На какво прилича пропутинският германски фронт между крайнолеви и крайнодесни
Най-добрата за канцлер. Кандидатка на лявото и дясното ". Под това - и с лика на Сара Вагенкнехт - излезе декемврийският брой на немското месечно списание Compact. Определяно е като крайнодясно, мегафон на популистката партия " Алтернатива за Германия " (АfD) и на антиимигрантското придвижване ПЕГИДА (PEGIDA). Само дето Вагенкнехт, която е с непълен ирански генезис, е в извънредно левия набор на " Лявата партия ", наследничка на някогашните комунисти от Германска демократична република.
" Списание за суверенитет " гласи мотото на изданието (продаващо се в към 40 хиляди бройки). Негов създател и основен редактор е журналистът и журналист Юрген Елзесер, славно име на медийната и политическата сцена във федералната република. Нявгашен ляворадикален деятел (в началото на 80-те да вземем за пример членува в " Комунистическия съюз " в Щутгарт) и създател, редактор и издател на знакови леви издания като Arbeiterkampf, junge Welt, konkret, Neues Deutschland. А през днешния ден - изявена фигура с дясноекстремистки и популистки позиции, тръбач на националистически, ксенофобски и антисемитски тези. Организатор и оратор по всевъзможни манифестации и шествия в последните години: било против имигрантската политика на някогашния канцлер Ангела Меркел, било против " англоамериканския финансов капитал " или имунизацията поради Ковид-19.
© Reuters
В дните на Мюнхенската конференция по сигурността 66-годишният Елзесер още веднъж беше на протестната естрада - този път с апел за необятно обединяване в името на прекъсването на войната в Украйна. " Един пръст може да бъде строшен. Но пет са пестник. Нуждаем се от общ фронт за мир ", сподели издателят, от Tagespiegel.
Подобна опция се отвори предходната събота. Сара Вагенкнехт, народен представител в Бундестага от Лявата партия (Die Linke) - зародила през 2007 година от сливането на Партията на демократичния социализъм (PDS), правоприемник на управлявалата в някогашната Германска демократична република Германска единна социалистическа партия (SED), и отделилата се от социалдемократите " Труд и обществена правдивост " (WASG) - свика в Берлин проява против доставките на въоръжение за Украйна. " Манифестацията за мир " (цитирана тези дни в България и от представители на партия " Възраждане " ) настоя и за незабавни мирни договаряния. Съорганизатор беше публицистката и активистка за женски права Алис Шварцер.
© Reuters
Момент от митинга в Берлин със съшити дружно украинско и съветско флагове паралелно с розов байрак с еднорог (символ на бисексуални дами, които спят с хетеросексуални двойки) и протестиращ за мир правоверен евреин.
Вагенкнехт и Шварцер разгласиха на 10 февруари " Манифест за мир ", в който приканват канлера-социалдемократ Олаф Шолц " да спре ескалацията на оръжейните доставки ", да се контракти помирение и да стартират мирни договаряния. Към този вторник e подписана от малко над 700 000 души. По-късно двете оповестиха и шествието в Берлин.
Апелът " разбуни кошерите " в немската столица. Подкрепиха го леви и десни, но в това време породиха напрежения измежду съидейници и съпартийци. Сред първите 69 подписа изпъкват персони от политическия, публичния, университетския и културния живот:
© Reuters
Около 13 хиляди души участваха в " Манифестацията за мир " в събота следобяд в Берлин, сочат полицейски данни,. В страницата си Вагенкнехт, че участниците били близо 50 хиляди. Според управляващите демонстрацията минала спокойно и без произшествия; не се е стигнало и до спречквания с контрапротестиращи. Електронното издание на FAZ отбелязва, че имало огромен брой възрастни хора. Много от лозунгите и плакатите пацифистките придвижвания от 80-те години. Виждали се и транспаранти на Лявата партия. Но са участвали и много членове на " Алтернатива за Германия " (известна с проруските си благосклонности и контактите с режима на Владимир Путин). Тъкмо омесването с крайнодесните докара до вътрешнопартийни крамоли. Ръководството на Лявата партия се разграничи от мероприятието; не било в съгласие с него. Лидерът Жанин Вислер изиска от Вагенкнехт ясно да се дистанцира от десните радикали. Теологът Кесман сe възмути, че не си е представяла сдружаване с десните, когато е подписвала апела. " Десни екстремисти, отрицатели на Холокоста и поддръжници на Русия бяха на митинга. Лошо е и вреди на Германия. Нищо от това, което се разигра пред Бранденбургската врата, не оказва помощ на Украйна ", сподели депутатът от Социалдемократическата партия Катя Маст.
© Reuters
На митинга в Берлин се събраха пацифисти, съперници на НАТО или просто елементарни хипита или последователи на природосъобразен живот.
" Всеки, който е с мозъка си, желае мир в Украйна. Но Вагенкнехт и следовниците ѝ желаят да продадат като мир нещо, което един диктатор-империалист постанова на Европа ", съобщи министърът на стопанската система Роберт Хабек (от Зелените) пред публичната телевизия ARD. Лидерът на демократичните " Свободни демократи " и министър на финансите Кристиан Линднер пък: " Който не е страната на Украйна, е от неверната страна на историята ".
За следящите процесите в Германия прегръдката сред крайнолеви и крайнодесни не е втрисаща изненада. И образецът с политическия бродяга Юрген Елзесер - минал без особени угризения пътя от ляв радикал до апологет на крайната десница - напълно не е индивидуален. Емблематичният случай с Хорст Малер
Един от ярките катарзиси в тая линия се случи с юриста Хорст Малер, създател на тогавашния " Социалистически адвокатски колектив " в Западен Берлин (редом с други деятели като Ханс-Кристиан Щрьобеле). През 1970 година Малер е измежду първите членове на лявата терористична Фракция Червена войска (RAF), хвърлила Германия във вихъра на терора през 70-те (на съвестта на " червеноармейците " лежат минимум 33 убийства). Малер, сподвижник на Андреас Баадер, Улрике Майнхоф и Гудрун Енслин, е задържан още същата 1970 година Прекарва десетилетие в пандиза, а през 1980 година излиза на независимост благодарение на юриста си Герхард Шрьодер (по това време ръководител на младежката организация на социалдемократите). Същият Шрьодер, станал в наши дни за посмешище и подбив поради постовете в " Газпром " и " Роснефт " (от които се отхвърли едвам месеци след съветското навлизане в Украйна). И който назова, до момента в който беше канцлер през 2004 година, своя другар Путин " кристалночист демократ ".
© Wikimedia Commons)
Хорст Малер (вляво) в Лайпциг през 2001 година с Кристиян Ворх, един от известните неонацистки водачи в Германия.
Малер, комуто възвръщат адвокатските права, от края на 90-те гравитира към крайнодесните. Членува в неонацистката Националдемократична партия на Германия (NPD) - и я съставлява в юридическите саги към опитите (неуспешни) на управляващите да я забранят. В началото на новото хилядолетие Малер и някогашната му партньорка Силвия Щолц (осъждана за отричане на Холокоста) бяха деятели на така наречен " Граждани на райха " (нем. Reichsbürger). " Райхсбюргерите " са националистическо придвижване с нееднородна организация и идеология, чиито членове, най-общо казано, не признават легитимността на днешната Федерална Република Германия и се считат за жители на Германския райх (в границите му от 1871-1945). Около тях се разшумя предишния декември, когато полицията извърши серия арести на крайнодесни, възнамерявали атентати и държавен прелом.
Малер също е осъждан за отказване на Холокоста и антисемитски изявления - и за последно излезе от пандиза през есента на 2020 година
© Reuters
Плакатът със зелената петолъчка в центъра е реплика на червено-черната емблема на терористите от Фракция Червена войска, на която " алена " е сменено със " зелена " като подстрекателство, че ръководещите сега Зелени са терористи. Надписът под знака е " Към Щамхайм или на фронта " (Щамхайм е името на пандиза край Щутгарт, в който през октомври групово се самоубиват Андреас Баадер, Гудрун Енслин и Ян-Карл Распе, лдерите на Фракция Червена армия).
Не е загадка и антисемитизмът на Вагенкнехт. Дъщеря на иранец и германка, родената през 1969 година в гедерейска Тюрингия Сара (малкото ѝ име в действителност e персийско и на немски се изписва Sahra) е останала в архивите на Бундестага с една неособено възпитана демонстрация. През януари 2010 година пред немските депутати приказва тогавашният израелски президент Шимон Перес. Покойният Нобелов лауреат за мир споделя историята на своя дядо, умрял със фамилията си в опожарена синагога в полското село Вишнево (днес в Беларус). След словото всички депутати стават на крайници и приветстват. Само Вагенкнехт и две нейни съпартийки от Лявата партия не помръдват от местата си.
По-късно Вагенкнехт се оправдава: " Не мога да отдам почитание на общественик, който самичък е виновен за война " (случката напомня журналистът Маркус Декер в в RedaktionsNetzwerk Deutschland).
Любопитно би било да се види дали днешната буйна пацифистка би изрекла същите думи към различен един общественик - също персонално виновен за актуалната война.
© Reuters
" Украйна има потребност от мир, а не от оръжия ", написа на плаката. Всъщност Украйна преди всичко желае оръжие, с цел да се отбрани от съветската експанзия.
Декер напомня още нещо удивително: през последните 13 години Вагенкнехт най-малко 5 пъти е изразявала позиции, сходни или напряко идентични с позиции на десни екстремисти и популисти. " Така беше по време на финансовата рецесия. През бежанската рецесия. В рецесията с Ковид-19. И в този момент отново е по този начин. Съответно тя получава овации от " Алтернатива за Германия " - които от години отхвърля с погледа на сюрпризирана ", показва коментаторът.
Иде тирада за онази дама, която стартира кариерата си през 1991 година в " Комунистическа платформа " (KPF) - конструкция, която съгласно Федералната работа за отбрана на конституцията е лявоекстремистка. Съпруга, а пропо, на различен прославен политик - дългогодишния министър-председател на Саарланд, финансов министър при Шрьодер и сетнешен разколник от социалдемократите Оскар Лафонтен.
Оскар Лафонтен (вляво), Сара Ваденкнехт, феминистката Алис Шварцер и о.з. ген. Ерих Фалд, някогашен боен консултант на Ангела Меркел и сегашен пазифист, който от година насам приканва Украйна да се съобщи, тъй като Русия е непобедима, както и подлага на критика въоръжаването на Киев, с цел да се отбрани.
" Това, което споява през днешния ден разнообразни леви и десни, е визията, че НАТО и Западът били предизвикали войната и също носели отговорност за нея. Наивният пацифизъм на Сара Вагенкнехт и Алис Шварцер има " сляпа зона " - те не могат или не желаят да видят, че активизират и десни екстремисти, солидарни с Русия на Путин ", изяснява пред " Дневник " живеещият в Берлин откривател на крайната десница Никълъс Потър.
По думите му в апела и демонстрацията за мир групи като " Гражданите на райха " и " Инакомислещите " виждат следващ мотив да популяризират тезите си - които намират почва и измежду някои леви, съперници на имунизациите и други (очаквайте на следващия ден изявление с Потър).
" Актьори като Юрген Елзесер от дълго време пробват да изградят общ фронт сред крайнолеви и крайнодесни. Още при есенните митинги против цените на силата елементи от радикалната десница предложиха да разгласят дружно с левите " зима на гнева ", Александер Лайстнер, който изследва протестните придвижвания. Според учения от Лайпцигския университет заплахата е този развой да се ускори - нормализирането на крайнодесни фигури, търсещи връзки с други политически среди.
© Reuters
Сара Ваденкнехт
По-далечната история съдържа значими предизвестия. " Общият фронт " на радикалните леви и десни - лелеян от Елзесер, Вагенкнехт и сие - в действителност е пробуждане на старите концепции за Третата опция или Третия път. Антидемократична по своята същина идеология, която отхвърля както комунизма, по този начин и демократичния капитализъм.
В немския подтекст това са опитите на консервативни кръгове по време на Ваймарската република (1918-1933) за доближаване и свързване на национализма и социализма, за докопване до властта. Концепцията за така наречен Querfront поражда след Ноемврийската гражданска война от 1918-1919 и в началото е теоретично построение у мислители като философа Освалд Шпенглер и писателя Артур Мьолер ван ден Брук. Те пропагандират основаването на властническа немска страна, която да в профил Ваймарската народна власт, да се отвори към преди малко основания Съветски съюз и в същото време да отхвърли ориентацията към западните полезности и най-много към Съединени американски щати.
При ген. Курт декор Шлайхер, последния ваймарски канцлер, на власт едвам 2 месеца в края на 1932-а и началото на 1933-а, концепцията за Querfront намира към този момент и практическо приложение.
Или в резюме: Третият път, единният фронт сред крайнолеви и крайнодесни е канавата на националсоциализма. Идеологическото антре на 1933-а. И всички знаем вратите пред кого отваря сетне.
© Reuters
Сара Ваденкнехт за канцлер! " – апел, който се появи и на декемврийската корица на извънредно дясно списание в Германия.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Списание за суверенитет " гласи мотото на изданието (продаващо се в към 40 хиляди бройки). Негов създател и основен редактор е журналистът и журналист Юрген Елзесер, славно име на медийната и политическата сцена във федералната република. Нявгашен ляворадикален деятел (в началото на 80-те да вземем за пример членува в " Комунистическия съюз " в Щутгарт) и създател, редактор и издател на знакови леви издания като Arbeiterkampf, junge Welt, konkret, Neues Deutschland. А през днешния ден - изявена фигура с дясноекстремистки и популистки позиции, тръбач на националистически, ксенофобски и антисемитски тези. Организатор и оратор по всевъзможни манифестации и шествия в последните години: било против имигрантската политика на някогашния канцлер Ангела Меркел, било против " англоамериканския финансов капитал " или имунизацията поради Ковид-19.
© Reuters
В дните на Мюнхенската конференция по сигурността 66-годишният Елзесер още веднъж беше на протестната естрада - този път с апел за необятно обединяване в името на прекъсването на войната в Украйна. " Един пръст може да бъде строшен. Но пет са пестник. Нуждаем се от общ фронт за мир ", сподели издателят, от Tagespiegel.
Подобна опция се отвори предходната събота. Сара Вагенкнехт, народен представител в Бундестага от Лявата партия (Die Linke) - зародила през 2007 година от сливането на Партията на демократичния социализъм (PDS), правоприемник на управлявалата в някогашната Германска демократична република Германска единна социалистическа партия (SED), и отделилата се от социалдемократите " Труд и обществена правдивост " (WASG) - свика в Берлин проява против доставките на въоръжение за Украйна. " Манифестацията за мир " (цитирана тези дни в България и от представители на партия " Възраждане " ) настоя и за незабавни мирни договаряния. Съорганизатор беше публицистката и активистка за женски права Алис Шварцер.
© Reuters
Момент от митинга в Берлин със съшити дружно украинско и съветско флагове паралелно с розов байрак с еднорог (символ на бисексуални дами, които спят с хетеросексуални двойки) и протестиращ за мир правоверен евреин.
Вагенкнехт и Шварцер разгласиха на 10 февруари " Манифест за мир ", в който приканват канлера-социалдемократ Олаф Шолц " да спре ескалацията на оръжейните доставки ", да се контракти помирение и да стартират мирни договаряния. Към този вторник e подписана от малко над 700 000 души. По-късно двете оповестиха и шествието в Берлин.
Апелът " разбуни кошерите " в немската столица. Подкрепиха го леви и десни, но в това време породиха напрежения измежду съидейници и съпартийци. Сред първите 69 подписа изпъкват персони от политическия, публичния, университетския и културния живот:
© Reuters
Около 13 хиляди души участваха в " Манифестацията за мир " в събота следобяд в Берлин, сочат полицейски данни,. В страницата си Вагенкнехт, че участниците били близо 50 хиляди. Според управляващите демонстрацията минала спокойно и без произшествия; не се е стигнало и до спречквания с контрапротестиращи. Електронното издание на FAZ отбелязва, че имало огромен брой възрастни хора. Много от лозунгите и плакатите пацифистките придвижвания от 80-те години. Виждали се и транспаранти на Лявата партия. Но са участвали и много членове на " Алтернатива за Германия " (известна с проруските си благосклонности и контактите с режима на Владимир Путин). Тъкмо омесването с крайнодесните докара до вътрешнопартийни крамоли. Ръководството на Лявата партия се разграничи от мероприятието; не било в съгласие с него. Лидерът Жанин Вислер изиска от Вагенкнехт ясно да се дистанцира от десните радикали. Теологът Кесман сe възмути, че не си е представяла сдружаване с десните, когато е подписвала апела. " Десни екстремисти, отрицатели на Холокоста и поддръжници на Русия бяха на митинга. Лошо е и вреди на Германия. Нищо от това, което се разигра пред Бранденбургската врата, не оказва помощ на Украйна ", сподели депутатът от Социалдемократическата партия Катя Маст.
© Reuters
На митинга в Берлин се събраха пацифисти, съперници на НАТО или просто елементарни хипита или последователи на природосъобразен живот.
" Всеки, който е с мозъка си, желае мир в Украйна. Но Вагенкнехт и следовниците ѝ желаят да продадат като мир нещо, което един диктатор-империалист постанова на Европа ", съобщи министърът на стопанската система Роберт Хабек (от Зелените) пред публичната телевизия ARD. Лидерът на демократичните " Свободни демократи " и министър на финансите Кристиан Линднер пък: " Който не е страната на Украйна, е от неверната страна на историята ".
За следящите процесите в Германия прегръдката сред крайнолеви и крайнодесни не е втрисаща изненада. И образецът с политическия бродяга Юрген Елзесер - минал без особени угризения пътя от ляв радикал до апологет на крайната десница - напълно не е индивидуален. Емблематичният случай с Хорст Малер
Един от ярките катарзиси в тая линия се случи с юриста Хорст Малер, създател на тогавашния " Социалистически адвокатски колектив " в Западен Берлин (редом с други деятели като Ханс-Кристиан Щрьобеле). През 1970 година Малер е измежду първите членове на лявата терористична Фракция Червена войска (RAF), хвърлила Германия във вихъра на терора през 70-те (на съвестта на " червеноармейците " лежат минимум 33 убийства). Малер, сподвижник на Андреас Баадер, Улрике Майнхоф и Гудрун Енслин, е задържан още същата 1970 година Прекарва десетилетие в пандиза, а през 1980 година излиза на независимост благодарение на юриста си Герхард Шрьодер (по това време ръководител на младежката организация на социалдемократите). Същият Шрьодер, станал в наши дни за посмешище и подбив поради постовете в " Газпром " и " Роснефт " (от които се отхвърли едвам месеци след съветското навлизане в Украйна). И който назова, до момента в който беше канцлер през 2004 година, своя другар Путин " кристалночист демократ ".
© Wikimedia Commons)
Хорст Малер (вляво) в Лайпциг през 2001 година с Кристиян Ворх, един от известните неонацистки водачи в Германия.
Малер, комуто възвръщат адвокатските права, от края на 90-те гравитира към крайнодесните. Членува в неонацистката Националдемократична партия на Германия (NPD) - и я съставлява в юридическите саги към опитите (неуспешни) на управляващите да я забранят. В началото на новото хилядолетие Малер и някогашната му партньорка Силвия Щолц (осъждана за отричане на Холокоста) бяха деятели на така наречен " Граждани на райха " (нем. Reichsbürger). " Райхсбюргерите " са националистическо придвижване с нееднородна организация и идеология, чиито членове, най-общо казано, не признават легитимността на днешната Федерална Република Германия и се считат за жители на Германския райх (в границите му от 1871-1945). Около тях се разшумя предишния декември, когато полицията извърши серия арести на крайнодесни, възнамерявали атентати и държавен прелом.
Малер също е осъждан за отказване на Холокоста и антисемитски изявления - и за последно излезе от пандиза през есента на 2020 година
© Reuters
Плакатът със зелената петолъчка в центъра е реплика на червено-черната емблема на терористите от Фракция Червена войска, на която " алена " е сменено със " зелена " като подстрекателство, че ръководещите сега Зелени са терористи. Надписът под знака е " Към Щамхайм или на фронта " (Щамхайм е името на пандиза край Щутгарт, в който през октомври групово се самоубиват Андреас Баадер, Гудрун Енслин и Ян-Карл Распе, лдерите на Фракция Червена армия).
Не е загадка и антисемитизмът на Вагенкнехт. Дъщеря на иранец и германка, родената през 1969 година в гедерейска Тюрингия Сара (малкото ѝ име в действителност e персийско и на немски се изписва Sahra) е останала в архивите на Бундестага с една неособено възпитана демонстрация. През януари 2010 година пред немските депутати приказва тогавашният израелски президент Шимон Перес. Покойният Нобелов лауреат за мир споделя историята на своя дядо, умрял със фамилията си в опожарена синагога в полското село Вишнево (днес в Беларус). След словото всички депутати стават на крайници и приветстват. Само Вагенкнехт и две нейни съпартийки от Лявата партия не помръдват от местата си.
По-късно Вагенкнехт се оправдава: " Не мога да отдам почитание на общественик, който самичък е виновен за война " (случката напомня журналистът Маркус Декер в в RedaktionsNetzwerk Deutschland).
Любопитно би било да се види дали днешната буйна пацифистка би изрекла същите думи към различен един общественик - също персонално виновен за актуалната война.
© Reuters
" Украйна има потребност от мир, а не от оръжия ", написа на плаката. Всъщност Украйна преди всичко желае оръжие, с цел да се отбрани от съветската експанзия.
Декер напомня още нещо удивително: през последните 13 години Вагенкнехт най-малко 5 пъти е изразявала позиции, сходни или напряко идентични с позиции на десни екстремисти и популисти. " Така беше по време на финансовата рецесия. През бежанската рецесия. В рецесията с Ковид-19. И в този момент отново е по този начин. Съответно тя получава овации от " Алтернатива за Германия " - които от години отхвърля с погледа на сюрпризирана ", показва коментаторът.
Иде тирада за онази дама, която стартира кариерата си през 1991 година в " Комунистическа платформа " (KPF) - конструкция, която съгласно Федералната работа за отбрана на конституцията е лявоекстремистка. Съпруга, а пропо, на различен прославен политик - дългогодишния министър-председател на Саарланд, финансов министър при Шрьодер и сетнешен разколник от социалдемократите Оскар Лафонтен.
Оскар Лафонтен (вляво), Сара Ваденкнехт, феминистката Алис Шварцер и о.з. ген. Ерих Фалд, някогашен боен консултант на Ангела Меркел и сегашен пазифист, който от година насам приканва Украйна да се съобщи, тъй като Русия е непобедима, както и подлага на критика въоръжаването на Киев, с цел да се отбрани.
" Това, което споява през днешния ден разнообразни леви и десни, е визията, че НАТО и Западът били предизвикали войната и също носели отговорност за нея. Наивният пацифизъм на Сара Вагенкнехт и Алис Шварцер има " сляпа зона " - те не могат или не желаят да видят, че активизират и десни екстремисти, солидарни с Русия на Путин ", изяснява пред " Дневник " живеещият в Берлин откривател на крайната десница Никълъс Потър.
По думите му в апела и демонстрацията за мир групи като " Гражданите на райха " и " Инакомислещите " виждат следващ мотив да популяризират тезите си - които намират почва и измежду някои леви, съперници на имунизациите и други (очаквайте на следващия ден изявление с Потър).
" Актьори като Юрген Елзесер от дълго време пробват да изградят общ фронт сред крайнолеви и крайнодесни. Още при есенните митинги против цените на силата елементи от радикалната десница предложиха да разгласят дружно с левите " зима на гнева ", Александер Лайстнер, който изследва протестните придвижвания. Според учения от Лайпцигския университет заплахата е този развой да се ускори - нормализирането на крайнодесни фигури, търсещи връзки с други политически среди.
© Reuters
Сара Ваденкнехт
По-далечната история съдържа значими предизвестия. " Общият фронт " на радикалните леви и десни - лелеян от Елзесер, Вагенкнехт и сие - в действителност е пробуждане на старите концепции за Третата опция или Третия път. Антидемократична по своята същина идеология, която отхвърля както комунизма, по този начин и демократичния капитализъм.
В немския подтекст това са опитите на консервативни кръгове по време на Ваймарската република (1918-1933) за доближаване и свързване на национализма и социализма, за докопване до властта. Концепцията за така наречен Querfront поражда след Ноемврийската гражданска война от 1918-1919 и в началото е теоретично построение у мислители като философа Освалд Шпенглер и писателя Артур Мьолер ван ден Брук. Те пропагандират основаването на властническа немска страна, която да в профил Ваймарската народна власт, да се отвори към преди малко основания Съветски съюз и в същото време да отхвърли ориентацията към западните полезности и най-много към Съединени американски щати.
При ген. Курт декор Шлайхер, последния ваймарски канцлер, на власт едвам 2 месеца в края на 1932-а и началото на 1933-а, концепцията за Querfront намира към този момент и практическо приложение.
Или в резюме: Третият път, единният фронт сред крайнолеви и крайнодесни е канавата на националсоциализма. Идеологическото антре на 1933-а. И всички знаем вратите пред кого отваря сетне.
© Reuters
Сара Ваденкнехт за канцлер! " – апел, който се появи и на декемврийската корица на извънредно дясно списание в Германия.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ