Навършват се 60 години от приемането на Мила Родино“ за

...
Навършват се 60 години от приемането на Мила Родино“ за
Коментари Харесай

Химна ни: Сбор от стара еврейска мелодия, съветски мотиви, кръчма...

Навършват се 60 години от приемането на „ Мила Родино “ за химн на страната ни. Повечето българи не познават историята на химна. Чували са нещо за „ Шуми Марица “, а по-късно за „ Мила Родино “, само че не им е ясно по кое време се е изпълнявал единият химн, от по кое време и кого е признат сегашният…

 

А е значимо да знаем повече за химна, на който се подвига знамето и се просълзяваме се, когато се извършва при български победи по света.

 

Днешният ни химн е написан на основата на остаряла ашкеназка мелодия (за страдание няма писмени данни за името на песента, звукови или нотни записи по нея) и се явява като знак на родството сред ашкеназите (Бат Боянови българи) и аспаруховите българи.

 

Ето какво споделя Николай Кауфман по този въпрос:

" Когато през 1964 година Т. Живков привиква комисия, с цел да одобри " Мила Родино " за химн, той среща съпротивата на акад. Петко Стайнов (композитор, роден в гр.Казанлък). Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка) и това не дава съображение тя да бъде химн на българите. "

Към 1900-1910 година в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки) музиканти откъм Дунав, с цел да свирят на сватби и други тържества. Те свирели хоро, чиято мелодия изцяло се покривала с мелодията на " Мила Родино ". Живков не приема изказванията му и освобождава Стайнов от комисията, формирана от музиканти и поети и " Мила Родино " става народен химн ".

 

И други откриватели споделят това мнение, един от тях е акад. Добри Христов.

 

През 2016 година депутатът от Патриотичния фронт Валери Симеонов декларира от трибуната на Народното събрание: „ Българския химн „ Мила Родино ” не е никакъв химн, а кръчмарска национална ария „ Имате ли вино ”. Рано или късно тя ще бъде свалена и на нейно място ще се извършва същинският химн „ Шуми Марица ”.

 „ Мила Родино ”, съгласно него, била компилация от преработки по политически съображения в смутни времена.

 

Проверка на Фрог нюз сподели, че до момента е имало десетки оферти в Народното събрание химна да бъде заменен. Още през 1990 година това е предложил доктор Петър Дертлиев, само че от Българска социалистическа партия скочили, че това е излишно в интервал на промени, когато има по-важни проблеми.

 

Историята на българските химни тъне в мъгла. Откъслечни сведения дават доктор Иван Шишманов, проф. Николай Кауфман и Иван Иванов. Химна е бил подложен на критика неведнъж: и поради мелодията, и поради непрекъснатите промени в текста съгласно политическите обстановки.

 

След 10 ноември 1989 г.  депутатите от VII Велико национално заседание вършат разнообразни оферти за народен химн – най-многобройни за " Шуми Марица ".

 

Според някои музиканти " Мила родино " необичайно наподобява на началния претекст от финалната част на фамозната Патетична соната за пиано на Бетовен. Но също на Пиеса за виолончело от Ж. Б. Сенайе, на началния претекст на песента " Двамата гренадири " от Шуман, на румънско хоро. Най-често обаче го свързват с известната национална ария, трансформирала се кръчмарски химн " Имате ли вино ".

Все отново най-вероятно е употребена като концепция българска мелодия, допуска Росица Тодорова. А дали е била това хоро, или националната " Имате ли вино ", е различен въпрос.

 

***

Нерядко приемането на " Мила Родино " за химн се свързва с персоналната интервенция на генералния секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков след развенчаването на култа към Сталин в Съюз на съветските социалистически републики. Това не е напълно по този начин. Реално концепцията идва от поета Георги Джагаров. Дотогава като химн се изпълнявала песента " Българийо блага " по текст на Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и музика Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов (след оповестяване на конкурс на 20.02.1949 година за написване на текст за химн на Народна република България, само че от 31 плана сложени на всенародно разискване не е признат нито един и на тях им е предоставено да напишат химна). На 30.12.1950 г, Президиумът на Народно събрание издава Указ № 688, влизащ в действие от 01.01.1951 г, с който е одобрен новият химн.

 

Българио блага, земя на герои,

нескончаем и мощен е твоят напредък.

Да крепне завинаги съюзът ни военен

с могъщия приятелски руски народ.

 

Припев:

 

Слава републико наша свободна!

Страж на мира неумолимо бъди!

Враг ли нападне земята ни родна,

В пердах до победи ни самоуверено води!

Великото слънце на Ленин и Сталин

с лъчите си нашия път освети.

Димитров за героизъм сърцата възпламени,

в битката и в мирния труд ни сплоти.

 

Припев:

 

Слава...

Строим ний фабрики, разкриваме мини,

нивята необятни заедно орем.

За нашата скъпа, прелестна татковина

подготвени сме труд и живот да дадем.

Припев:

Слава...

 

Именно с този текст не е склонен Джагаров, който почнал намерено да приказва, че химна би трябвало да е с родолюбив текст, а не вид на руския химн. Разира се това стига до Тодор Живков, който мика Джагаров в кабинета си. В собствен дневник поета разгласява запис от стенограмата от срещата с Живков:

 

ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?

Групово дело (Георги Джагаров): Нищо изключително...

ТЖ: Как нищо изключително? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш - нищо изключително!

Групово дело: В какъв смисъл...

ТЖ: Химнът, Джагаров! Събираш всякакви компании и приказваш срещу! Не харесваш нашия химн! Защо по този начин бе момче? Какво му е неприятното на химна? Писали са го най-талантливите наши поети - Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих...

Групово дело: Хората не го пеят...

ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прелестен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?

Групово дело: Не...

ТЖ: Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но руските приятели го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Много го харесват, доста!

Групово дело: Защото не вършат разлика.

ТЖ: Каква разлика?

Групово дело: Между нашия и техния.

ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!

Групово дело: Те пеят, ние мълчим.

ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, само че въпреки всичко дочувам... Прав си, че двата химна си наподобяват. Приличат си бе, като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а! И какво ще вършим в този момент? Как ще излезем от ситуацията? Имаш ли някаква концепция? Кажи, кажи - какво предлагаш?

Групово дело: Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, да вземем за пример " Мила Родино "!

ТЖ: Коя, коя? А-а! " Горда Стара планина "!

Групово дело: Една същинска ария и всички я знаем. Пее се на всички места - и по сватби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа. Марсилезата...

ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо огромно! А ние сме дребен народ. Само нещастията ни са огромни. Титовци отново ще ни обвинят в шовинизъм! Пфу!

Групово дело: За себе си те са прави. Македонските българи също пеят " Мила родино ".

ТЖ: Слушай в този момент, аз съм склонен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и питейни заведения. Ще се реши в Политбюро. А там... Ще приказвам с другарите. Всичко би трябвало да се изпипа. А до тогава никакъв звук!...

 

И през 1962 година нещата с химна се трансформират. След 1990 година и последният руски детайл отпада.

 

Фрог нюз
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР