„За жените в науката“: Три жени, които ни доближат до по-щадящи методи на лечение
Научният свят има своите героини – дами, които със пристрастеност, непримиримост и визия не просто изследват, а трансформират бъдещето ни към по-добро. През 2025 година означаваме 15 години от основаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „ За дамите в науката “ в България – самодейност, която до момента е подкрепила 39 изключителни българки, отличени за своите научни планове в основни научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.Науката ни оказва помощ да разбираме по-добре човешкото тяло – от клетъчните процеси до самостоятелните реакции към терапия. Представяме ви три изследователки - Росица Паунова, Антоанета Гатева и Калина Николова-Ганева, които учат комплицираните механизми на метаболитни, психологични и възпалителни болести, с цел да ни приближат до по-прецизни и щадящи способи на лекуване. Росица Паунова: Науката ни дава опция да пресъздаваме действителни промени в мозъка – по този начин вършим „ невидимото очевидно “ 
Росица Паунова е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2023. Нейното професионално занятие е медицината. Тяизползва невровизуализационни способи за по-добро схващане на шизофренията, за възстановяване на диагностиката и следенето на лечението при психологични разстройства. Вашият план се концентрира върху откриването на биомаркери за шизофрения посредством невровизуализация. Какво в действителност съставляват тези „ биомаркери “ и по какъв начин биха трансформирали диагностицирането и лекуването на психологични разстройства? Биомаркерите, които търсим, съставляват характерни модели на мозъчна интензивност или структурни характерности, откриваеми посредством невроизобразителни техники, които могат да бъдат обективно измерени и свързани със положението на пациента. В подтекста на шизофренията, изключително отрицателните ѝ форми, тези биомаркери биха могли да дадат информация за степента на когнитивен недостиг и да оказват помощ да се предвижда хода на болестта. Това би означавало по-ранно различаване на рисковите положения, по-прецизна диагностика и индивидуализиран метод към лекуването – основни фактори за възстановяване на качеството на живот на засегнатите пациенти. 
Използвате функционален ЯМР и изкуствен интелект – какви нови благоприятни условия дава комбинацията им и по какъв начин това ще помогне за персонализирания метод към психиатричните болести? Комбинацията от функционален ЯМР (фЯМР) и изкуствен интелект ни разрешава да проучваме комплицирани мозъчни сигнали с висока точност. С фЯМР наблюдаваме по какъв начин действат разнообразни мозъчни зони неподвижен или при избрани тласъци, а логаритмите на изкуствения разсъдък ни оказват помощ да обработим и интерпретираме тази информация, откривайки невидими до момента модели. Така можем да идентифицираме дисфункционални невронни мрежи, които са в основата на психиатрични признаци. Това отваря вратата към персонализираната психиатрия – с по-точна прогноза, избор на терапия и следене на резултата ѝ за всеки обособен пациент. 
Вярвате, че „ науката може да направи невидимото очевидно “. Как това се отнася до грижата за психологичното здраве – какво би се трансформирало, в случай че обществото стартира да възприема психологичните заболявания със същата съвестност, както физическите? Психичните болести постоянно остават невидими – освен поради невъзможността да бъдат „ уловени “ с обичайни медицински способи, само че и поради обществената стигма. Науката ни дава опция да пресъздаваме действителни промени в мозъка – по този начин вършим „ невидимото очевидно “. Ако обществото схване психологичните заболявания като равностойни на физическите, това би трансформирало както метода, по който се търси помощ, по този начин и напъните за лекуване и реинтеграция на засегнатите. Така бихме построили едно по-съпричастно и осведомено общество, в което грижата за психологичното здраве е приоритет. 
Какво значи за Вас оценката „ За дамите в науката “ – персонална задоволеност, професионално одобряване или отговорност към бъдещето на медицината? За мен това отличие е по едно и също време самопризнание, ентусиазъм и отговорност. Признание за работата и напъните, които влагам всекидневно в търсенето на отговори на значими въпроси, свързани със положението на хората, нуждаещи се от лекуване. Вдъхновение – тъй като имам вяра, че всяка премия е тласък за нови хрумвания и планове. И отговорност – към младите учени, към пациентите, с които работя, и към бъдещето на медицината. Вярвам, че поддръжката на дами в науката е значима за реализиране освен на равнопоставеност, само че и за развиването на самата просвета и напредъка на обществото като цяло.
Росица Паунова е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2023. Нейното професионално занятие е медицината. Тяизползва невровизуализационни способи за по-добро схващане на шизофренията, за възстановяване на диагностиката и следенето на лечението при психологични разстройства. Вашият план се концентрира върху откриването на биомаркери за шизофрения посредством невровизуализация. Какво в действителност съставляват тези „ биомаркери “ и по какъв начин биха трансформирали диагностицирането и лекуването на психологични разстройства? Биомаркерите, които търсим, съставляват характерни модели на мозъчна интензивност или структурни характерности, откриваеми посредством невроизобразителни техники, които могат да бъдат обективно измерени и свързани със положението на пациента. В подтекста на шизофренията, изключително отрицателните ѝ форми, тези биомаркери биха могли да дадат информация за степента на когнитивен недостиг и да оказват помощ да се предвижда хода на болестта. Това би означавало по-ранно различаване на рисковите положения, по-прецизна диагностика и индивидуализиран метод към лекуването – основни фактори за възстановяване на качеството на живот на засегнатите пациенти. Използвате функционален ЯМР и изкуствен интелект – какви нови благоприятни условия дава комбинацията им и по какъв начин това ще помогне за персонализирания метод към психиатричните болести? Комбинацията от функционален ЯМР (фЯМР) и изкуствен интелект ни разрешава да проучваме комплицирани мозъчни сигнали с висока точност. С фЯМР наблюдаваме по какъв начин действат разнообразни мозъчни зони неподвижен или при избрани тласъци, а логаритмите на изкуствения разсъдък ни оказват помощ да обработим и интерпретираме тази информация, откривайки невидими до момента модели. Така можем да идентифицираме дисфункционални невронни мрежи, които са в основата на психиатрични признаци. Това отваря вратата към персонализираната психиатрия – с по-точна прогноза, избор на терапия и следене на резултата ѝ за всеки обособен пациент. Вярвате, че „ науката може да направи невидимото очевидно “. Как това се отнася до грижата за психологичното здраве – какво би се трансформирало, в случай че обществото стартира да възприема психологичните заболявания със същата съвестност, както физическите? Психичните болести постоянно остават невидими – освен поради невъзможността да бъдат „ уловени “ с обичайни медицински способи, само че и поради обществената стигма. Науката ни дава опция да пресъздаваме действителни промени в мозъка – по този начин вършим „ невидимото очевидно “. Ако обществото схване психологичните заболявания като равностойни на физическите, това би трансформирало както метода, по който се търси помощ, по този начин и напъните за лекуване и реинтеграция на засегнатите. Така бихме построили едно по-съпричастно и осведомено общество, в което грижата за психологичното здраве е приоритет. Какво значи за Вас оценката „ За дамите в науката “ – персонална задоволеност, професионално одобряване или отговорност към бъдещето на медицината? За мен това отличие е по едно и също време самопризнание, ентусиазъм и отговорност. Признание за работата и напъните, които влагам всекидневно в търсенето на отговори на значими въпроси, свързани със положението на хората, нуждаещи се от лекуване. Вдъхновение – тъй като имам вяра, че всяка премия е тласък за нови хрумвания и планове. И отговорност – към младите учени, към пациентите, с които работя, и към бъдещето на медицината. Вярвам, че поддръжката на дами в науката е значима за реализиране освен на равнопоставеност, само че и за развиването на самата просвета и напредъка на обществото като цяло. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ