Как „заучената безпомощност“ пречи да вземам живота си в ръце?
Навлизайки в живота, ние се трансформираме във възрастни с ежедневни занимания, които постоянно страдат от разбирането, че някои неща са отвън нашия надзор. Колко пъти сте чували, че някой просто се е оказал на вярното място в вярното време или пък все има връзки, които му оказват помощ?
Или с други думи, огромна част от триумфа в последна сметка зависи от шанса, нали?
Всъщност, не е по този начин. Истината е, че можем да направляваме доста повече неща, в сравнение с си мислим. Проблемът е в мозъка ни, който е по този начин организиран, че да приема, че сме безпомощни. Обяснението се крие в психически феномен, наименуван „ заучена беззащитност “. Той има голямо въздействие върху това дали подхващаме избрани дейности и дали имаме вяра, че дадени неща са вероятни.
Този феномен е открит след няколко брутални опита с кучета, при които едната група бива удряна с електрошокови талази, без да може да направи нищо, а другата има опция да избегне наказването, извършвайки някакво деяние, като прескачане на ограда.
Когато учените повтарят опита, давайки на първата група късмет да избегне електрошока, кучетата не вършат безусловно нищо, с цел да се възползват от това. Те не съумели да осъзнаят, че е в границите на опциите им да избегнат страданието.
С други думи, те били заучили безпомощността като модел на държание.
Тя се демонстрира по подобен метод при хората и учените смятат, че огромна част от тях са подготвени да изтърпят страдалчество и да отбягват осъществяването на дейности. Обяснението е, че обществото ни втълпява от ранна възраст, че нямаме цялостен надзор над живота си.
Добрата вест е, че съществуват способи, по който това може да се промени. Един от тях може да научите от.
Накратко - нещата, които ни наподобяват невъзможни, в действителност могат да бъдат реализирани.
Достатъчно е да приемем обстоятелството, че имаме надзор над тях.
Източник: Science Alert
