Научният свят има своите героини – жени, които със страст,

Научният свят има своите героини – дами, които със пристрастеност, непримиримост и визия не просто изследват, а трансформират бъдещето ни към по-добро. През 2025 година означаваме 15 години от основаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „ За дамите в науката “ в България – самодейност, която до момента е подкрепила 39 изключителни българки, отличени за своите научни планове в основни научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки. Науката за по-чиста сила – от различни горива до фотоволтаици и водород - представяме ви три дами, които движат напред устойчивата промяна. Юлия Романова, Изабела Генова и Елисавета Кирилова работят и се развиват в областта на химията. Те са същински мотори на смяната, тъй като силата на бъдещето се ражда не в димящите комини на предишното, а в лаборатории, проучвателен центрове и смели хрумвания, които преобразяват метода, по който зареждаме света. Юлия Романова: Разработват се нови технологии, които да усилят успеваемостта на фотоволтаичните кафези, да понижат цената им, да улеснят тяхното произвеждане, апаратура и ползване Доц. доктор Юлия Романова е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2019. Тя работи в региона на фотоволтаичните технологии и търси нови решения за дейно хващане на слънчевата сила за по-чиста и налична електрическа енергия. Какви са най-обещаващите нови технологии, които съгласно Вас имат капацитета да революционизират фотоволтаичната промишленост в идващите 5–10 години? В идващите 5–10 години се чака да бъдат създадени нови технологии, които да усилят успеваемостта на фотоволтаичните кафези, да понижат цената им, както и да улеснят тяхното произвеждане, апаратура и ползване в огромни мащаби. За задачата се работи в няколко посоки. Първото направление е създаването на ново потомство доста по-успешни фотоволтаични материали. Второто направление е конструирането и оптимизацията на по този начин наречените тандемни слънчеви кафези, при които се комбинират преимуществата на няколко фотоволтаични материала по едно и също време. Третото направление цели разработка на пластични и леки слънчеви кафези, които са идеални за приложения при портативни електронни устройства и покриви на транспортни средства, където обичайните слънчеви кафези са непрактични. И последното направление е основаването на интелигентни фотоволтаични съоръжения, като да вземем за пример жилищни здания, които са с вградени транспарантни фотоволтаични кафези в прозорците. Какви съгласно Вас са главните екологични и механически дефекти на актуалните фотоволтаични системи, и какви тактики виждате като най-обещаващи за превъзмогването им? В момента пазарът на слънчеви кафези се господства от неорганичния фотоволтаичен материал силиций. Силицият е относително добре публикуван химичен детайл на Земята, само че съвсем всички цифрови и електронни устройства употребяват този полупроводников материал. Освен това, добивът и пречистването на силиция, както и неговото нанасяне при изработката на слънчевите кафези изискват огромно количество сила. Това единствено по себе си оскъпява технологията и ускорява емисията на нездравословни газове, които благоприятстват световното стопляне. Ето за какво, непрекъснато се търсят нови фотоволтаични материали, които да изместят монопола на силиция. За момента на фокус са перовскитите, които са високо ефикасни фотоволтаици, относително евтини, могат да се създават синтетично при ниски температури и се нанасят елементарно в огромни мащаби както в обичайни, по този начин и в пластични и тандемни слънчеви кафези. Друг минус на силициевите слънчеви кафези е, че те могат да трансфорат единствено до 33% от слънчевата светлина, достигнала до тях в електрически ток. Един от метод да се преодолее този минус е да се употребяват органични фотоволтаични материали, които имат капацитета да удвоят успеваемостта на слънчевите кафези, а в същото време са леки и евтини. Дизайнът на такива органични материали е цел и на моята научна работа сега. Другият метод е да се употребяват тандемни слънчеви кафези, които комбинират няколко фотоволтаични материала в едно, като освен това усилват успеваемостта и понижават себестойността на технологията. Как бихте обяснили на едно дете с какво тъкмо се занимавате? Представи си, че слънчевите лъчи са дребни подаръчета, които небето ни изпраща всеки ден. Съществуват молекули, които умеят да отварят тези подаръчета и да ги трансформират в електричество, което употребяваме за лампи, телефони и отопление през зимата. Ние търсим и сътворяваме молекули-супергерои, които от едно само подаръче светлина вършат цели две подаръчета електричество. Молекулите-супергерои са рядко срещани, само че в случай че ги открием, те ще ни оказват помощ да превърнем Земята в по-чиста планета. Какво Ви въодушеви да се насочите към фотоволтаиката фотоволтаичната енергетика и по какъв начин поддържате мотивацията си, когато се сблъсквате с провокации в проучванията? Още от първите години в университета ме впечатляваха фотофизичните процеси, които настъпват при взаимоотношението сред материята и светлината. После моя пристрастеност стана молекулният дизайн. Това направление в науката е сходно на стилния дизайн, само че ние химиците моделираме и съшиваме структурата на молекулите, с цел да може те да ни служат за съответни приложни цели. Така, напълно естествено се насочих към молекулния дизайн на нови високоефективни органични фотоволтаични материали. Наличието на провокации е точно това, което поддържа мотивацията ми на равнище. Предизвикателствата са повода ние учените да развиваме своята креативност, която от своя страна зарежда мозъците ни с гориво и ни въодушевява за нови хрумвания. Интересувате ли се от резистентен метод на живот отвън работата? Например – употребявате ли Вие самата слънчева сила вкъщи или практикувате други „ зелени “ привички? Разбира се, че тематиката за резистентен метод на живот ме вълнува освен като академик, само че и като жител на планетата Земя. За страдание, в семейството ми използването на слънчева сила се свежда единствено до дребни слънчеви акумулатори. Причини за това са нагоре упоменатите - към момента релативно високата цена на фотоволтаичните технологии, недотам високата им успеваемост по отношение на стандартни източници на ток и сложната им апаратура в градска среда. За благополучие, упражнявам и други „ зелени “ привички. Опитвам се да понижа оптимално потреблението на пластмасови и найлонови материали. Предпочитам артикули за многократна приложимост, а старите облекла предавам в пунктове за преработване или правя подарък, с цел да удължат живота си. Освен това, най-често се придвижвам пеш и закупувам хранителни артикули от локални производители и ферми, което минимизира нездравословните излъчвания от газове.