Науката доказа съществуването на вечната любов
Науката твърди, че сантименталната обич в жанр „ те живяха дълго и умряха в едни ден “ фактически е допустима, написа Мениджър Нюз. Независимо от високите индикатори на разводите, изневерите и неудовлетвореността от брака в целия свят, не всичко е толкоз безнадеждно.
Психологът Даниел O’Лири и екипът му от университета в Илинойс са открили, че 40% от двойките, които са били женени повече от 10 години признават, че към момента изпитват буйни усеща един към различен. В двойките, останали дружно 30 и повече години, 40% от дамите и 35% от мъжете настояват, че към момента са влюбени в избраниците си. 40% от двойките, които са били женени повече от 10 години признават, че не престават да изпитват мощни усеща един към различен.
Но това са единствено резултати от анкети и участниците лъжат себе си и другите, ще кажат песимистите. В отбрана на безконечната обич излизат обективните способи на проучване.
Психоневрологът Бианко Асеведо от университета Сони Брук и сътрудниците ѝ анализирали мозъчните сектори, виновни за влюбването, при хора, които са в брак приблизително 21 години и у други, влюбили се неотдавна. Сходна мозъчна интензивност се отбелязвала и в двете групи. И в двата случая били задействани мозъчните центрове за заплащане и мотивация. Тези заключения допускат, че ние освен може да се обичаме един различен дълги години, а че сме способни да се влюбваме един в различен още веднъж и още веднъж!
Мозъкът ни приема позитивно продължителните сантиментални връзки, счита психологът Адоре Харисън: „ Ключът към продължителната сантиментална обич е разбирането на научната ѝ основа. Мозъкът ни възприема продължителните буйни връзки като „ преференциален “ жанр на държание. „ Изгодата “ може да е в понижаването на равнището на тревогата и напрежението, в възприятието за сигурност, покой и единство. “
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
