Най-далечната звезда, откривана някога, разположена зад това, което НАСА описва като „гънка в пространство-времето“, е повече отколкото два пъти по-горещ от слънцето и около милион пъти по-ярък.
Космическият телескоп Джеймс Уеб разкри нови подробности за звездата, наречена Earendel, която беше открита от космическия телескоп Хъбъл миналата година. Earendel, част от галактиката Sunrise Arc, може да бъде открита само защото галактическият куп е толкова масивен, че изкривява тъканта на пространството, създавайки ефект на увеличение, през който астрономите могат да гледат, според НАСА. През месеците след откриването на Еарендел, Уеб е забелязал други много далечни звезди, но нито една толкова далеч, колкото Еарендел.
„Откритията отвориха ново царство на вселената за звездната физика и нов предмет за учените, изучаващи ранната вселена, където някога галактиките са били най-малките откриваеми космически обекти“, каза НАСА. „Изследователският екип има предпазлива надежда, че това може да е стъпка към евентуалното откриване на едно от първите поколения звезди, съставени само от суровите съставки на Вселената, създадени при големия взрив – водород и хелий.“
Поради разстоянието на Еарендел от Земята са били необходими 12,9 милиарда години, за да достигне светлината му до нас, казаха учени. Вселената е била на по-малко от милиард години, когато е била излъчена светлината. Сега звездата е на 28 милиарда светлинни години.
НАСА.Виктория Стрейт, съавтор на първоначалното изследване на Еарендел, каза по-рано, че старата звезда предлага на учените възможност да научат повече за миналото.
„Докато надничаме в космоса, ние също поглеждаме назад във времето, така че тези наблюдения с изключителна висока разделителна способност ни позволяват да разберем градивните елементи на някои от първите галактики“, каза тя по-рано.
