Навършват се 28 години от падането на Берлинската стена. Един

Навършват се 28 години от рухването на Берлинската стена. Един от най-ярките знаци на Студената война към този момент не съществува тъкмо толкоз дълго, колкото е разделял Изтока от Запада.

През нощта на 12 против 13 август 1961 година Берлин се разсънва разграничен. Полицията и военните на Германска демократична република в началото опъват бодлива тел, а през идващите години осъвършенстват оградата.

45 хиляди бетонни блокове с височина над 3 метра опасват Западен Берлин – 155 км бетонна стена. На бойците е подредено да стрелят по всеки, който се опита да избяга.

Стотици германци умират при опит за преминат най-охраняваната граница в Европа.

Цели 28 години Берлинската стена разделя фамилии, другари и нации. 28 години след рухването ѝ фрагменти от нея към момента са в центъра на Берлин, само че не с цел да разделят, а с цел да припомнят.

Една от наблюдателните кули покрай „ Постдамер плац” е превърната в музей. Туристите могат да погледнат от втория етаж и да прегледат истинското оръжие и съоръжение.

83-годишният пенсиониран преподавател по британски и история Готфрийд Мост е един от уредниците на музея. Научава за разделянето на Берлин по време на корабоплаване в Балтийско море.

„ Някои хора към този момент се опитваха да избягат през оградата. Също по този начин имаше английска, американска и френска военна полиция. Всички бяха шокирани”, споделя той.

Като студент в Свободния университет в Берлин 27-годишният юноша получава ненадейно предизвикателство. Негов състудент съумял да избяга от Източен Берлин и го моли да помогне за построяването на тунел, през който да избяга фамилията.

Готфрийд Мост отхвърля, само че се съгласява да стане пощальон. „ Имах паспорт за Западна Германия и можех да навестявам Източен Берлин. Чрез хитри техники трябваше да намеря човек, който не познават, посредством локален, и да го позная по знак с цигара. Срещнахме се три пъти и го осведомявах дали тунелът на „ Бернауерщрасе” е подготвен или не”, спомня си той.

Така младежът съумява да помогне за бягството на към 20 източногерманци.

„ Исках моя другар да изведе сестра си оттова и неговите родственици. Беше чиста човечност”, споделя Мост.

Съвсем ненадейно на 9 ноември 1989 година на конференция, която се предава онлайн, представителят на Политбюро на Германска демократична република Гюнтер Шабовски оповестява детайлности за облекчения режим за пътешестване в чужбина на източногерманците.

На въпрос по кое време влизат в действие, той дава отговор „ От сега”.

Около 20 хиляди източногерманци се стичат в Западен Берлин.

Матиас Рау е един от първите, които минават на Запад. Тогава е на 36 години.

„ На сутринта се върнах в Източен Берлин. По пътя се разминах с хиляди, които се движеха в противоположната посока. В петък никой не отиде на работа, тъй като всички желаеха да отидат в Западен Берлин”, споделя Рау.

28-години по-късно Германия още веднъж е една страна. Матиас Рау в този момент работи като екскурзовод и организира тематични беседи за съществуването и рухването на Берлинската стена.

Мемориали за тези, които умират при опитите да преминат Стената, възпоменателни плочи и фрагменти от припомнят на милионите туристи от целия свят за смисъла на свободата.

„ Стената и наблюдателната кула са знак на сложното ни минало. Трябва да ги запазим, с цел да не се случи това в никакъв случай повече. За страдание, по целия свят има стени в сърцата на хората. Обикновените хора страдат поради някаква глупава политика”, споделя Рау.