Честваме 116 години от Илинденско-Преображенското въстание
Навършват се 116 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание - естествено продължение на опитите за политическо и духовно избавление и обединяване на българския народ.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, проведено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обгръща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, поради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.
Илинденско-Преображенското въстание избухва прибързано, преди да бъде приключена всестранната подготовка на популацията. Затова всеобщо въстание избухва единствено в два революционни окръга. През 1903 година не съществуват действителни благоприятни условия за надвит излаз от въоръжена битка. Османската империя към момента има големи човешки, военни и стопански запаси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска страна, а още по-малко от популацията на една провинция.
Международното състояние също не разрешава удобен излаз. Великите сили към момента не са подготвени да пристъпят към решение на комплицирания Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен спор с Япония. Австро-Унгария, другата страна с решителен глас в балканските каузи, към момента не е приключила юридическото присъединение към империята на окупираните през 1878 година Босна и Херцеговина, с цел да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските страни също доста деликатно и ревностно наблюдават битките на българското население за независимост и са решителни съперници на промени без тяхно присъединяване, защото това значи застрашаване на ползите им в региона, без значение от това какъв брой обосновани са били те. Въпреки провалянето, въстанието разсънва европейското публично мнение.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, проведено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обгръща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, поради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.
Илинденско-Преображенското въстание избухва прибързано, преди да бъде приключена всестранната подготовка на популацията. Затова всеобщо въстание избухва единствено в два революционни окръга. През 1903 година не съществуват действителни благоприятни условия за надвит излаз от въоръжена битка. Османската империя към момента има големи човешки, военни и стопански запаси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска страна, а още по-малко от популацията на една провинция.
Международното състояние също не разрешава удобен излаз. Великите сили към момента не са подготвени да пристъпят към решение на комплицирания Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен спор с Япония. Австро-Унгария, другата страна с решителен глас в балканските каузи, към момента не е приключила юридическото присъединение към империята на окупираните през 1878 година Босна и Херцеговина, с цел да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските страни също доста деликатно и ревностно наблюдават битките на българското население за независимост и са решителни съперници на промени без тяхно присъединяване, защото това значи застрашаване на ползите им в региона, без значение от това какъв брой обосновани са били те. Въпреки провалянето, въстанието разсънва европейското публично мнение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ