Как се учи граматика в XXI век
Най-често допусканите неточности в българския език са свързани със слято, полуслято и разделно писане, използването на цялостен и къс член, както и използването на бройната форма (например „ 10 компютъра ”, само че „ доста компютри ”).
Това изясни пред „ Труд ” създателката на уеб страницата „ Как се написа ” – филоложката Павлина Върбанова.
Възможностите за инспекция на правописа в интернет към този момент са хиляди. Една от най-популярните в България обаче е точно „ Как се написа ”.
Той съставлява онлайн указател. „ Създадох уеб страницата с тази мисъл – да бъде правописен указател, а не речник ”, споделя Върбанова.
„ Как се написа ” потегля на 23 април 2012 година – Международния ден на книгата. „ Беше емблематично, само че датите съответстваха напълно инцидентно ”, сподели още тя.
„ Как се написа ” съдържа надеждна информация за правописа на думите в българския език. В него има правописни, пунктуационни и граматични правила. Съдържанието му е показано под формата на къси въпроси и отговори, съпроводени с образци.
Информацията в справочника е тествана в публични издания на Института за български език при Българска академия на науките. Всички публикации са съобразени с меродавния „ Официален правописен речник на българския език. С., Българска академия на науките, Просвета, 2012 ”.
„ Много постоянно не се прави разлика сред език и литературен език. Предполага се, че в обществената тирада и изключително в медиите хората би трябвало да реализират литературен изказ, да съблюдават езиковите правила, оттова идва и чувството, че нашият език не е чист, че не се приказва вярно. Макар че езикът в никакъв случай не може да съществува в чист и безплоден вид ”, изясни Върбанова пред „ Труд ”.
В него постоянно има някакви въздействия, било то от разговорната тирада, било от непознати думи, с които доста постоянно се прекалява. При използването на непознати думи казусът е в мярката. Ако те са използвани на място, няма неприятно да се употребяват, сподели още тя.
Книжовният език от ден на ден ще се размива. Интернет е причина за това. Преди десетилетия писменото слово го виждахме единствено в обработен, изчистен тип. В книги, във вестници, където то минаваше през редактори и коректори. Сега всеки може да основава наличие, което е обществено, очевидно в интернет, изясни Върбанова.
Освен че поддържа уеб страницата си сама, Павлина Върбанова взе участие и в писането на учебници по български език за прогимназията.
По думите й неточности има и в печатните, и в онлайн изданията на медиите.
„ Много мъчно могат да се намерят мостри измежду медийните текстове, които да бъдат почтени да се разгласяват в учебник. Просто езикът от ден на ден се трансформира. Това, което се случва с него, даже не може да се опише със сегашните понятия и категории ”, разяснява редакторката.
Допускането на неточности е неизбежно, а една от главните аргументи е неналичието на време. Това важи изключително при онлайн изданията, където всяка вест би трябвало да се разгласява оптимално бързо.
Смисълът е грешките да бъдат сведени до най-малко. Затова всеки текст би трябвало да мине най-малко през една коригираща стратегия, поучава редакторката. „ Това обаче не е панацея ”, защото тези стратегии откриват правописните неточности, само че не и граматичните и пунктуационните.
„ Публичният облик се гради въз основа на това по какъв начин пишеш, по какъв начин се изразяваш. Ако допускаш груби неточности в правописа и граматиката, това не приказва добре за теб ”, акцентира Върбанова.
„ Както поставяме старания да се приведем в порядъчен тип преди да излезем, да си срешем косата, по този начин би трябвало да бъде и с текстовете. Трябва да ги срешем малко, да ги поизмием, да ги облечем в прилични облекла ”, сподели още тя.
Полезно
Наръчник и за писане на имейли
Павлина Върбанова пази дисертация по история на българския език, само че от много време работи като редактор и коректор.
Тя стартира да разгласява в интернет пространството през 2006 година, когато основава първия си блог, в който написа по лингвистични въпроси. През 2009 година се ражда настоящият й досега блог -„ Блогът на Павлина ”. Той, също като уеб страницата, съдържа въпроси и отговори – досега 2179 на брой.
През 2015 година излиза от щемпел първата книга на Павлина Върбанова – справочникът „ Как се написа ”. Той съдържа актуален прочит на разпоредбите, пояснения за използването им в съответни образци, разновидности „ Правилно/Грешно ”, препоръки за общуването в обществените мрежи и за оформянето на имейли.
Книгата е предопределена за възпитаници и студенти, блогъри и консуматори на фейсбук, за поети и писатели, публицисти, учители по български език и литература.
Това изясни пред „ Труд ” създателката на уеб страницата „ Как се написа ” – филоложката Павлина Върбанова.
Възможностите за инспекция на правописа в интернет към този момент са хиляди. Една от най-популярните в България обаче е точно „ Как се написа ”.
Той съставлява онлайн указател. „ Създадох уеб страницата с тази мисъл – да бъде правописен указател, а не речник ”, споделя Върбанова.
„ Как се написа ” потегля на 23 април 2012 година – Международния ден на книгата. „ Беше емблематично, само че датите съответстваха напълно инцидентно ”, сподели още тя.
„ Как се написа ” съдържа надеждна информация за правописа на думите в българския език. В него има правописни, пунктуационни и граматични правила. Съдържанието му е показано под формата на къси въпроси и отговори, съпроводени с образци.
Информацията в справочника е тествана в публични издания на Института за български език при Българска академия на науките. Всички публикации са съобразени с меродавния „ Официален правописен речник на българския език. С., Българска академия на науките, Просвета, 2012 ”.
„ Много постоянно не се прави разлика сред език и литературен език. Предполага се, че в обществената тирада и изключително в медиите хората би трябвало да реализират литературен изказ, да съблюдават езиковите правила, оттова идва и чувството, че нашият език не е чист, че не се приказва вярно. Макар че езикът в никакъв случай не може да съществува в чист и безплоден вид ”, изясни Върбанова пред „ Труд ”.
В него постоянно има някакви въздействия, било то от разговорната тирада, било от непознати думи, с които доста постоянно се прекалява. При използването на непознати думи казусът е в мярката. Ако те са използвани на място, няма неприятно да се употребяват, сподели още тя.
Книжовният език от ден на ден ще се размива. Интернет е причина за това. Преди десетилетия писменото слово го виждахме единствено в обработен, изчистен тип. В книги, във вестници, където то минаваше през редактори и коректори. Сега всеки може да основава наличие, което е обществено, очевидно в интернет, изясни Върбанова.
Освен че поддържа уеб страницата си сама, Павлина Върбанова взе участие и в писането на учебници по български език за прогимназията.
По думите й неточности има и в печатните, и в онлайн изданията на медиите.
„ Много мъчно могат да се намерят мостри измежду медийните текстове, които да бъдат почтени да се разгласяват в учебник. Просто езикът от ден на ден се трансформира. Това, което се случва с него, даже не може да се опише със сегашните понятия и категории ”, разяснява редакторката.
Допускането на неточности е неизбежно, а една от главните аргументи е неналичието на време. Това важи изключително при онлайн изданията, където всяка вест би трябвало да се разгласява оптимално бързо.
Смисълът е грешките да бъдат сведени до най-малко. Затова всеки текст би трябвало да мине най-малко през една коригираща стратегия, поучава редакторката. „ Това обаче не е панацея ”, защото тези стратегии откриват правописните неточности, само че не и граматичните и пунктуационните.
„ Публичният облик се гради въз основа на това по какъв начин пишеш, по какъв начин се изразяваш. Ако допускаш груби неточности в правописа и граматиката, това не приказва добре за теб ”, акцентира Върбанова.
„ Както поставяме старания да се приведем в порядъчен тип преди да излезем, да си срешем косата, по този начин би трябвало да бъде и с текстовете. Трябва да ги срешем малко, да ги поизмием, да ги облечем в прилични облекла ”, сподели още тя.
Полезно
Наръчник и за писане на имейли
Павлина Върбанова пази дисертация по история на българския език, само че от много време работи като редактор и коректор.
Тя стартира да разгласява в интернет пространството през 2006 година, когато основава първия си блог, в който написа по лингвистични въпроси. През 2009 година се ражда настоящият й досега блог -„ Блогът на Павлина ”. Той, също като уеб страницата, съдържа въпроси и отговори – досега 2179 на брой.
През 2015 година излиза от щемпел първата книга на Павлина Върбанова – справочникът „ Как се написа ”. Той съдържа актуален прочит на разпоредбите, пояснения за използването им в съответни образци, разновидности „ Правилно/Грешно ”, препоръки за общуването в обществените мрежи и за оформянето на имейли.
Книгата е предопределена за възпитаници и студенти, блогъри и консуматори на фейсбук, за поети и писатели, публицисти, учители по български език и литература.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ