследователи обаче настояват, че сондите в реалност са намерили доказателства за живот на планетата. Учени от изследователския център „ Амес ” в Калифорния разкриват, че с цел да се тества марсианската почва, всяка галактическа сонда загрява пробите си. По този метод освобождава изпарения, посредством които може да се проучва съществуването на органически материал.
През 2008 година транспортен съд на НАСА наименуван „ Феникс ” също изследва почвата на Марс, когато открива необичайно вещество - необикновена сол, която е наречена перхлорат. По това време това е било вълнуващо изобретение и учените са знаели, че античните микроорганизми на Земята употребяват перхлорат като източник на сила. Дали на Марс служи със същата цел? Авторите на изследването са били разчувствани от откритието по друга причина. Перхлоратът е запалителен. Съединението, което се употребява в ракетното гориво и фойерверките, става взривоопасно при високи температури и би изгорило всички органични молекули в почвата.
New Scientist написа, че точно заради тази причина най-новото изследване, оповестено в „ Journal of Geophysical Research Planets ”, сочи, че „ Викингите ” в действителност са разкрили органичната материя, само че я са я изгорили при събирането на почвените проби. Общо четири проби на почвата са били оценени посредством авансово загряване до оптималната температура от 932 градуса по Фаренхайт или 500 градуса по Целзий.
Ако това фактически се е случило, би трябвало да има налични следи в пепелта, тъй като когато въглеродът изгаря с перхлорат, той създава молекула, наречена хлоробензен - примес от въглерод, водород и хлор, която може да продължи да съществува в почвата месеци след пожар.
Снимка: NASA
По време на експедиция през 2013 година галактическият роувър на НАСА „ Феникс ” открива следи от хлоробензен в марсианска почва. За по-нататъшни доказателства откривателите вземат решение да се върнат към сондите „ Викинги ”.
„ Ние претърсихме данните от „ Викингите ” за възможен консервативен артикул сред солта и органичните субстанции в пещта на кораба ”, пишат откривателите. Екипът още веднъж проучва истинските набори от данни, взети по време на задачата на първите сонди, този път търсейки особено следи от хлоробензен. Според новия отчет откривателите са разкрили това, което са търсили – следи от хлоробензол в пробите, взети от „ Викинг №2 ”.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ