Честваме 180 години от рождението на Васил Левски
Навършват се 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Навсякъде в страната ще се проведат разнообразни мероприятия в памет на най-големия ни народен воин. Честванията действително започнаха още през предходната седмица с редица начинания, разкриване на негови монументи, площади на негово име, поклонения и други
Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово през 1837 година в доста оскъдно семейство, в което прекомерно млад му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа поетът Иван Вазов: " Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече! ". И Васил напуща манастира. Стига в Белград, където Раковски приготвя млади мъже в Първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски, напомня БГНЕС.
И Васил Иванов Кунчев става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че " Нашето дело зависи от нашите лични старания ". Турците го търсят непрестанно. Но той непрекъснато съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент: " Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее ".
Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен " там близо край град София " на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия. Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски.
Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите. " Нашата работа зависи от нашите лични старания ", " Народната работа стои над всичко ", " Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва ", " Времето е в нас и ние сме във времето ", " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово през 1837 година в доста оскъдно семейство, в което прекомерно млад му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа поетът Иван Вазов: " Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече! ". И Васил напуща манастира. Стига в Белград, където Раковски приготвя млади мъже в Първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски, напомня БГНЕС.
И Васил Иванов Кунчев става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че " Нашето дело зависи от нашите лични старания ". Турците го търсят непрестанно. Но той непрекъснато съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент: " Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее ".
Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен " там близо край град София " на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия. Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски.
Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите. " Нашата работа зависи от нашите лични старания ", " Народната работа стои над всичко ", " Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва ", " Времето е в нас и ние сме във времето ", " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ