Пет звезди за невероятно красивата „Смърт във Венеция“ на Уелската национална опера — рецензия
Навършват се малко повече от 50 години от премиерата на операта „ Смърт във Венеция “ на Бенджамин Бритън. През този половин век настройките към гей тематиките в изкуствата се трансформираха до неразбираемост и ранното отвращение в някои кръгове да дадат популярност на операта (почти нищо не е оживяло на филм от истинската постановка) отстъпи място на възходящ брой продукции към свят.
Една от мощните страни на операта е до каква степен Бритън е запазил истинската новела на Томас Ман, на повърхността полуавтобиографичната история на Ашенбах, застаряващ публицист, и неговата фикс идея по едно момче във Венеция, Тадзио. Необичайно за операта, тук има многопластов дискурс за аспектите на желанието, природата на изкуството, човешкото знание и уязвимост.
В Уелската национална опера режисьорът Оливия Фукс показа продукция, която в никакъв случай не стъпва неверно. От чисто естетическа позиция наподобява красиво, черно-белите проекции на Венеция се смесват гладко с неразбираемо алегорични, воднисти облици, подо...
Прочетете целия текст »
