Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същност

Най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Твоята същина непрекъснато се мени и ти убягва. Още никой не е разкрил директен и елементарен път към същинския себе си. Тоя път заобикаля през другите. За да схванеш себе си, би трябвало да схванеш другите. Грешки съпътстват това блуждаене към себе си. За да се откриеш, е нужна храброст, вътрешна освободеност, право на опит. 

Прост и разбираем наподобява светът, когато си с лице към посоката на придвижването и когато тая посока съответствува с вътрешния ти подтик. Завоят не е рисков, тъй като го виждаш. Пропастта не е толкоз страшна, тъй като не те дебне изотзад. Насрещният вятър не е по този начин противоположен, тъй като не те шиба откъм гърба, не разбърква косите и самочувствието ти. Сега най-малко виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е неравен, той е пред тебе и ти го поемаш. Времето оправя своя ход съгласно твоя темп, когато си с лице към посоката на придвижването. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати против тебе. Времето лети паралелно с твоя порив и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на личната ти кръв не буди в тебе възприятие на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те пречупят измежду път, само че самото твое потегляне в същинската твоя посока е към този момент стигане до нещо. Бягството не е избавление. Бягството не е никакъв път. То е връщане обратно и застой. Да останеш правилен на вътрешната си посока – най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си.

Роден си човек, с цел да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от личното ти комплициране, иде на мястото си и обрисува безконечната си линия: той се отваря пред тебе, въпреки и облачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навсякъде, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма различен път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Каквото и да те чака. 

Блага Димитрова „ Пътуване към себе си ”, 1965 година
Изображение: Моята библиотека