Хернията – вечният враг на силовите спортове: Как да я разпознаем, кой е застрашен и има ли лечение
Най-често публикуваният тип хернии у нас, както и по целия свят – това са ингвиналните хернии. Честотата е доста по-висока при мъжете поради анатомичните особености на ингвиналната област. При дамите пораждат по-рядко, като най-често са свързани с разнообразни генетични предразположения – раждане, работа, която включва физически натоварвания, констипацията, която по-често се среща при дамите. Това разяснява Д-р Цветелина Пайчева, която е част от екипа на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА.
Симптоми на хернията
Хернията можем да я разпознаем по отичане, което поражда в ингвиналната област. А първите признаци са болежка и дискомфорт, появили се след физическо натоварване. Чести са случаите, когато тази издутина се усилва точно при физическо натоварване, при напрягане.
Какво предизвиква хернията
Причините за появяването на херния са разнообразни – могат да бъдат уязвимост на съединителната тъкан, работа с физическо натоварване, при дамите – най-често след раждане, при дългогодишна констипация. Силовите спортове са рисков фактор за формиране на хернии.
Тютюнопушенето също носи опасности. Хората в преклонна възраст имат потвърдено по-висока периодичност, само че това е обвързвано със слабостта на съединителната тъкан, която е присъща за възрастните. При хората с наднормено тегло проблемите идват не толкоз със самото наднормено тегло, колкото с интервала след фрапантно намаляване, се споделя още в обявата на ВМА.
Наблюдава се разлика сред засягането при мъжете и дамите. При мъжете по-чести са ингвиналните хернии, а при дамите – вентралните, изключително след раждане.
Най-често засегнатите възрастови групи и при двата пола са след 50-годишна възраст.
Диагностициране на хернията
Диагностицирането на ингвиналната херния става с физикален обзор, при по-малките може да се направи и образна диагностика, а най-достъпният способ е ехографията. Специално за херниите на предна коремна стена се назначава скенер или ядрено-магнитен резонанс, който е „ златен стандарт ”.
Образните проучвания не се вършат при всички пациенти, зависи от типа на хернията. При ингвиналната херния рядко се постанова, само че при вентралните, когато има огромна херния, рецидив или има подозрения каква да бъде реконструкцията, са наложителни. „ Целта е да забележим какъв е пластичният потенциал на коремната стена за последващата пластика и с цел да създадем проект за интервенцията “, акцентира доктор Пайчева.
Лечение на хернията
Единственото лекуване на херниите е оперативното, а възобновяване е друго при другите пластики – при отворените пластики е към 6 месеца, до момента в който при ендоскопските – сред един-два месеца.
Когато хернията е по-малка, има по-голям късмет тя да се заклещи. Създава по-голям дискомфорт, повече болежка. Когато е по-голяма нормално основава повече функционални нарушавания на пациентите. Освен това, по-големият размер води до по-трудна реорганизация, акцентира доктор Пайчева.
На незабавни интервенции подлежат така наречен заклещени хернии, чието съдържимо не може да бъде върнато в коремната празнина. Хернията става мощно мъчителна, може да има болежка, отичане, липса на дефекация, липса на газове, които към този момент демонстрират и затрудненията на заклещената херния. Такова положение изисква незабавна интервенция. Ако не бъдат подхванати съответни и навременни ограничения, може да се стигне до летален край за пациента, безапелационна е доктор Пайчева.
