Отбелязваме 800 години от основаването на Ивановския скален манастир
Навършват се 800 години от основаването на едно архитектурно и религиозно украшение - Ивановският скален манастир „ Св. Архангел Михаил “. Русенци ще отбележат този празник с поредност от събития. Вече е основан учредителен комитет с ръководител шефът на Регионалния исторически музей в Русе проф. доктор Николай Ненов, оповестиха от общината.
Идеята е по този метод да се разпространява един от най-значимите обекти на средновековното църковно и културно завещание в България, който е под закрилата на ЮНЕСКО.
Предвиждат се голям брой начинания и богослужения главно през идната 2021 година. Сред включените събития са осъществяване на научна конференция, отдадена на историята и духовността на Светата обител, както и тържествени молебени на по-значими дати и църковни празници. Не по-малко внимание е отделено и на реализирането на изложения в по-голямата част от градовете на страната, снимане на къс филм, представящ най-значимите моменти от предишното на манастира, основаване на уеб-сайт и даже вероятно отбелязване на годишнината в Европейския парламент и ЮНЕСКО.
Ивановските скални църкви са ситуирани на 22 км от Русе, наоколо до село Иваново, в рамките на Природен парк „ Русенски Лом”. За разлика от обичайните манастири, състоящи се от една-две църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има многообразие от дребни скални църкви, параклиси и килии, издълбани на друга височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. В шест от храмовете са непокътнати фрески, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век.
Русенски Лом (в античността на латински: Tїbisis, Тибизис) минава през общините Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 километра. Русенски Лом е последната река, вливаща в Дунав на българска територия.
По отвесните скални корнизи около крайбрежията на реката през Средновековието изкуствено са издълбани голям брой пещери, в които са се помещавали монаси-отшелници, църкви и манастири, тъй наречените Ивановски скални църкви.
Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и обособени монашески килии, които през интервала Х-XIV век трансформират долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.
Църквите и всички пространства край местността Писмата образуват скалния манастир „ Свети архангел Михаил “. Основан през XIII век от монаха Йоахим, определен по-късно за първи търновски партриарх. През интервала на Второто българско царство манастирът се утвърждава като огромен нравствен и литературен център и поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови донори били царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, а до през днешния ден са непокътнати и техни ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280-1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и приключил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята ".
Манастирът има комплицирано устройство, сплотяващо комплексите от скални пространства край така наречен „ Затрупана “ черква „ Св. архангел Михаил “. Най-богато украсени със фрески са „ Съборената “ черква и църквата „ Св. Богородица “. В манастирските храмове е непокътната стенопис от XIII XIV век, сътворена от столични майстори и показва развиването на живописните стилове в България.
Световна популярност имат стенописите в църквата „ Св. Богородица “ от XIV век, които са едни от върховете в развиването на средновековното изкуство. Те са измежду най-представителните мостри на Палеологовото изкуство на Балканите. По стените на манастирските пространства са съхранени огромен брой графити, измежду които е и известният надпис на Иво Граматик. През XIV век манастирът е център на исихазма – мистично течение в православното християнство. Съществува и през ранните епохи на османското господство, само че последователно запада.
Ивановските скални църкви са включени в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО и са един от деветте такива обекта в България. Те са и известен туристически обект.
През 1978 година Ивановският скален комплекс е разгласен за Национален археологически резерват. Днес манастирът не е настоящ.
Скалните манастири
са изкопани в труднодостъпни скали. Предпочитани са от аскети, избрали по-суров метод на живот и по-голямо усамотение, които спомагат за молитвеното въодушевление, мисловната и душевна непорочност, посредством които пък те търсят път към непрекъснатото богообщение – задачата на живота, който те водят. По този метод аскетите също скриват от очите на хората добродетелите, които са постигнали в следствие от аскетизма, само че не с цел да лишат хората от добър образец, а с цел да не се възгордеят и по този начин да обезсмислят положения труд в работа на Бога.
Идеята е по този метод да се разпространява един от най-значимите обекти на средновековното църковно и културно завещание в България, който е под закрилата на ЮНЕСКО.
Предвиждат се голям брой начинания и богослужения главно през идната 2021 година. Сред включените събития са осъществяване на научна конференция, отдадена на историята и духовността на Светата обител, както и тържествени молебени на по-значими дати и църковни празници. Не по-малко внимание е отделено и на реализирането на изложения в по-голямата част от градовете на страната, снимане на къс филм, представящ най-значимите моменти от предишното на манастира, основаване на уеб-сайт и даже вероятно отбелязване на годишнината в Европейския парламент и ЮНЕСКО.
Ивановските скални църкви са ситуирани на 22 км от Русе, наоколо до село Иваново, в рамките на Природен парк „ Русенски Лом”. За разлика от обичайните манастири, състоящи се от една-две църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има многообразие от дребни скални църкви, параклиси и килии, издълбани на друга височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. В шест от храмовете са непокътнати фрески, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век.
Русенски Лом (в античността на латински: Tїbisis, Тибизис) минава през общините Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 километра. Русенски Лом е последната река, вливаща в Дунав на българска територия.
По отвесните скални корнизи около крайбрежията на реката през Средновековието изкуствено са издълбани голям брой пещери, в които са се помещавали монаси-отшелници, църкви и манастири, тъй наречените Ивановски скални църкви.
Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и обособени монашески килии, които през интервала Х-XIV век трансформират долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.
Църквите и всички пространства край местността Писмата образуват скалния манастир „ Свети архангел Михаил “. Основан през XIII век от монаха Йоахим, определен по-късно за първи търновски партриарх. През интервала на Второто българско царство манастирът се утвърждава като огромен нравствен и литературен център и поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови донори били царете Иван Асен II (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, а до през днешния ден са непокътнати и техни ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280-1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и приключил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята ".
Манастирът има комплицирано устройство, сплотяващо комплексите от скални пространства край така наречен „ Затрупана “ черква „ Св. архангел Михаил “. Най-богато украсени със фрески са „ Съборената “ черква и църквата „ Св. Богородица “. В манастирските храмове е непокътната стенопис от XIII XIV век, сътворена от столични майстори и показва развиването на живописните стилове в България.
Световна популярност имат стенописите в църквата „ Св. Богородица “ от XIV век, които са едни от върховете в развиването на средновековното изкуство. Те са измежду най-представителните мостри на Палеологовото изкуство на Балканите. По стените на манастирските пространства са съхранени огромен брой графити, измежду които е и известният надпис на Иво Граматик. През XIV век манастирът е център на исихазма – мистично течение в православното християнство. Съществува и през ранните епохи на османското господство, само че последователно запада.
Ивановските скални църкви са включени в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО и са един от деветте такива обекта в България. Те са и известен туристически обект.
През 1978 година Ивановският скален комплекс е разгласен за Национален археологически резерват. Днес манастирът не е настоящ.
Скалните манастири
са изкопани в труднодостъпни скали. Предпочитани са от аскети, избрали по-суров метод на живот и по-голямо усамотение, които спомагат за молитвеното въодушевление, мисловната и душевна непорочност, посредством които пък те търсят път към непрекъснатото богообщение – задачата на живота, който те водят. По този метод аскетите също скриват от очите на хората добродетелите, които са постигнали в следствие от аскетизма, само че не с цел да лишат хората от добър образец, а с цел да не се възгордеят и по този начин да обезсмислят положения труд в работа на Бога.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ