Навечерието на Деня на българската адвокатура е повод за отбелязване

Навечерието на Деня на българската адвокатура е мотив за отбелязване на 100 години от първия Закон за юристите от 1925 година Този закон поставя основите на актуалното образуване на адвокатската специалност в България. Той вкарва основни правила, които подсигуряват независимостта на адвокатурата.

На 19 юни 1925 година, Двадесет и първото Обикновено Народно заседание приема законопроекта на трето четене. Законът е обнародван в „ Държавен вестник “ на 8 юли 1925 година, бр. 78. С него адвокатурата в България придобива структуриран тип, напомня Българска телеграфна агенция.

Законът от 1925 година е построен върху два съществени правилото: самоуправление и самоконтрол. Тези правила са нужна причина за цялостната самостоятелност на адвокатурата. За тяхното реализиране е открито корпоративното устройство на специалността. Адвокатите наложително членуват в адвокатски колегии, които са юридически лица. Техни органи са адвокатските препоръки с изпълнителни, управителни и дисциплинарни функционалности.

Върховен орган на самоконтрола и самоуправлението е Висшият адвокатски съвет (ВАС). Той е формиран от 15 постоянни и 15 спомагателни членове с четиригодишен мандат. Членовете са избирани от Софийската адвокатска гилдия. Съставът се възобновява на половина на всеки две години.

Съгласно член 102 от Закона, Върховен административен съд има необятни пълномощия. Той изготвя устав за стажа, произнася се по тъжби против решения на адвокатските препоръки. Върховен административен съд дефинира колегиите в страната, сформира лист на юристите и работи за неговото обявяване. Одобрява или променя наредби на адвокатските препоръки и е висша дисциплинарна инстанция. Издава общи наредби и извършва други законови отговорности.

Преди този закон, адвокатската специалност е контролирана от Закона за юристите от 1888 година Негов проектант е доктор Константин Стоилов. Този по-ранен закон обаче не открива действително корпоративно устройство. Приемането на юристи става посредством „ приписване “ към областен съд. Дисциплинарният контрол е поверен на съдилищата. Законът от 1925 година трансформира радикално тази система. Той бележи началото на актуалното образуване на адвокатурата, изясняват от Съвета.

Законът от 1925 година е анулиран на 16 октомври 1947 година с нов Закон за юристите (ДВ, бр. 257/5.11.1947г.). Въпреки това, неговото значение остава фундаментално за развиването на адвокатурата. Той вкарва правилата на самоуправление и самоконтрол, нужни за независимостта на специалността.

Ето част от първия Закон за юристите от 1925 година:

Министерство на правораздаването
Указ № 49
НИЕ БОРИС ШС БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички наши верноподаници, че ХХI-то Обикновено Народно заседание през втора постоянна сесия, в 102 заседание; държано на 19 юний 1925 година гласоподава и одобри
Ние утвърдихме п утвърдявамо следния
Закон за юристите
Дял I
За юристите
Глава I.
Условия за придобиване правото на юрист
Чл. 1. Всеки работоспособен български гражданин, ползуващ се с цивилен и политически права, и приключил правните науки в български или задграничен, държавен или приет от страната университет, може да стане юрист откакто прекара сполучливо стажа си в съд или при юрист, издържи планувания в закона за устройството на съдилищата теоретико-практически държавен изпит и бъде вписан в листата на една адвокатска гилдия.
Освобождават се от стаж и изпит ония български жители с приключено юридическо обучение, които са придобили право на юрист в непозната страна след прекаран в нея стаж, в случай че са упражнявали там адвокатската специалност минимум две години.
Чл. 2. Не може да бъде юрист, нито стажант-адвокат:
а) наказаният на затвор за лъжовна клетва и лъже-свидетелствуване, разврат, кражба, отнемане, обир, злодейство, изнудване, машинация, злоупотребление на доверие, фалшификация на документи, лекарски свидетелства, марки, печатни и други знаци, банкрутство, закононарушения по работа и по адвокатското звание, въпреки и да е бил освободен от наказване по опрощение или давност;
б) намиращият се на държавна или социална работа със заплата, с изключение на народните представители, окръжните и общински съветници и учебни настоятели;
в) търговецът, член-делегатът в управителния съвет на търговски сдружения, шефът на компания и комерсиалният пълномощник;
г) невъзстановеният в правата си несъстоятелен;
д) ползуващият се с неприятно и опозорено име в обществото, въвеждащо адвокатската гилдия и обществото (чл. 16); и
е) изключеният от адвокатската специалност по закон, присъда или разпореждане на дисциплинарния състав на адвокатския съвет. (…)

На 22 ноември означаваме Деня на българската адвокатура. Празникът е основан с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 година Той е обвързван с годишнината от приемането през 1888 година на първия Закон за юристите в България. Този закон е одобрен с Указ на княз Фердинанд Първи и обнародван в бр. 140 на „ Държавен вестник “ от 24 декември 1888 година

През ноември 2025 година следва честване на 100 години от основаването на Висшия адвокатски съвет. Събитието ще се организира в зала „ България “. То акцентира началото на самостоятелната и самоуправляваща се адвокатура. Адвокатските колегии, като Софийската, са структурирани точно по този закон. Това води до актуалната организация на адвокатската специалност в България.

Някои адвокатски колегии подчертават върху характерни права и почитание. Тези права приравняват юристите със съдии. Те са въведени точно със Закона от 1925 година От Висшия адвокатски съвет акцентират смисъла на този закон като основен миг. Той е в историята на адвокатурата. Историческите източници означават и ролята на по-ранния закон от 1888 година Той е основа за развиването на специалността.