Причината е, че парламентът е отменил част от планираните мерки

Причината е, че Народното събрание е отменил част от плануваните ограничения за икономии в общественото обезпечаване, което доста усложнява напъните за фискална стабилизация. Одиторите показват, че проектобюджетът за 2026 година разчита прекалено на към 12 милиарда евро спомагателни доходи от налози, в това число на изключителния корпоративен налог за огромните компании.

 

Част от в началото заложените ограничения към този момент са смекчени или отпаднали, а останалите може да се окажат неефективни при по-ниска инфлация или при опити на бизнеса да минимизира резултата върху облагите си. При състояние че Франция към този момент има най-високата данъчна тежест в еврозоната, нови съществени нараствания на данъците биха заплашили конкурентоспособността и заетостта. Затова Сметната палата заключава, че съкращенията на разноските са неизбежни.

 

Именно там обаче се крият най-големите опасности. Плановете плануват действителен растеж на обществените разноски от едвам 0,3% през 2026 година – извънредно ниско равнище. Според инспекторите сходен надзор е мъчно изпълним, изключително откакто депутати към този момент анулираха ограничения като по-високи такси в опазването на здравето и заледяване на пенсиите.

 

Дори при реализиране на задачата за недостиг, държавният дълг на Франция ще продължи да пораства и се чака да доближи близо 119% от Брутният вътрешен продукт. Това ще направи страната по-уязвима към повишаване на финансирането и евентуално ще наложи още по-строги фискални ограничения в идващите години. Докладът идва на фона на продължаващ напън върху обществените финанси и слага под подозрение устойчивостта на сегашната бюджетна политика на Париж.